Защо двата дни на веднъж ли? Ами просто е. Просто за цялата сряда не се случи нищо интересно, а няма нужда да натоварвам съзнанието на всички ви с ненужна информация. Та за четвъртък които все още не е свършил - още от сутринта (незнам защо) получих част от подаръците си.
Да те наистина бях под елхата и щом сестрата ги откри ме събуди с викове и последвало хвърляне върху мен, предизвестено само от стъпките и по стъпалата на горе. Тази вечер ще прекарам в компанията на братовчедка ми (едно много сладко 5-годишно хлапенце) - лудата фенка на Уинкс (Winx), гледайки разбира се клипчета на Уинск.За повече информация потърсете ме утре, защото тази вечер ще гледам Уинкс (за пореден път май станах банална)
P.S. Ауу щях да забравя! ЧЕСТИТ БЪДНИ ВЕЧЕР! Ха дано Ви върви по добре и от миналата година и дано таз годишното раждане на Христос е дори по-успешно от предното :)
четвъртък, 24 декември 2009 г.
сряда, 23 декември 2009 г.
Вторник
След нощта прекарана в доста малко сън и ранното събуждане се чудех какъв ли ще бъде денят ми, но не ми остана много време за мислене, защото съвсем скоро всичко се оправи. Още от сутринта всичко си беше супер. Имах посещение, което ме отведе на места непосещавани от моята изтънчена личност (щот тая личност я мързи да си дигне четирибуквието и да отиде където и да е). Та шофьор (Занев), навигатор(Таня) и пътник (Инес of course) се вдигат и решават да ме посетят в Мартен, защото по стечение на обстоятелствата съм болна от ангина (това обаче не ми пречи в момента да си пея саундтрака на Царя лъв). И ми се донасят за да си получа подаръка за Коледа - разбира се книга и не толкова разбира се отдавна желания "Алхимикът".
Та идват те, радват се на двете ми мноооогоо грозни кучета (за справка Дратхар), на котката, която е без особена порода и на сивия ми заек. След това ходихме на сладкарница, през прозореца на която видяхме и Мартин. Таничка се втурна да го посреща и при урението, че брат му е в тях, посетихме и Августин (иии тук Инес беше права, като каза че той сигурно си е мислил че сънува, според мен кошмар:).
Накрая след тяхното заминаване получих обаждане, че баща ми няма да се върне скоро и дълго отлаганото палене на парно се състоя. Хмм вечерта също бе доста приятна. Родителите ми и сестра ми решиха да посетят приятели и аз - болната бях оставена на мира с судоку в ръка, седнала до радиатора и с вклучена печка срещу мен - РАААЙЙЙ! Деня беше невероятен и се надявам и следващия да бъде такъв и накрая До утре (отново)!
Та идват те, радват се на двете ми мноооогоо грозни кучета (за справка Дратхар), на котката, която е без особена порода и на сивия ми заек. След това ходихме на сладкарница, през прозореца на която видяхме и Мартин. Таничка се втурна да го посреща и при урението, че брат му е в тях, посетихме и Августин (иии тук Инес беше права, като каза че той сигурно си е мислил че сънува, според мен кошмар:).
Накрая след тяхното заминаване получих обаждане, че баща ми няма да се върне скоро и дълго отлаганото палене на парно се състоя. Хмм вечерта също бе доста приятна. Родителите ми и сестра ми решиха да посетят приятели и аз - болната бях оставена на мира с судоку в ръка, седнала до радиатора и с вклучена печка срещу мен - РАААЙЙЙ! Деня беше невероятен и се надявам и следващия да бъде такъв и накрая До утре (отново)!
понеделник, 21 декември 2009 г.
Понеделник
Казват нова седмица - нов късмет. Е, на това се казва късмет. Тази сутрин се събуждам с невъзможността да преглъщам и с ужасно главоболие. Накратко ангина! Ако и нататък седмицата ми върви по този начин не съм сигурна, че ще запазя позитивното си настроение за Коледа. След горещия душ, посещението при личния, гостито при баба ми и следобедния сън се чувствам малко по добре. Но въпреки всичко това болеста си има и своите позитивни страни. Като например за разликаот всички вас аз вече съм в коледна ваканция (тук вече танцувам на стола, забравяйки, че всяко малко по-рязко движение ми доставя невероятно "удоволстивие" причинено от главоболието).
А новина. Сетих се за стария си Screen mate - овци. Това са едни мънички овчици играещи, скачащи, ядящи върху десктопа. МНОООООГО са сладки! Дамм, липсата на разнообразие си казва думата върху мен - вече говоря за овце :)
И понеже вече имам малко повечко време от преди за довиждане ще кажа До утре: До утре!
P.S. Щях да забравя! Вчера, незнайно защо от Twitter, и после от Krassyo разбрах за смъртта на Британи Мърфи. Хммм, жалко да умреш толкова рано. Накрая само Rest In Pease Британи! Приживе не те харесвах особено, дано това се промени поне сега.
А новина. Сетих се за стария си Screen mate - овци. Това са едни мънички овчици играещи, скачащи, ядящи върху десктопа. МНОООООГО са сладки! Дамм, липсата на разнообразие си казва думата върху мен - вече говоря за овце :)
И понеже вече имам малко повечко време от преди за довиждане ще кажа До утре: До утре!
P.S. Щях да забравя! Вчера, незнайно защо от Twitter, и после от Krassyo разбрах за смъртта на Британи Мърфи. Хммм, жалко да умреш толкова рано. Накрая само Rest In Pease Британи! Приживе не те харесвах особено, дано това се промени поне сега.
събота, 19 декември 2009 г.
Новини
На кратко:
Имам две ГОООЛЕМИИИИ новини.
Новина №1!
Най-накрая се състоя блогърската среща. Всичко мина добре въпреки притесненията на едниния от организаторите. Срещата беше доста приятна и си прекарах супер въпреки ранното тръгване (пусти муи автобуси). Имаше и награди и изненади и коледни елхи и дядо Коледа. Дано получа покана и за следващата среща.
Новина №2!
Днес излязоха резултатите от Блог на деня. И колкото и странно да звучи съм спечелила. За това трябва да благодаря на Nezzo, която явно се е постарала да за това.
ААА щях да забравя. Честито на Nezzo за грамотата за най-добър блогър на 2009г. Мисля, че тя си я заслужи.Остатъка от статията тук
Блог на деня?
Ей така вчера Nezzo ми вметна в един разговор, че решила да номинира моя "За теб" за блог на деня. И аз разбира се останах с ококорени очи. И тази сутрин т.е. преди десетина минути като се надигах от леглото се оказа, че водя отново заради нея и неината кампания, която сигурно е нещо от рода на "Да помогнем на Данчето", за което много и благодаря. Искам също да изкажа поздравленията си и за самата нея, която победи вчера с доста голяма преднина. Честито!Остатъка от статията тук
петък, 18 декември 2009 г.
Сняг
Тихо се сипе първия сняг (нищо че не е първи)
галено щипе бузките пак (ох, да беше галено)
де е на двора стария пън (тук нямам нищо за казване)
снежко затрупа всичко на вън. (толкова го чакахме)
Наистина, толкова го чакахме тоя сняг и пак не сме доволни. Вчера, отново на спирката, две жени си говореха как им било студено и мразели снега, а само преди месец направо се молеха да завали. Странни птици сме ние хората. И вярно краката ми измръзват, не си чувствам ушите, сутрин като стана си виждам дъха си в стаята, но нали в това се крие чара на зимата. Накратко колкото по-студено, толкова по-добре. И това ви го казва доста зиморничев човек, който мрази зимата.
Като гледам как вали (макар и не на парцали) май и за Коледа ще си имаме от бялото вещество, което си е един вид чудо за сравнение с миналите години. Та нали Коледа без сняг е като ябълка без червей т.е. може и без, но не е същото. И макар, че днес отново ще мръзна по спирките си знам, че си е заслужавало.
Искам също да споделя една обществена тайна : Остават по малко от 7 дни до Коледа! Днес изядох и 18 шоколадче от коледния си календар (беше къщичка) и вече се чувства значително олекотяване в общото тегло. С напредването на коледните подаръци съм на нивото, което нормалните хора имат през месец юли и затова трябва да се захващам и с тях, занимание с което не ми се занимава.
Засега толкова и ако някои Иска да ме посъветва за подаръците да го направи в коментарите ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Ама наистина, защото си нямам ни най-малка идея за какъвто и да е подарък.
P.S. Дано тази година презкочим 2-вуметровите преспи като тази отгоре, защото не ми се рине сняг.
вторник, 15 декември 2009 г.
Каква седмица
И отново като на влакче на ужасите всичко минава толкова бързо, че почти не го усещаш. Или поне това се случваше през цялата настояща година. Както и да е аз отново се отнесох. Та ставаше дума за тази седмица. Тя е най- обикновенна седмица, но изглежда няма да завърши така както започна. А как започна ли? ТЪЪЪЪЪПОООО!!! Как по друг начин да започне седмицата ти щом се намираш в гимназията и имаш два часа английски език? Да, съчувствайте ми, малко е страшно, знам.
За последните четири дни се карах и виках на толкова хора, че дори и аз се чудя на себе си. И все пак края на това е близо. Той настъпи още с четвъртък вечерта с моето присъствие на постановката "Гераците". Дам, аз ходя и на такива места. И дори доста се посмяхме. Петък вечерта е вечерта, която ще прекарам на свещи в съседната гимназия. Накратко ще присъствам на "Философия на свещи". Мисля, че идеята е оригинална и дано накрая не се разочаровам.
И такааа, стигам до кулминацията. СЪБОТА ВЕЧЕР ме очаква компания от блогъри! Иеееии (като малките деца :) Чакам, чакам и вече тръпна, защото единствените двама, които са осведомени си мълчат, сякаш устните им са зашити. Еи на! Няма да разбера нищо.
И така, остава само да изтърпя още малко училищно мъчение и мъъъничко натякване от сестрата и отново ще се озова на едно по красиво място (тук малко се включи и въображението ми ). Накратко ще изчакаме и ще видим, но аз лично нямам търпение.
За последните четири дни се карах и виках на толкова хора, че дори и аз се чудя на себе си. И все пак края на това е близо. Той настъпи още с четвъртък вечерта с моето присъствие на постановката "Гераците". Дам, аз ходя и на такива места. И дори доста се посмяхме. Петък вечерта е вечерта, която ще прекарам на свещи в съседната гимназия. Накратко ще присъствам на "Философия на свещи". Мисля, че идеята е оригинална и дано накрая не се разочаровам.
И такааа, стигам до кулминацията. СЪБОТА ВЕЧЕР ме очаква компания от блогъри! Иеееии (като малките деца :) Чакам, чакам и вече тръпна, защото единствените двама, които са осведомени си мълчат, сякаш устните им са зашити. Еи на! Няма да разбера нищо.
И така, остава само да изтърпя още малко училищно мъчение и мъъъничко натякване от сестрата и отново ще се озова на едно по красиво място (тук малко се включи и въображението ми ). Накратко ще изчакаме и ще видим, но аз лично нямам търпение.
събота, 12 декември 2009 г.
Нов ден
Ето днес започна един нов ден, но май той е различен за вички. Различен заради настроението, което ни обхваща когато видим какво е времето навън. Тази сутрин бях събудена от невероятния вик на сестра ми при вида на дори малкото количество сняг, което почти не се забелязва. Но какво от това! Нали има сняг.
Най-накрая. Вече бях решила, че за пореден път няма да видя сняг преди Нова година. Напоследък се бях скапала тотално, но сега дори след ранното събуждане по рано се чвствам страхотно. И как неслед като има СНЯЯЯЯГ. Единственото ми желание сега е той да не спира! Ще е жалко да се разтопи още утре и аз отново да се превърна във мърмореща леличка. И сега накрая на предълтия ми пост искам да Ви пожелая Честит Първи Сняг! Дано той ни донесе само хубави и приятни случки като например Дървена ваканция!
сряда, 9 декември 2009 г.
Какво ново?
Какво ново? Как какво? НИЩЩООООО! Да, нищо. И как да има след като нищо не се случва! Освеен... Да, огромно количество дъжд в обувките и студ в пазвата. Как така за две седмици не се случи нищо, било то и лошо. Единственото нещо, което успя да ме заинтригува, бе това че черепа ми има странна сплесната част на темето. Това беше най-интересното и така значи можете да си представите останалото.Защо няма малко цвят? Защо всичко се изгуби в един единствен момент? дали аз предизвиках това? Не, не смятам! Май липсата на сняг в това отвратително време си казва думата. С този дъжд можем само да се изкъпем, което си е доста неподходящо занимание следкато е 5С. Искааам СНЯЯГ! Искааммм Колеедааа!
Толкова ли е сложно? Искам просто малко добро празнично настроение, нищо повече. Защо желанието ми е толкова трудно изпълнимо ли? Ами ето на всеки проговорил за Коледа е просто обсебен от нея. "Искам подаръци" , "Искам празненства!". Не беше ли празника просто начин да се събере цялото семейство? Просто така поне веднъж в годината да направиш нещо добро просто с присъствието си. Защо вече я няма тръпката от ваканцията, просто защото си е ваканция, а не защото можеш да се напиеш като свиня и на следващия ден да не трябва да ходиш на работа или училище.
Чувствам се отритната от тази нова традиция. И май като се замисля това е най-доброто за мен.
Мечтая си за най-обикновен празник, около ИСТИНСКА елха ухаеща на смола с най-близките си хора и просто така само заради традицията нещо дребно за подарък, но изпълнено с любов и празнично настроение.
Какво ново? Как се чувствате Вие? Спричастни ли сте? Няма смисъл да питам, нали?Какво ново може да ми кажете! Съмнявам се не, че мецтите ми ще се изпълнят, съмнявам се не че нещо ще се промени! Е, тогава защо ни е Коледа изобщо? Май тя се превърна в поредния повод за караници, вместо това което обичахме и почитахме.
Толкова ли е сложно? Искам просто малко добро празнично настроение, нищо повече. Защо желанието ми е толкова трудно изпълнимо ли? Ами ето на всеки проговорил за Коледа е просто обсебен от нея. "Искам подаръци" , "Искам празненства!". Не беше ли празника просто начин да се събере цялото семейство? Просто така поне веднъж в годината да направиш нещо добро просто с присъствието си. Защо вече я няма тръпката от ваканцията, просто защото си е ваканция, а не защото можеш да се напиеш като свиня и на следващия ден да не трябва да ходиш на работа или училище.
Чувствам се отритната от тази нова традиция. И май като се замисля това е най-доброто за мен.
Мечтая си за най-обикновен празник, около ИСТИНСКА елха ухаеща на смола с най-близките си хора и просто така само заради традицията нещо дребно за подарък, но изпълнено с любов и празнично настроение.
Какво ново? Как се чувствате Вие? Спричастни ли сте? Няма смисъл да питам, нали?Какво ново може да ми кажете! Съмнявам се не, че мецтите ми ще се изпълнят, съмнявам се не че нещо ще се промени! Е, тогава защо ни е Коледа изобщо? Май тя се превърна в поредния повод за караници, вместо това което обичахме и почитахме.
петък, 4 декември 2009 г.
2012
В последната година абсолютно всеки от нас чу за предсказанието на майте, в което се казва, че глобален катаклизъм ще помете живота на планетата. Това разбира се е общо приетата история. Аз, като човек харесващ всякакви митологии, преди около 5 години срещнах в Интернет тази на майте, ацтеките и инките.Те като цяло (само като цяло) съвпадат подобно на гръцката и римската митологии. И понеже няма на кого вече, реших че е време и на вас да разкажа това което знам.
Според майте света e бил създаден от петте им най-велики божества. От тях помня само две, но мисля че и това стига. Те са Кетцалкоатл и Тлалок. Когато божествата създавали света те се скарали кои да го управлява и се сбили. Победилият бог се възкачил на трона и създал хората по свои образ и подобие. Минали много години, но другите богове отново се ядосали, че той управлява сам. Свалили го от престола на света и отново се сбили кои да управлява света. Следващия победител, обаче решил, че вече създадените хора са грозни и ги унищожил с огнени топки от небето (маи това трябва да са падащи метеорити). След време се случило същото и третия бог започнал да господства и отново унищожил хората, но този път с вятър (торнадо или циклон?). Четвъртия пък убил хората със страшна суша. Когато петия се качил на трона той използвал страшни земетресения. Според легендата обаче и той трябвало да слезе от престола някога и когато маите се научили да смятат той им пратил вест със съобщение кога ще е края на неговото управление. Така той бил сигурен че никои няма да умре след големия потоп.
Дали легендата е вярна - всеки решава за себе си. Аз съм малко скептична, но иначе обожавам приказките за подобни катаклизми. Въодушевявам се от такива неща. те са ми голяма слабост, както и смъртоносните болести, криминалните сериалки, кръвта и анимациите. Между другото съм чувала и други доста странни поверия за това как ще изчезне (почти) напълно цивилизацията ни. Като например някакъв импулс излъчван от ядрото на земята, които ще е толкова силен, че ще убие всички недостойни. Т.е. тези които са добри, умни, силни и живеят в тон с природата ще бъдат пощадени , за другите не е сигурно (кара те да се замислиш ти от кои си, нали?).
Разбира се има и други по позитивни тези. Например, това за ерата на Водолея. Според нея в момента сме в ерата на Рибите, за които не знам почти нищо, но според тази теза с настъпването на ерата на Водолея ще настъпят големи промени. По принцип представителите на тази зодия са мъдри, доста умни, философи и понякога малко прибързани. Смята се, че и епохата ще бъде такава - епоха на големи открития и разбиране на някои нелицеприятни истини. По една случайност всички казват, че маите не са пресметнали кога ще загине света, а кога ще се смени настоящата епоха. Странното в случая е че епохите на маите продължават около 5 000 години, а ерите на зодиака на 2 000 т.е. нещо не съвпада.
Всъщност да се върна на темата, за която исках да пиша в самото начало. Преди около половин час до изгледах ФИЛМА "2012". Страхотен филм. Страшно много ми хареса. Ефектите бяха невероятни (но все пак бюджета си е казал думата.Не са малко 260 млн.долара). Отдавна чакам филмчето и за разлика от други бози които ме разочароваха, този си заслужи чакането. Препоръчвам го на всеки гледал и разбира се харесал "Деня на независимостта" и "След утрешния ден" (съвсем по случайност от същия режисьор ;).
И така дали вярвате, в което и да е предание за 21.12.2012г. или не това си и ваша работа,но живейте живота си така както бихте правили ако знаехте, че ще умрете още утре и Ви обещавам, че когато заспивате няма да сънувате кошмари, а само красиви неща.
вторник, 1 декември 2009 г.
Баба Данга
След доста дълко мълчание дойде най-накрая и моя ред да напиша нещичко. Въпросът тук обаче не трябва да е това, че напоследък ме мързеше и нямах време да пиша, а коя за бога е тая баба Данга. Та баба Данга е едно от многото раздвоения на личността, които притежавам. Да, раздвоението на личността е психическа болест, но кои нормален човек, който ме познава би казал, че съм наред!
Общо взето ако трябва да броя моите раздвоения то те са поне десетина, но сега искам да се спра само върху това подвизаващо се под името Данга, по прякор - Баба.
Тази "баба" всъщност обитава тялото на едно 17 годишно момиче и изобщо не я интересува какво ще стане с и без това доста крехката репутация на рецепиента. Ако трябва да съм честна тя ми харесва доста повече от някои други мои форми. Тя доста ми напомня на моята собствена прабаба - спокоина, открита, мъдра и дори понякога леко педантична. Всъщност моята прабаба беше невероятен човек и ми се иска да приличах повече на нея и да имах повече време което да прекарам с нея, но живота е несправедлив и точно когато не трябваше тя си отиде. Но ако продължа да пиша за това и ще трябва да си купувам нова клавиатура, защото тази ще бъде подложена на цунами.
и така говорехме за баба Данга. От къде възникна името?
То произлезе от моето собствено и разбира се името на една друга велика жена - баба Ванга. Нарекохме я (със страничните наблюдатели) така, защото когато тя каже нещо то попринцип се случва. Да не разправям сега, но има доста удари в десетката както от политическата сцена така и за мачове в англииската висша лига.
С какво се занимава баба Данга?
Тя е доста спокоено, но умен човек и затова може да я срещнете да плете или решава кръстословици. Неино любимо място са усамотените места и напечените от слънцето пейки в парка.
Какви са сферите на дейност на бабата?
Данга обича да разказва за себе си и за това там където се говори за миналото може да се намири следа и за нея. Политика, литература, философия, справедливост, проблеми с личността са любими неини теми за разговор.
Защо започнах да пиша за тази моя странност?
Наскоро осъзнах, че под влияние на неината личност съм се превърнала в радар за хора с проблеми, което е супер, защото се упражнявам в даването на съвети. Проблема при мен е че споделям лесно и очаквам да ме изслушат и да получа подходящ съвет. Обикновенните хора обаче никога не слушат, а само дрънкат, за това се наложи да си говоря сама и когато по-рано тази година ми се наложи да помогна на приятел с един негов проблем се оказа, че най-накрая съм открила попрището си - даване на съвети.
Звучи тъпо и смешно, но това ме кара да се чувствам полезна за другите. Нещо което особено напоследък ми се случва още по-рядко. Отпускащо е да знаеш, че някой ти вярва до толкова че би излял душата си. чувството е невероятно.
Като една съвсем леко егоистична личност баба Данга по принцип пази своите съвети за себе си, но днес реших, че доиде края на това време. Просто публикувам няколко от тези нейни философски истини, които най-много ми харесват.
Баба Данга ви пожелава весело прекарване на предстоящите празници и се извинява за загубеното време. Дано не я видим скоро, защото ако тя трябва да дойде на помощ, то тогава положението никак няма да е розово.
Общо взето ако трябва да броя моите раздвоения то те са поне десетина, но сега искам да се спра само върху това подвизаващо се под името Данга, по прякор - Баба.
Тази "баба" всъщност обитава тялото на едно 17 годишно момиче и изобщо не я интересува какво ще стане с и без това доста крехката репутация на рецепиента. Ако трябва да съм честна тя ми харесва доста повече от някои други мои форми. Тя доста ми напомня на моята собствена прабаба - спокоина, открита, мъдра и дори понякога леко педантична. Всъщност моята прабаба беше невероятен човек и ми се иска да приличах повече на нея и да имах повече време което да прекарам с нея, но живота е несправедлив и точно когато не трябваше тя си отиде. Но ако продължа да пиша за това и ще трябва да си купувам нова клавиатура, защото тази ще бъде подложена на цунами.
и така говорехме за баба Данга. От къде възникна името?
То произлезе от моето собствено и разбира се името на една друга велика жена - баба Ванга. Нарекохме я (със страничните наблюдатели) така, защото когато тя каже нещо то попринцип се случва. Да не разправям сега, но има доста удари в десетката както от политическата сцена така и за мачове в англииската висша лига.
С какво се занимава баба Данга?
Тя е доста спокоено, но умен човек и затова може да я срещнете да плете или решава кръстословици. Неино любимо място са усамотените места и напечените от слънцето пейки в парка.
Какви са сферите на дейност на бабата?
Данга обича да разказва за себе си и за това там където се говори за миналото може да се намири следа и за нея. Политика, литература, философия, справедливост, проблеми с личността са любими неини теми за разговор.
Защо започнах да пиша за тази моя странност?
Наскоро осъзнах, че под влияние на неината личност съм се превърнала в радар за хора с проблеми, което е супер, защото се упражнявам в даването на съвети. Проблема при мен е че споделям лесно и очаквам да ме изслушат и да получа подходящ съвет. Обикновенните хора обаче никога не слушат, а само дрънкат, за това се наложи да си говоря сама и когато по-рано тази година ми се наложи да помогна на приятел с един негов проблем се оказа, че най-накрая съм открила попрището си - даване на съвети.
Звучи тъпо и смешно, но това ме кара да се чувствам полезна за другите. Нещо което особено напоследък ми се случва още по-рядко. Отпускащо е да знаеш, че някой ти вярва до толкова че би излял душата си. чувството е невероятно.
Като една съвсем леко егоистична личност баба Данга по принцип пази своите съвети за себе си, но днес реших, че доиде края на това време. Просто публикувам няколко от тези нейни философски истини, които най-много ми харесват.
- Знаеш, че съм тежък случей и без да ти го кавам нали?
- Хората не са лоши.Те могат и да помагат.
- Няма лекарство за тъгата, защото няма лекарство за изтриване на паметта.
- Ние хората сме си избрали най-позорното място на земята. Това от което седнали в калта и наблюдаваме звездите, а единстеното нещо, което трябва да се направи е да се изправим и да протегнем ръце, за да ги стигнем.
- Хубаво е отвреме на време да се заслушаш в ритъма на живота, а не в думите на хората.
- Това да избягваш хората не те прави по-зрял, а по-егоцентричен.
- Израстването е индивидуален процес, а не на матричен принцип.
- Не винаги света изглежда така както ти го виждаш.Понякога е по-бял, понякога по-черен, но винаги трябва да имаш на ум, че съществуват и други цветове.
- Отбягването на проблемите не ги прави да изчезнат, а само да се задълбочат и разширят до момента в които станат дълбоки и трудни за попълване пропасти.
- Края е толкова близо, колкото ти сам решиш.
- Дадената наготово истина е само половин истина. Ти сам трябва да я заслужиш, за да я разбереш на пълно.
Баба Данга ви пожелава весело прекарване на предстоящите празници и се извинява за загубеното време. Дано не я видим скоро, защото ако тя трябва да дойде на помощ, то тогава положението никак няма да е розово.
четвъртък, 26 ноември 2009 г.
Колко... време ни остава?
Колко време ни остава до 3 часа? 4 часа. Колко време остава до Коледа? 28 дни. Колко време остава до зимната олимпияда? 77 дни. Колко време остава до рожденния ми ден? 3 месеца. Колко време остава докато умра? Колко време остава до края на човечеството? Колко време остава докато слънцето се превърне в черна дупка? Колко време остава докато вселеата се свие отново?
Много въпроси с не чак толкова много отговори.Но кой от всичките е верен? Кой от всичките е този който търся?Кой от тях е моя въпрос?
Може би верния въпрос е :
Колко време НИ остава?
Питам, защото виждам какво означава това "НИ" в очите на хората. То чисто и просто значи една голяма и доста закръглена нула. Една спънка по пътя към върха, по пътя за собственото превъзнасяне.
И защо, питам аз, трябва да бъде така?! Не е ли по-добре, когато сме заедно, когато се чувстваме ограени от приятели и семейството си?
Неведнъж съм казвала, че човека е стадно животно и няма да спра да го повтарям докато не го проумеете.Няма нужда да се опитваме да променим биологичните постулати. Такива сме и не можем да променим нищо. Колкото и да лакирваме ноктите си, боядисваме косите си и дори да си присадим опашки ние ще си останем хора и хора ще си умрем. Защо трябва да променяме своята същнотс когато това не е нужно.
И както животните в стадата стоят и се пазят едно друго, така и ние хората трябва да се пазим взаимно.Би било много приятно да знаеш, че зад теб са застанали хора, които са готови с цената на всичко да те предпазят, а не да те наплюят и да те оставят на улицата като сираче - сам и отритнат от света, нищожен и никому значим.
Не дори и сирачетата не заслужават тази съдба. Подкрепата между нас може да значи много, много повече от подмазване. Тя може да значи съчувствие, загриженост, любов.
Чудя се какъв би бил света ако всичко бе така както би трябвало да бъде? Може би едно прекрасно място почти без тъга (почти, защото абсолютно всяко човешко човешко чувство е важно - било то тъга, злорадство, злоба, завист, мързел или егоистичност), в което човек би могъл да разгърне потенциала си. Ето това щеше да ми хареса.
Да ама не, защото не виждам нищо от това да се случва. Виждам само разединение, което обхваща все повече и повече хора. Сякаш това е някакъв вид извратена мода, стараеща се да избие всичко човешко в нас. Не обичам да говоря по този начин, но вече приличаме на скотове или на слонове в саван.Не знам дали сте гледали такива филми, но аз гледам и в тях и изоставения винаги умира сам (обикновенно в кална локва, където е заседнал и умира от глад и жажда след около седмица). Гледката е отвратителна.
Добре, променям въпроса.
Колко време ни остава заедно, като общество, като група от хора, живеещи заедно и грижещи се един за друг?
Отговор: Ама това е отминало доста отдавна, и мисля че отдавна е настанало време да се обединим и да станем едно цяло. Цяло, което се подкрепя и знае своите приоритети и мисли за бъдещето като постижима цел.
вторник, 24 ноември 2009 г.
История с продължение
Това е един общ проект които без да искаме аз и Nezzo подхванахме днес. Всичко започна като на шега, но май и на двете ни хареса затова публикувам нашите измишльотини. Въпреки всичко което знам че ще последва искам да посветя моята част от произведението което все още няма име на Blade. Надявам се утре никои да не ми се сърди и да се върна у дома жива и здрава :)
Иед Колк беше повече от объркан, но все пак му се искаше да промени света. След като бе измислен от един училищен ... абе той се казваше Марио. Вярно, не беше много модерен или умен, но му беше страст да иска да промени света. За това той измисли Иед Колк и му каза „Човече, промени света и стани герой в неиното лице”. Марио обичаше своето произведение като първороден син, но имаше нещо в Колк, което беше много сбъркано, може би просто бе несигурен в себе си, може би беше странен в очите на другите хора. Героя макар и измислен бе същността на Марио, а може би бе малко сбъркан, точно като създателя си. Може би бе с един дървен крак и едно око, кой знае как го бе създал Марио. Но най-важното, той имаше душа на истински, морално подкрепен от близките си човек. Марио и Колк бяха свързани с едно единствено нещо – те бяха герой до мозъка на костите си, чак безумни. Можеха да умрат за героизма, но нямаше да кажат на жена, че е секси. О не, те бяха толкова еднакви и толкова загубени в собственото си отчаяние да спасят света, че биха пренебрегнали всичко в опитите си да бъдат герой. И двамата имаха една несподелена тайна. И двамата бяха влюбени в едно и също момиче (защото те споделяха едно и съшо сърце), Тя не беше от кой знае колко красивите, но Марио се беше влюбил в нея като дете, а когато беше създал Колк любовта му към нея се беше прехвърлила в Колк. Момичето се казваше Линда. Тя бе най-добрата му приятелка. Приятели бяха още от детската градина, когато той и бе помогнал да се скрие от родителите и когато се опитваха да я набият. Тя беше малко невзрачно момиченце, на което му връзваха две странни опашки високо в косата. Те изобщо не и отиваха, но неината майка наркоманка не я интересуваше това. Родителите на Линда изобщо не харесваха Марио и смятаха, че той е луд за дето е създал някакъв си робот, който щял да промени света. Глупости, казваха те. Това момче е сбъркано и не можеш да имаш нищо общо с него. Но стига толкова за Линда, нека разкажем какъв бил Иед Колк, а той бил като цяло просто изобретение на марио. Той въплатявал неговите идеали за човек и за супер-герой в едно. Тялото на на робот, но душата на човек – душата на Марио. Иед Колк обаче бил умно момче и наистина можел да промени света. Той обаче не бил особенно надарен от към ум, може би по това и приличал на създателят си. Колк обичал създателят си защото той му дал живот и го научил да живее, но не можел да разбере кое е най-важното нещо на този свят за това Марио му казал „Най-важното нещо на света е да обичаш. Но да обичаш истински. Намери истински приятели и това ще промени света.” Колк не разбрал за какво става дума. Но след време Линда умряла. Тя заболяла преди няколко години от рак на очните дъна и починала преди да успеят да я спасят. Марио и Колк били разбити. Въпреки всички усилия те не успели да измисят лек за болестта. На погребението Колк видял хората да плачат и питал какво е това? Марио не знаел как да му обесни какво е човек да плаче и му казал : „Това е нещо като да хората да им изтичат течностите през очите”. Колк разбрал за какво става дума, отишъл при другите хора и попитал и тях. Те разбира се отговорили абсолютно същото като Марио.
Иед Колк беше повече от объркан, но все пак му се искаше да промени света. След като бе измислен от един училищен ... абе той се казваше Марио. Вярно, не беше много модерен или умен, но му беше страст да иска да промени света. За това той измисли Иед Колк и му каза „Човече, промени света и стани герой в неиното лице”. Марио обичаше своето произведение като първороден син, но имаше нещо в Колк, което беше много сбъркано, може би просто бе несигурен в себе си, може би беше странен в очите на другите хора. Героя макар и измислен бе същността на Марио, а може би бе малко сбъркан, точно като създателя си. Може би бе с един дървен крак и едно око, кой знае как го бе създал Марио. Но най-важното, той имаше душа на истински, морално подкрепен от близките си човек. Марио и Колк бяха свързани с едно единствено нещо – те бяха герой до мозъка на костите си, чак безумни. Можеха да умрат за героизма, но нямаше да кажат на жена, че е секси. О не, те бяха толкова еднакви и толкова загубени в собственото си отчаяние да спасят света, че биха пренебрегнали всичко в опитите си да бъдат герой. И двамата имаха една несподелена тайна. И двамата бяха влюбени в едно и също момиче (защото те споделяха едно и съшо сърце), Тя не беше от кой знае колко красивите, но Марио се беше влюбил в нея като дете, а когато беше създал Колк любовта му към нея се беше прехвърлила в Колк. Момичето се казваше Линда. Тя бе най-добрата му приятелка. Приятели бяха още от детската градина, когато той и бе помогнал да се скрие от родителите и когато се опитваха да я набият. Тя беше малко невзрачно момиченце, на което му връзваха две странни опашки високо в косата. Те изобщо не и отиваха, но неината майка наркоманка не я интересуваше това. Родителите на Линда изобщо не харесваха Марио и смятаха, че той е луд за дето е създал някакъв си робот, който щял да промени света. Глупости, казваха те. Това момче е сбъркано и не можеш да имаш нищо общо с него. Но стига толкова за Линда, нека разкажем какъв бил Иед Колк, а той бил като цяло просто изобретение на марио. Той въплатявал неговите идеали за човек и за супер-герой в едно. Тялото на на робот, но душата на човек – душата на Марио. Иед Колк обаче бил умно момче и наистина можел да промени света. Той обаче не бил особенно надарен от към ум, може би по това и приличал на създателят си. Колк обичал създателят си защото той му дал живот и го научил да живее, но не можел да разбере кое е най-важното нещо на този свят за това Марио му казал „Най-важното нещо на света е да обичаш. Но да обичаш истински. Намери истински приятели и това ще промени света.” Колк не разбрал за какво става дума. Но след време Линда умряла. Тя заболяла преди няколко години от рак на очните дъна и починала преди да успеят да я спасят. Марио и Колк били разбити. Въпреки всички усилия те не успели да измисят лек за болестта. На погребението Колк видял хората да плачат и питал какво е това? Марио не знаел как да му обесни какво е човек да плаче и му казал : „Това е нещо като да хората да им изтичат течностите през очите”. Колк разбрал за какво става дума, отишъл при другите хора и попитал и тях. Те разбира се отговорили абсолютно същото като Марио.
събота, 21 ноември 2009 г.
Една безименна
Веднъж се зачудих защо се заглеждам в сапунки по телевизията. Не че ги следя, но ако няма нищо друго за гледане и те вършат работа. После забелязах, че колкото и различни сапунки да гледам има такива които пренебрегвам и дори такива които харесвам. Всички турски, американски, немски и дори единствената българска май не са ми по вкуса, но за разлика от тях мексикански, бразилски и чилийски - бих гледала по цял ден.E какво му е странното на това и защо заговорих точно за сапунките ли?
Отговора е доста прост и колкото и странно да звучи се крие в "детската" ми душа. Сапунките направени в Германия или САЩ са някак си вписващи се в моя живот. Те могат да се изпълнят и в ежедневието ни са някак достижими, а моята душа не иска това. Тя жалее да е свободна и не ограничена от нищо.Тя иска да се рее из въздуха или да язди див мустанг из някоя прерия (но на някое топло място).Ето защо някак "далечните" сапунки от Латинка Америка са по-близки до мен от колкото "Дързост и красота" или "Хотел 5 звезди".
Това бе причината да започна да говоря със сапунките. Исках, макар, и със доста странен пример да покажа колко съм различна. И не, аз не се обиждам от това хората да не наричат странна или различна - гордея се с това. Наричали са ме по абсолютно различни начини кои от кои по странни, но чак преди около 3 седмици се замислих за това - едва когато Nezzo ме нарече странна. Замислих се и дори я попитах какво значи това "странна" в нейните очи. Тя каза, ще перифразирам, необикновенна.
Ако сте чели назад моите постове може би сте забелязали, че доста често използвам тази дума и може би тя е една от любимите ми заедно с думата "идиот", но това е за друга тема. Изглежда има и защо да ми е любима. Няколко дни по-късно друг мой приятел ми каза, че аз съм доста странна смеска между супер сериозен човек (когато се налага) и и някаква доста вдетинена личност (почти постоянно). Той обясни,че съм успяла да уравновеся две неща, които е почти невъзможно да се поставят на кантар и после съм ги вложила в себе си, за което искам да му благодаря (той си знае кой е).
Да се върнем на темата. Та така тези двама мой скъпи приятели ме накараха да се замисля и да будувам цялата ваканция и дори преди това, заради техните изказвания.И накрая в 02.16 часа след полунощ, след края на чилийската сапунка "Наследниците Дел Монте" отново размислите за мен самата ме налегнаха и го осъзнах. най-накрая осъзнах, че те са напълно прави. Аз съм най-странния човек които познавам.
Средно дълга, вече не чак толкова руса коса.
Сини очи, с изключение на едно кафяво петно в десния ирис.
Нормални дрехи.
Нормален ръст.
Ненормални мечти.
Но нали точно мечтите ни, ни правят точно това което сме всъщност. Те определят какво искаме от живота си, какво ще постигнем и какво ще пренебрегнем по пътя за постигането им.
Ето защо гледам Латински "бабешки" (моля бабите да не се засягат) филми. Просто далечното, странното за моето ежедневие винаги ме е привличало. Да живея в обширно ранчо с много коне и крави е като сън в лятна нощ за мен - отпускащо, красиво и неповторимо. Но какво е определила съдбата за мен? Живот в предградията на голям град - най-скучното място на планетата (моля отново без обидени).
Едва ли родителите ми са искали за мен това, когато са ме взели от родилното, но имам чувството, че съм създадена за нещо по-необикновено от това което съм в момента.
И както и аз така и всички около мен са най-необикновените хора, с които съдбата е можела да ме срещне. Семейството ми е на пръв поглед най-обикновено четири членно семейство, но само докато разберете, че майка ми е работила над 30 неща (по свое желание), баща ми е бил републикански шампион по конен спорт за 1988г., а а сестра ми е все още много малка за определения, но май се е насочила доста добре (иска а става адвокат работещ като маникюристка).
Ето цялата тази атмосфера ме кара да ненавиждам еднаквите (нямам предвид близнаци и там подобни). Мразя, тези които се сливат с обществото нарочно, не харесвам, тези които се опитват да се смесват в кутийката си и живеят там докато е осъзнаят, че живота им е литнал през прозореца. не харесвам хората излезли сякаш от конвейер, със зададени предварително характеристики, който бълва клонинги.
Обичам странните и красиви неща и хора. Харесвам открояващите се предмети и души. Ето затова мечтите ми са колкото странни толкова и (не)обикновени. Аз просто искам
Може би това е единствения сигурен начин да разбереш какъв е един човек наистина - питайки го какви са неговите мечти.
И като заключение искам да кажа само това : Преди няколко дни Nezzo тайничко посвети на мен един разказ. Тя написа : На теб заради това че вярваш (все още) в приказки. Да вярвам и дори смятам, че в това няма нищо лошо. Няма нищо лошо в това да си необикновен, странен или различен. Няма нищо лошо в това, че въпреки че си на 20г. обичаш да гледаш Уинкс, Н2О или Хана Монтана. Няма нищо лошо в това да искаш, макар и доста необикновените ти мечти да се сбъднат. Няма нищо лошо в това да вярваш в приказки. Няма нищо лошо в това, че в 2.30 часа след полунощ гледаш чилийска сапунка по БТВ.
Има, обаче, едно място, където всичко това може да стане реалност.
Това място е някъде, не чак толкова дълбоко във вас и само при най-малкото усилие ще го откриете.
Това е Вашето въображение, скрито във Вашата детска душа, играещо си с любимата си играчка - мечтите. Просто потърсете и разберете най-накрая , че няма нищо лошо в това да се открояваш от останалите. Нали точно това те прави пълноценен?!
Отговора е доста прост и колкото и странно да звучи се крие в "детската" ми душа. Сапунките направени в Германия или САЩ са някак си вписващи се в моя живот. Те могат да се изпълнят и в ежедневието ни са някак достижими, а моята душа не иска това. Тя жалее да е свободна и не ограничена от нищо.Тя иска да се рее из въздуха или да язди див мустанг из някоя прерия (но на някое топло място).Ето защо някак "далечните" сапунки от Латинка Америка са по-близки до мен от колкото "Дързост и красота" или "Хотел 5 звезди".
Това бе причината да започна да говоря със сапунките. Исках, макар, и със доста странен пример да покажа колко съм различна. И не, аз не се обиждам от това хората да не наричат странна или различна - гордея се с това. Наричали са ме по абсолютно различни начини кои от кои по странни, но чак преди около 3 седмици се замислих за това - едва когато Nezzo ме нарече странна. Замислих се и дори я попитах какво значи това "странна" в нейните очи. Тя каза, ще перифразирам, необикновенна.
Ако сте чели назад моите постове може би сте забелязали, че доста често използвам тази дума и може би тя е една от любимите ми заедно с думата "идиот", но това е за друга тема. Изглежда има и защо да ми е любима. Няколко дни по-късно друг мой приятел ми каза, че аз съм доста странна смеска между супер сериозен човек (когато се налага) и и някаква доста вдетинена личност (почти постоянно). Той обясни,че съм успяла да уравновеся две неща, които е почти невъзможно да се поставят на кантар и после съм ги вложила в себе си, за което искам да му благодаря (той си знае кой е).
Да се върнем на темата. Та така тези двама мой скъпи приятели ме накараха да се замисля и да будувам цялата ваканция и дори преди това, заради техните изказвания.И накрая в 02.16 часа след полунощ, след края на чилийската сапунка "Наследниците Дел Монте" отново размислите за мен самата ме налегнаха и го осъзнах. най-накрая осъзнах, че те са напълно прави. Аз съм най-странния човек които познавам.
Средно дълга, вече не чак толкова руса коса.
Сини очи, с изключение на едно кафяво петно в десния ирис.
Нормални дрехи.
Нормален ръст.
Ненормални мечти.
Но нали точно мечтите ни, ни правят точно това което сме всъщност. Те определят какво искаме от живота си, какво ще постигнем и какво ще пренебрегнем по пътя за постигането им.
Ето защо гледам Латински "бабешки" (моля бабите да не се засягат) филми. Просто далечното, странното за моето ежедневие винаги ме е привличало. Да живея в обширно ранчо с много коне и крави е като сън в лятна нощ за мен - отпускащо, красиво и неповторимо. Но какво е определила съдбата за мен? Живот в предградията на голям град - най-скучното място на планетата (моля отново без обидени).
Едва ли родителите ми са искали за мен това, когато са ме взели от родилното, но имам чувството, че съм създадена за нещо по-необикновено от това което съм в момента.
И както и аз така и всички около мен са най-необикновените хора, с които съдбата е можела да ме срещне. Семейството ми е на пръв поглед най-обикновено четири членно семейство, но само докато разберете, че майка ми е работила над 30 неща (по свое желание), баща ми е бил републикански шампион по конен спорт за 1988г., а а сестра ми е все още много малка за определения, но май се е насочила доста добре (иска а става адвокат работещ като маникюристка).
Ето цялата тази атмосфера ме кара да ненавиждам еднаквите (нямам предвид близнаци и там подобни). Мразя, тези които се сливат с обществото нарочно, не харесвам, тези които се опитват да се смесват в кутийката си и живеят там докато е осъзнаят, че живота им е литнал през прозореца. не харесвам хората излезли сякаш от конвейер, със зададени предварително характеристики, който бълва клонинги.
Обичам странните и красиви неща и хора. Харесвам открояващите се предмети и души. Ето затова мечтите ми са колкото странни толкова и (не)обикновени. Аз просто искам
- Да отида до Перу и да се кача до Мачу-Пикчу.
- Да участвам в американското издание на Шеметна надпревара просто защото знам че мога да спечеля.
- Да се върна назад в миналото през 16-17в. в Лондон - най-противното място в света
- Искам да отида напред във времето и да посетя нови места и да се срещна с нови хора.
- Искам да има епидемия от смъртоносна болест.
- Искам да стана лекар, но просто за да бъда като д-р Хаус.
- Искам да разбирам езика на животните.
- Искам да се прехвърля в алтернативна вселена.
- Искам косата ми да порасне (но тя е упорита и не ще).
- Желая на стана фея с крилца и супер сили точно като тези от Уинск или Уич.
- Искам да съм учител, просто за да докажа че мога.
- Искам да съм мутант.
- Искам момиченце, което ще кръстя Вероника.
- Искам да си купя пъзел с 13 200 части и да го наредя.
- Мечтая да съм известен изобретател.
- Мечтая да напиша бестселър.
- Желая да се срещна с Тейлър Лаутнър (Да, да знам Инес, но нали знаеш каква слабост имам към върколаците и особено този :)
Може би това е единствения сигурен начин да разбереш какъв е един човек наистина - питайки го какви са неговите мечти.
И като заключение искам да кажа само това : Преди няколко дни Nezzo тайничко посвети на мен един разказ. Тя написа : На теб заради това че вярваш (все още) в приказки. Да вярвам и дори смятам, че в това няма нищо лошо. Няма нищо лошо в това да си необикновен, странен или различен. Няма нищо лошо в това, че въпреки че си на 20г. обичаш да гледаш Уинкс, Н2О или Хана Монтана. Няма нищо лошо в това да искаш, макар и доста необикновените ти мечти да се сбъднат. Няма нищо лошо в това да вярваш в приказки. Няма нищо лошо в това, че в 2.30 часа след полунощ гледаш чилийска сапунка по БТВ.
Има, обаче, едно място, където всичко това може да стане реалност.
Това място е някъде, не чак толкова дълбоко във вас и само при най-малкото усилие ще го откриете.
Това е Вашето въображение, скрито във Вашата детска душа, играещо си с любимата си играчка - мечтите. Просто потърсете и разберете най-накрая , че няма нищо лошо в това да се открояваш от останалите. Нали точно това те прави пълноценен?!
сряда, 18 ноември 2009 г.
Колко ... усмивки са нужни за стоплянето на една човешка душа?
За да разберем това трябва да направим следното изчисление :
Броя на зъбите в устата на третата братовчетка на майка ви по бащина линия се умножава по 4 и после се коренува с корен от 46. Резултата се вади от броя на броя на зъбите при вързастните слонове и се умножава по ударите на сърцето на зеленоглаво колибри за един месец.
Полученото трябва да мине през мелница за месо и да се напъха в свинско черво за наденица. Така получения продукт се увисва на завет през зимата за около 32 дни, 2 часа и 62 секунди. След като времето изтече и наденицата се изсуши, отговора се вади от червото и отново се коренува, но този път с броя на страниците от изданието на Моби Дик в Белгия през 1967г. После се умножава по броя на космите на главата ти преди три години и полученото число се извиква силно три пъти в дупка специално изровена за целта преди 4 месеца.
После дупката се заравя за 6 дни. На 7 ден се става рано преди първи петли, за целта си намирате петел, който може да ви събуди преди да кукурига (обикновенно те носят сини забрадки и розови обила). Та след първи петли ... упс пардон. Педи първи петли ставате и събирате яйцата от кокошарника на съседа. Ако третото яйце от ляво на дясно е с един жълтък, то умножавате чисото с 7.Ако яйцето има 2 жълтъка то вие трябва да го разделите на 978, а ако случайно яйцето няма жълтък или е с повече от два жълтъка то числото трябва да се остави същото.
Следва гоненето на 5 крастави жаби и умножаването на броя на брадавиците им с нашето число. Резултата отново се коренува, но този път с броя на жените правили прическа на Иван от Иван и Андрей (вече не знам как се казва предаването им). После бързо преброявате броя на дебелите сомалииски негърчета, събирате го с броя на слабите сомалииски негърчета и делите цялото на броя на нормално нахранените сомалииски негърчета. Полученото число делите с това което е останало от нашето число по-горе (ако не сте го забравили).
Резултата е важен за това бързо го извадете от толкова колкото пъти през годината режете ноктите на краката си, разделено на толкова пъти колкото посещавате фризьора си. Числото което получихте е броя на мухите кацали някога върху една самотна смокиня в западната част на една африканска савана, и поради тази причина то (числото)се събира със себе си.
- Ако резултата е по-малък от броя на жителите на Монако - резултата се дели на три.
- Ако резултата е равен на броя на жителите а Монако - той се умножава с броя на копчетата на дистанционното на новата плазма на Пешо от третия етаж
- Ако резултата е по-голям дори от броя на жителите на Гвиана - то числото е точно като за вас.
Полученото се принтира на принтер свързан с лаптоп ASUS. Листа се взема и се носи в кайсиева градина на северния полюс, кядето трябва да се продаде на баракуда с 11 зъба. Та баракудата няма пари, затова тя открадва листа от принтера и го сканира. Връща на мястото му листа и взема файла със себе си преди пингвините от южния полюс да са изпаднали в кома след като са преяли с киндер пингуин.
И такаа баракудата тръгва да носи информацията на кравата Милка в Алпите, взема рикша теглена от Жан Клод Ван Дам и му дава бакшиш. Когато баракудата дава фаила на кравата, Милка го отваря и разденя числото на победите на Дан Колов в кеча умножени по ударите на топка в стена при играна на народна топка в село Струмица.
Резултат : Отговора, който получихте може и да и броя на сардините в пасаж Атлантическия океан, но имаше и по-лесен начин.
Просто се усмихнете и реакцията ще е моментална.
Та накрая : Колко усмивки са нужни за да се стопли една човешка душа?
Отговора няма нищо общо с перата на чинка на бор в Хималаите или с броя на бобчетата ви в чинията ви на обяд, или с морските костенурки, или с ламите в Перу, или с Барак Обама, илис електрическите крушки, илис дървениците под леглото ви, или с миалните машини в Зимбабве, или с някои остров, или дори с броя на думите в "Под Иготo" на Иван Вазов.
Той е 1.
P.S Ако искате да пресметна още нещо аз съм на среща, но ако искате да получите реален резултат консултираите се със счетоводител.
вторник, 17 ноември 2009 г.
Колко ... глупави реклами може да ни сервира ефира?
Само си направете тори експеримент :
Седнете в 20.00 часа пред ефира на която и да е телевизия и гледайте в продължения на 5 минути за да чуете всички реклами.Еее как беше? Май и на вас ви писна. И какво тогава да каже средностатистическия човек, който е принуден да гледа това всеки ден и то по няколко пъти.
"Оскар и аз имаме ТВЪРДО доказателсткво (ако)", "вдитни самолета", "искам да акам при Ники" и "никога непропускащите ни тампони" са само част от бисерите, които можете да чуете и видите за 5 нищо и никакви минути от живота си. Дали ще бъде Уискас, Дуфалак, Простамол, Уринал или Евърбел няма значение.
Кремвиршите им били от месо! Да бе, тея сценаристи яли ли са ги някога!? А бабата от М-телската мафия ще бъде ли доволна някога? Не, не и докато от Глобул не изкъпят кучето от техните реклами, че много мирише."Задръж тапата" пък е една от най-странните и безмислени реклами, които някога съм гледала.
Не, не казвам, че трябва всички реклами да се махнат, но трябва да си има време за това. Нали всякакви реклами със съдържание на алкохол, цигари и лекарства трябваше да се излъчват след 10 часа? Дааа сигурно след 10 сутринта. Това е все едно да кажеш на едно дете " Пии колкото искаш, но внимавай", Пуши от тези цигари, но не повече от 2 кутии на ден" и дори "ако забременееш, няма проблеми! Просто вземи това хапче и всичко ще е наред".
Със сигурност от някъде трябва да се направи нещо.И ако по случайност съм пропуснала някоя от "онези" реклами чувствайте се свободни да попълните празнината. За награда ще получите от мен едно "кажи баба тенкю".
Седнете в 20.00 часа пред ефира на която и да е телевизия и гледайте в продължения на 5 минути за да чуете всички реклами.Еее как беше? Май и на вас ви писна. И какво тогава да каже средностатистическия човек, който е принуден да гледа това всеки ден и то по няколко пъти.
"Оскар и аз имаме ТВЪРДО доказателсткво (ако)", "вдитни самолета", "искам да акам при Ники" и "никога непропускащите ни тампони" са само част от бисерите, които можете да чуете и видите за 5 нищо и никакви минути от живота си. Дали ще бъде Уискас, Дуфалак, Простамол, Уринал или Евърбел няма значение.
Кремвиршите им били от месо! Да бе, тея сценаристи яли ли са ги някога!? А бабата от М-телската мафия ще бъде ли доволна някога? Не, не и докато от Глобул не изкъпят кучето от техните реклами, че много мирише."Задръж тапата" пък е една от най-странните и безмислени реклами, които някога съм гледала.
Не, не казвам, че трябва всички реклами да се махнат, но трябва да си има време за това. Нали всякакви реклами със съдържание на алкохол, цигари и лекарства трябваше да се излъчват след 10 часа? Дааа сигурно след 10 сутринта. Това е все едно да кажеш на едно дете " Пии колкото искаш, но внимавай", Пуши от тези цигари, но не повече от 2 кутии на ден" и дори "ако забременееш, няма проблеми! Просто вземи това хапче и всичко ще е наред".
Със сигурност от някъде трябва да се направи нещо.И ако по случайност съм пропуснала някоя от "онези" реклами чувствайте се свободни да попълните празнината. За награда ще получите от мен едно "кажи баба тенкю".
понеделник, 16 ноември 2009 г.
Преди 10 години
„Пак ще се срещнем след 10 години” се пееше в една добре позната нам песен. Незнам какво ще се случи тогава, но знам какво се е случило преди 10 години.
Имам сравнително малко спомени от това време, защото това не е един от най-забележителните периоди от живота ми.
Равносметката показва, че преди 10 години съм била на 7 и ½ , била съм в първи клас, току що съм се преместила от Русе в Мартен (за неинформираните Мартен се намира на 6-7 км от Русе и все още живея там, в най-краиния квартал – Квартала на богатите, заради къщите на русенските богаташи на около), вързана за малката си сестра и най-голямото дете в квартала (всички други и до сега са с от3 до 16 години по-малки от мен).
От този период си спомням, че съм била доста заблудено хлапе с доста къса прическа. Бях една от най-ниските в класа и разбира се „новата”. Всички се познаваха от преди това и аз бях малко като аутсайдер, но това бързо се промени все пак бяхме малки и се сприятелявахме доста бързо.
Спомням си, че мразех краснописа (който и до сега мразя) и да наизустявам стихотворения (и това още ми е проблем). Единствените стихотворения, които знам на изуст са точно от този период и по-точно : „Аз съм българче” и „Бяла спретната къщурка”. И до сега не съм научила друго стихотворение както трябва, но тези двете мога и на сън да ги рецитирам.
Един от живите ми спомени за това време е как майка ми нарича мн и сестра ми „стадо от 300 обезумеи бизони”. И до сега се случва да ни казва така, но май само за да си припомни старото време. Да, аз и сестра ми бяхме доста диви. Можехме да не спрем по цял ден, но винаги ни е био забавно. Помня също, че коленете ми винаги бяха в рани. Чудя се дори как не са ми останали белези, а най-странното е че не помня да съм падала когато и да е с изключение на една една случна когато бях на 4, но там бяха намесени една пола и една рокля.
На тази възраст, както малко по-рано и малко по-късно не носех поли (точно заради тази случка, когато бях на 4). Те бяха нещо като табу и се носеха само по супер официални поводи ( единствения такъв май беше първия учебен ден). А ето и нещо което заслужаваше да влезе в щафетата, но явно напълно съм била изключила : В първи клас участвах в конкурс за красота (ако така може да се нарече де). Да, "Мини мис Матрен". Това беше събитието на годината. е не спечелих, но не се оплаквам. Спечеи най-добрата ми приятелка, така че може да се каже, че бях в свитата на кралицата (за този конкурс макар и 10 гоини по късно все още има слухове).
Друго, което помня е паническия ми страх от английския език. Мислех, че това е един отвратителен език който никога няма да науча (интересното е че тогава още не учех английски). Е да, ама не! Оказа се доста по-лесно от колкото предполагах, за разлика от тъпите стихотворения, които ставаха все по дълги и все по сложни.
Спомням си ... спомням си ...
Като се замисля спомням си доста неща. Спомням си, че тогава се научих да карам коело (вярно, че малко къснично но все пак успях), спомням си че пра баба ми все още живееше с нас, спомням си че тогава започнах да си говоря сама (правех се че съм водеща на някакво предаване :), спомням си че спях на един матрак на пода (поне докато някои се сети че трябва да сглоби леглото ми), спомням си че тогава прочетох първата си книга (жалко е че не помня коя точно е била)...
Спомням си ... Ааа чакай малко. А ти какво помниш от този период? ПРЕДИЗВИКВАМ всички до един да оставите по един спомен от преди 10 годинив коментарите.
Няма само аз да пиша я...
P.S Това на снимката сме аз и сестра ми и както се досещате това "височкото" съм аз :). Относно коментарите : да майка ми обичаше да ни облича еднакво затова като пораснах малко повечко имаше войни на народите у дома относно облеклото ми ( между другото тя все още иска да купува еднакви дрехи, но този път и сестра ми е на моя страна слава богу).
събота, 14 ноември 2009 г.
Колко... ли листа ще паднат тази есен?
Никои не би могъл дори да предположи, но дали точния им брой ще е важен пред факта колко е красиво, макар и меланхолично, е да гледаш как листата в парка падат и образуват безкраен огнен килим.Като цяо не обичам есента. Тя носи само дъждове и е предвестник на зимата - най-мразовитото време от годината (а аз съм доста зиморничава както сигурно си е проличало).Тъй като не харесвам зимата и подгизналите и студени обувки, то явно е че и самата есен не е любимото ми време от годината. Щом температурите паднат под 20C и задуха вятъра настроението ми пада градивно докато ... Дам докато не почувствам угасващите лъчи на слънцето да играят по бузите ми.Те, тези лъчи могат да накарат и най депресирания човек да се усмихне. Но да се усмихне от сърце, така че смехът му да заприлича на безброй звънчета, пеещи в тишината.
Малко се размечтах. Хубаво е да мечтаеш. И тези цветове, тези ярки цветове се сливат в движещи се картини.
Колкото и да не харесвам есента, какво бих правила без нея.Все пак всеки сезон си има своите недостатъци. Няма идеално време, няма идеални хора, няма идеални качества или думи.Има само несъвършенства, към които ние се нагаждаме.
Но дали и есента е такава? Дали някак си дори в душата си чувствам промяната от сезона? Дали просто смяната на цвета на листата ме кара да си пея на ум тази бавна, меланхолична и мелодична детска песничка:
Вятърко листи в гората пилей.
Косето-Босето вече не пей,
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.
Дали някои е успял да преброи всички паднали листа? Не, съмнявам се. Но точно това ли е най-важното? Не мисля! успокойте сърцата си и се вслушайте в песента на есенния вятър и се вгледайте в танца на падащите листа. Ето това се казва истинско преживяване.Косето-Босето вече не пей,
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.
петък, 13 ноември 2009 г.
Петък 13-ти
Даммм... Отново стана петък 13-ти. Дали вярваме или не май няма значение, защото ако е писано, че днес ще ни блъсне розов трабант, то възможността той наистина да ни блъсне си остава същата (особено ако наистина видите розов трабант). За този ден обикновен от календара може да прочетете ТУК (разбира се от wikipedia).
Аз не вярвам в петък 13-ти. Заявявам го гордо и без да кръстосвам пръсти. Писна ми от тъпи истерии породени от суеверия. Не минавай под табелата, защото ще ти се случи нещо лошо. Черните котки са лоши, и за да се отървеш от лошата поличба трябва да се въртиш като пумпал около себе си и да плюеш като пръскалка наоколо. Не минаваи от другата страна на стълба, защото ще се скараме. Не поставяй хляба на обратно, защото е на нямане. Не убивай паяци защото е на безпаричие. Е, какво? Да се обеся на някоя паяжина ли? А не, предпочитам да остана без пари отколкото да гледам как паяците си плетат паяжините над леглото ми. А знаехте ли, че човек изяжда средно 10-15 паяка докато спи. Да, помислете над това, когато някоя сутрин се събудите със странен вкус в устата.
За създаването на този "празник" има доста предположения. То не били разни вещици, духове, бермудски триъгълници и какви ли още не щуротии. Аз отново не вярвам особено много в тях. Иска ми се да можех да убедя поне 2-3 от суеверните ми приятели, че като минеш под табела тя няма просто да се събори върху теб. Би било хубаво, но по ирония на съдбата това няма да се случи, защото единия от тези 2-3 все още носи червен конец против уроки на ръката и не го е свалял от да кажем 3 клас.
Какво би накарало един здраво мислещ човек, изучаващ цикъла на Кребс, който се извършва в стените на митохондриите да смята, че ако хвърли малко сол зад рамото си това ще му донесе само нещастие. Нямам си най-малка представа! Но както върви май и не искам да знам.
Смятам тези суеверия за неща с отминал срок на годност, от които едно общество използващо техника и изследващо космоса за други разумни форми на живот, отдавна би трябвало да се е отървало. Има неща, които си заслужават да се почитат повече от петък 13-ти. Днес например е международния ден на слепите. Това знаехте ли го? Не, Съмнявам се дори да сте предполагали, но със 99,99% знам, че сте знаели за петък 13-ти. Има неща, които си заслужават повече от суеверията.
P.S Искам само да поздравя госпожата по история (макар и да знам, че никога няма да прочете нищо от това) за ден на Св. Йоан Златоуст, заради когото ТЯ ми намали оценката по история с една единица. Госпожо скоро няма да го забравя, да го знаете от мен.
четвъртък, 12 ноември 2009 г.
Колко ... блондинки са нужни за смяната на една електрическа крушка?
10! Една да държи крушката, четири да въртят масата на ляво, четири да въртят масата на дясно и една да отговаря за електрическия ключ на стената. Някой да знае друг виц за тъпи блондинки? Да, ти най-отзад в публиката с вдигнатата ръка сигурна съм, че знаеш поне двадесетина и то дори доста смешни, но моя въпрос беше риторичен. Много ясно, че ще знаеш. Всички знаят!
А как мислите се чувстват блондинките, които по някаква случайност има мозък? Ще ви кажа: писнало ми е от тъпи вицове за блондинки, които дори червенокосите не разбират. Писнало ми е от предрасъдъците на хората при вида на хубава блондинка. Писнало ми е постоянно да ми повтарят, че блондинките не са хора.
Първия път и на мен ми беше смешно, но ми писна, нали и аз се водя блондинка!?
Така след като изявих мнението си по въпроса с вицовете да пристъпим към същността на въпроса : Започнах да пиша това след като се убедих, че по-тъпи хора от брюнетките няма. Не това не е опит да преобърна поверието за глупавите руси, само подчертавам, че невинаги цвета на косата казва, това което казва и устата.
Признавам си , май като се замисля добре изобщо не познавам други (естествени) блондинки, било то тъпи или не. Виж обаче повечето брюнетки си заслужават да им подаря пакетче с перхидрол. Не искам да пораждам вражди между привържениците на който и да е отбор, но ситуацията е такава.
Не една или две брюнетки са ми правили впечатление, че не само не блестят с особено количество сива мозъчна тъкан, на не си затварят и устата когато трябва. типичен пример за това е не безизвестната Меган Фокс (Sorry Nezzo). Горката не знае къде да мълчи и къде не. Мисля си, че когато рекламираш даден филм с твое участие (и зависиш на приходите от него) не би трябвало да казваш, че щом участваш ти самия филма не си заслужава и не трябва да се гледа.
Отново подчертавам дебело Не всички брюнетки са такива идиотки. Може би само повечето, които познавам. И милички колкото и да потъмнявате косите си, боята няма да ви направи по-умни, най-вероятно просто ще се появи косопад.
Очаквам възражения в коментарите.
събота, 31 октомври 2009 г.
България може да се гордее с тях
Преди време четох нещо което ме изненада. Жена Българка, за да съм точна представя нещата които ние българите сме предоставили на света. Статиите са старички, но въпреки това интересни затова ето ТУК е линка към тях.
Хелоуин
Всеки е чувал за Хелоуин. Като малка дори и аз исках да го празнувам само за да ям бонбони цял ден и да се обличам странно, за да плаша хората.Сега това желание май е изместено от проблема с тъпата американизация.С тези техни празници се превърнахме в идиоти които сякаш нямат собствени такива. Идеята за празника е добра, дори много добра, но не мога да си представя, че малките Марийка, Гинка, Поля и Нина ще тръгнат преоблечени като Барби или някоя принцеса до третия етаж при баба Цона и тя ще им даде близалки и бонбони въпреки, че до вчера ги е целила с щипки от балкона защото не пазели тишина и тя не можела да спи обедния си сън.
Тази концепция не ми се връзва особено след като знам какви са отношенията межу всички съседи в България.
Тази концепция не ми се връзва особено след като знам какви са отношенията межу всички съседи в България. Незнам вашето отношение по въпроса, но моето явно не съвпада с това на мнозинството. За пореден път се поддаваме манипулации от тъпата глобализация. Получава се малко извратено и изкривено подобие на израза "един за всички, всички за един".
Въпреки всичко все пак няма да натяквам точно днес за това на празнуващите. Замисъла на този пост бе да честитя на тези, които почитат празника. Нека той им донесе много сладки, бонбони, близалки, лакомства и привидения.
петък, 30 октомври 2009 г.
Щафета?
На кратко тук ще се включа в щафетата На дълго сега ще напиша 13 неща за мен, които или не знаете или само подозирате.
Тази идея бе подхваната от Nezzo и подхвърлена ми от цели двама (самата Nezzo и разбира се от другарчето Blade) наведнъж. Че как да откажеш!
1. Страх ме е от високо. Винаги когато се кача на определена височина става като с анимационно филмче - земята се приближава и отдалечава бързо и аз загубвам равновесие.
2. Плача почти всеки ден. Виновник за това съм си аз, защото съм доста чувствителна и се привързвам доста силно към разни явления - хартийки, песни, чувства, хора, сезони. Когато си отидат обаче винаги има повод за сълзи.
3. Страх ме е да остана сама. Мразя да съм сама. Чувствам се изоставена от света и дори плача (отново повод). Чувствам се удобно в огромна тълпа, та дори хората да са непознати.
4. Абсолютно всички деца от 0.1 до 12 години ме обожават. Не правя нещо специално, просто някак си ги привличам като магнит, но не се оплаквам дори може би ми харесва. Те имат по-чисти души и не ги интересува дали света ще рухне утре или след 3 милиарда години важното е днес да са щастливи.
5. Никога не съм се влюбвала. Дам за 17 години не се намери дори един идиот, които да ме впечатли достатъчно.
6. Помня страшно добре. Когато разбира се става въпрос за простотия от класа. И така мога да ви кажа какво е казал някой в първи клас, но не и какво домашно имам по история или математика или биология или география или ...
7. Чувам страшно добре. Преди да заспя чувам самолети (летящи на около5-7 хиляди километра) Корабите плуващи по Дунава (1-1.5 км). Абе луда работа. Не мога да спя по цяла нощ.
8. Сънувам неща, които наистина се случват. Ама наистина дори това лято започнах да си записвам това което сънувам.От 10 съня 3 са се изпълнили, а ако случайно нещо от другите (ъъъъ... вампири, говорещи животни и т.н.) стане то ме наричаите Баба Данга
9. Много клюкаря. За всичко, за всеки, по повод и без повод.
10. Обичам да чета приказки и детски романи. Не обичам литературата на "възрастните". Много е тежка и има доста за обмисляне, а всички криминални романи съм ги разкрила дори преди да започна да чета.
11. Падам си по всякакви шаренийки. Листчета, картинки, книжки, фигурки, плюшени играчки, статуетки, предмети с неясна цел, килимчета, постелчици, платчета и мноооого други.
12. В момента събирам автобусни билетчета. Ако ви се намират приемам във всякакво състояние (между другото майка ми само чака да разбере къде ги крия за да запали огън и да танцува около моите горящи "боклуци").
13. Гледам никога да не предавам приятелите си. Ако случайно съм го направила искам съвсем отговорно да им се извиня от ефира на нашето радио :) Не наистина съжалявам и ги моля за прошка.
И защото бяхте толкова мили и четохте ЧАК до тук допълнително още 4 неща за мен:
14. Страх ме е от балони. Само докато се надуват де. Един ми изгърмя в лицето като бях малка и сега тръпна като видя някой да надува балон пред мен.
15. Никога не съм боледувала от нищо сериозно. Най-тежката ми болест беше ангина преди около 6-7 години от тогава го карам само на настинки и хрема. Чудя се кога ли най накрая ще изкарам и тъпата шарка (70 годишна бабка със дребна шарка се чеше по гърба с куките)
16. Мога да плета. Плета на една и две куки всякакви неща, ако искате пуловер още утре мога да го почна :) . Това си е нещо като традиция в семейството - мен ме е учила майка ми, нея нейната и така до много много далеч. И ката се замислиш че в някои семейства си предават златни бижута ...
17. Не обичам да гледам драми защото ми напомнят за тъгата, която мразя. Избягвам всякакви сериозни филми и книги защото ме карат да се замися за света и понеже си падам маааалко философ се разтройвам от състоянието в което се намираме.Живеем в един окаян свят заобиколен от лъжи и безчинства, изпълнен с НАШАТА лошотия и отчаяние. Няма нужда да ми припомнят това всеки път щом пусна нещо да гледам, след като надигна глава виждам позорното място което сами сме си избрали - толкова близо до звездите, но същевременно и толкова далече.
Свърших! Понеже не познавам особено много блогъри мога да прехвърля топката само на един (който не я е получил вече) Симона - накратко Монито от горния клас :) Нека като се сети да влезе в блога си да видим какво ще напише.
Тази идея бе подхваната от Nezzo и подхвърлена ми от цели двама (самата Nezzo и разбира се от другарчето Blade) наведнъж. Че как да откажеш!
1. Страх ме е от високо. Винаги когато се кача на определена височина става като с анимационно филмче - земята се приближава и отдалечава бързо и аз загубвам равновесие.
2. Плача почти всеки ден. Виновник за това съм си аз, защото съм доста чувствителна и се привързвам доста силно към разни явления - хартийки, песни, чувства, хора, сезони. Когато си отидат обаче винаги има повод за сълзи.
3. Страх ме е да остана сама. Мразя да съм сама. Чувствам се изоставена от света и дори плача (отново повод). Чувствам се удобно в огромна тълпа, та дори хората да са непознати.
4. Абсолютно всички деца от 0.1 до 12 години ме обожават. Не правя нещо специално, просто някак си ги привличам като магнит, но не се оплаквам дори може би ми харесва. Те имат по-чисти души и не ги интересува дали света ще рухне утре или след 3 милиарда години важното е днес да са щастливи.
5. Никога не съм се влюбвала. Дам за 17 години не се намери дори един идиот, които да ме впечатли достатъчно.
6. Помня страшно добре. Когато разбира се става въпрос за простотия от класа. И така мога да ви кажа какво е казал някой в първи клас, но не и какво домашно имам по история или математика или биология или география или ...
7. Чувам страшно добре. Преди да заспя чувам самолети (летящи на около5-7 хиляди километра) Корабите плуващи по Дунава (1-1.5 км). Абе луда работа. Не мога да спя по цяла нощ.
8. Сънувам неща, които наистина се случват. Ама наистина дори това лято започнах да си записвам това което сънувам.От 10 съня 3 са се изпълнили, а ако случайно нещо от другите (ъъъъ... вампири, говорещи животни и т.н.) стане то ме наричаите Баба Данга
9. Много клюкаря. За всичко, за всеки, по повод и без повод.
10. Обичам да чета приказки и детски романи. Не обичам литературата на "възрастните". Много е тежка и има доста за обмисляне, а всички криминални романи съм ги разкрила дори преди да започна да чета.
11. Падам си по всякакви шаренийки. Листчета, картинки, книжки, фигурки, плюшени играчки, статуетки, предмети с неясна цел, килимчета, постелчици, платчета и мноооого други.
12. В момента събирам автобусни билетчета. Ако ви се намират приемам във всякакво състояние (между другото майка ми само чака да разбере къде ги крия за да запали огън и да танцува около моите горящи "боклуци").
13. Гледам никога да не предавам приятелите си. Ако случайно съм го направила искам съвсем отговорно да им се извиня от ефира на нашето радио :) Не наистина съжалявам и ги моля за прошка.
И защото бяхте толкова мили и четохте ЧАК до тук допълнително още 4 неща за мен:
14. Страх ме е от балони. Само докато се надуват де. Един ми изгърмя в лицето като бях малка и сега тръпна като видя някой да надува балон пред мен.
15. Никога не съм боледувала от нищо сериозно. Най-тежката ми болест беше ангина преди около 6-7 години от тогава го карам само на настинки и хрема. Чудя се кога ли най накрая ще изкарам и тъпата шарка (70 годишна бабка със дребна шарка се чеше по гърба с куките)
16. Мога да плета. Плета на една и две куки всякакви неща, ако искате пуловер още утре мога да го почна :) . Това си е нещо като традиция в семейството - мен ме е учила майка ми, нея нейната и така до много много далеч. И ката се замислиш че в някои семейства си предават златни бижута ...
17. Не обичам да гледам драми защото ми напомнят за тъгата, която мразя. Избягвам всякакви сериозни филми и книги защото ме карат да се замися за света и понеже си падам маааалко философ се разтройвам от състоянието в което се намираме.Живеем в един окаян свят заобиколен от лъжи и безчинства, изпълнен с НАШАТА лошотия и отчаяние. Няма нужда да ми припомнят това всеки път щом пусна нещо да гледам, след като надигна глава виждам позорното място което сами сме си избрали - толкова близо до звездите, но същевременно и толкова далече.
Свърших! Понеже не познавам особено много блогъри мога да прехвърля топката само на един (който не я е получил вече) Симона - накратко Монито от горния клас :) Нека като се сети да влезе в блога си да видим какво ще напише.
вторник, 27 октомври 2009 г.
Колко ... ще ни струва да сме добри?
Добротата не се измерва с мерна единица, с пари или с каквото и да е било друго практическо нещо.Добротата не може да се оцени така както петрола, солта, диамантите или стъклото. Добротата не изригва от вулкани, гейзери или такъв някакъв вид земна дупка. Добротата не е доброта ако не е от сърце. Добротата не се купува, разменя, заменя или продава, тя се заслужава или подарява.
Колко ще ни струва да сме добри?
Амии ... около...Като цяло нищо. Да, нищо не ни струва да помогнем от сърце на някой загубил се, да кажем колко е часа или пък да отстъпим седалката си на някой възрастен. Абсолютно нищо не ни струва да кажем някоя мила дума или просто да се усмихнем на детето тичащо пред нас.
Защо са ни нужни пари когато имаме души?
Какво лошо има от време на време има да даваме от сърце? Защо ли си мисля, че говоря напразно!? Кога за последно Вие сте направили нещо от по-горните? Кога упътихте човек, отстъпихте мястото си на опашката, кога се усмихнахте на напълно непознат? Сигурно е било много, много, много отдавна. Не, не казвам, че всички хора са такива, но за повечето няма какво да се говори.
Kоравосърдечни и брутални сме станали. Обвили сме се като в черупки и ни е страх да си покажем дори носовете навън. И после казвали, че няма истинска любов! Че как да има след като никога не разкриваме чувствата си един на друг, а постоянно ги крием под маски.
Уфф пак омесих темите. Както и да е всичко горе казано е вярно до дъното на корените си. Нищо не ни струва да бъдем добри и въпреки това продължаваме да се държим студено един с друг. Не е ли време да спрем това!?
Колко ще ни струва да сме добри?
Амии ... около...Като цяло нищо. Да, нищо не ни струва да помогнем от сърце на някой загубил се, да кажем колко е часа или пък да отстъпим седалката си на някой възрастен. Абсолютно нищо не ни струва да кажем някоя мила дума или просто да се усмихнем на детето тичащо пред нас.
Защо са ни нужни пари когато имаме души?
Какво лошо има от време на време има да даваме от сърце? Защо ли си мисля, че говоря напразно!? Кога за последно Вие сте направили нещо от по-горните? Кога упътихте човек, отстъпихте мястото си на опашката, кога се усмихнахте на напълно непознат? Сигурно е било много, много, много отдавна. Не, не казвам, че всички хора са такива, но за повечето няма какво да се говори.
Kоравосърдечни и брутални сме станали. Обвили сме се като в черупки и ни е страх да си покажем дори носовете навън. И после казвали, че няма истинска любов! Че как да има след като никога не разкриваме чувствата си един на друг, а постоянно ги крием под маски.
Уфф пак омесих темите. Както и да е всичко горе казано е вярно до дъното на корените си. Нищо не ни струва да бъдем добри и въпреки това продължаваме да се държим студено един с друг. Не е ли време да спрем това!?
събота, 24 октомври 2009 г.
Честит Рожден Ден
Значии ... Събрали сме се днес за да почетем раждането на едно същество (както вече сигурно сте се сетили де). И това същество е една моя много, много добра приятелка, без която не знам какво щях да правя. Nezzo e един невероятен автор на още по-невероятни произведения и искам да и пожелая да продължава да бъде абсолютно същата любвеобилна и угаждаща ми личност и за напред. Дано твоите желания бъдат само една част от това което "падне" на главата ти тази година. Желая ти само здраве, щастие и любов (макар и изтъркано), защото имаш ли тях всичко друго ти е в кърпа вързано. Нека музата ти не те напуска дори и в трудни моменти, но се надявам дълбоко в душата си те да бъдат толкова малко и лесно преодолими, че дори да не ги осетиш. И за да завърша ще те поздравя както правят моите селски :
Нека си жива и здрава,
че да умреш права,
че да умреш права,
като кооперативна крава!
С най-добри пожелания: Дънч:)
петък, 23 октомври 2009 г.
"Девет"
По принцип не пиша за филмите, който гледам големи и пре-дълги неща. Просто надрасквам някой ред на бързо в лявата колонка, но този път ще изневеря на традицията. Гледах филма "Девет" и изпаднах в кома от удоволствие т.е не бях гледала скоро такъв филм. Преди да започна искам да предупредя, че филма е анимация, но тя не е предназначена за деца. Това се вижда още от продуцентите - Тим Бъртън (Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Срийт, Планетата на маймуните, Булката труп, Слипи холоу, Едуард ножиците) и Тимур Бекнамбетов (Неуловим, Night Watch, Day Watch). Само тези хора говорят за какво се говори във филма, а именно за живота, които ние оставяме да минава край нас и го пропиляваме в безсмислени войни и кръвопролития. Филма се разказва за след военно време, в което всички хора са измрели (и дори на доста места се виждат трупове на хора), а на тяхно място са останали 9 кукли от плат, съдбата на които е да спасят света. Повече по сюжета няма да говоря, защото иначе няма да го гледате. Искам само да напиша няколко цитата, които си заслужават:
За да стане по ясно ето тук и тук ще намерите трейларите към филмчето. Препоръчвам да се гледа. Наистина от давна не бях гледала такъв филм...
Притежавахме такъв потенциал,бяхме толкова обещаващи.
Но опропастихме нашите дарби,нашата интелигентност.
Безумният ни стремеж към нови технологии
само доведе до нашето падение.
Настъпва краят на нашия свят.
Не оставиха нищо за нас.Нищичко.
Защо ние трябва да оправяме техните грешки?
- Понякога един трябва да се жертва.
- Ти си просто един страхливец
- Как смееш да ми противоречиш?
Благодарение на мен живеем спокойно,
а ти разруши всичко още с появата си.
Твоите безсмислени,глупави въпроси
стовариха проклятието върху нас.
- А ти си сляп. Слепец,
- Понякога страхът е най-правилната реакция.
За да стане по ясно ето тук и тук ще намерите трейларите към филмчето. Препоръчвам да се гледа. Наистина от давна не бях гледала такъв филм...
сряда, 21 октомври 2009 г.
Котенца
Предварително искам да се извиня за ужасното качество, но пък страшно искам да видите моите котета. Родени са на 17 септември и са 4.
Коте №1 Малката Сиска (тука малко намига :)
Голямото черно петно на екрана е коте №2 The Big Boss щот е единствения мъж.
№ 3 Б1 (Близначка №1)
Коте № 4 Б2 (Близначка №2)
Това е мама маца - Сиска (Тук не се вижда но на корема си има малко розово и изобщо не се шегувам).
Реших, че е време да се поотърся за малко (до утре) от философските теми и да покажа нещо ... ъммм ... мекичко.
Коте №1 Малката Сиска (тука малко намига :)
Голямото черно петно на екрана е коте №2 The Big Boss щот е единствения мъж.
№ 3 Б1 (Близначка №1)
Коте № 4 Б2 (Близначка №2)
Това е мама маца - Сиска (Тук не се вижда но на корема си има малко розово и изобщо не се шегувам).
Реших, че е време да се поотърся за малко (до утре) от философските теми и да покажа нещо ... ъммм ... мекичко.
Дракула
Ето сега и от ме малко реклама. Всеки от нас поне веднъж е чул за книгите, разпространявани от в. 24 часа и в. Труд. Е аз като един истински книгоман реших, че трябва да се сдобия с тях. И макар, че забравих да си купя първата (все още, но съм си я набелязала на една бутка), за третата все още събирам пари (пестя доста трудно, защото събирам пари за друго), четвъритата не м хареса, то с втората се сдобих навреме. Тя е "Дракула" на Брам Стокър.
Искам да подчертая, че я прочетох доста бързо за 2-3 дни без особено да си давам зор, но временната липса на интернет и още по-дългото нежелание да пиша по темата ме забавиха с няколко седмици. Искрено си признавам - книгата ми хареса. Не бях я чела преди и след поредицата за Здрач (да, чела съм и четирите книги и дори съм техен горд собственик) ми се стори доста странно вампирите да са само лоши. Открих и доста общи черти, но сега говорим само за оригинала т.е Дракула.
Книгата е създадена в доста странна форма - чрез дневниците на главните герои. Сюжета също ми хареса, края ми се стори малко сух. Очаквах битка, кръв, вампирясване, а не дървен кол и прах. Още нещо от което не съм доволна (вината тук не е на автора или книгата, а на американските филми) е образа на Ван Хелзинг, които в едноименния филм беше здрав, прав и доста приятен на външен вид (благодарение разбира се на Хю Джакман), а в книгата - повече от 50-годишен старец - учител в университет.
За да разберете повече за книгата препоръчвам да я прочетете, но ако пак сте против ето малко резюме:
Книгата разказва за главния герой - г-н Харкър, който е поканен от някакъв трансилвански граф на гости, за да му купи къща в родната си Англия. След известно време (около месец два) намираме Харкър в болница с мозъчна инфекция и обгрижван от годеницата си (Мина). През това време най-добрата приятелка на Мина умира от анемия т.е от загуба на кръв (изпита от Дракула) и вампирясва. Приятелката е "убита" от доктор,лорд и Ван Хелзинг.
След събирането на всички герои, заедно те решават да убият графа, за да спасят Мина от съдбата на приятелката и, защото и тя е ухапана. Те успяват да убият Дракула в Румъния точно преди да се събуди и да им изпие кръвта.
Ако съм ви заинтригувала купете си книгата. Ако не ви е харесала купете я за да докажете (за поредин път), че не разказвам добре, а ако не харесвате този жанр - купете я за да разберете, че винаги има изключения от правилата.
Искам да подчертая, че я прочетох доста бързо за 2-3 дни без особено да си давам зор, но временната липса на интернет и още по-дългото нежелание да пиша по темата ме забавиха с няколко седмици. Искрено си признавам - книгата ми хареса. Не бях я чела преди и след поредицата за Здрач (да, чела съм и четирите книги и дори съм техен горд собственик) ми се стори доста странно вампирите да са само лоши. Открих и доста общи черти, но сега говорим само за оригинала т.е Дракула.
Книгата е създадена в доста странна форма - чрез дневниците на главните герои. Сюжета също ми хареса, края ми се стори малко сух. Очаквах битка, кръв, вампирясване, а не дървен кол и прах. Още нещо от което не съм доволна (вината тук не е на автора или книгата, а на американските филми) е образа на Ван Хелзинг, които в едноименния филм беше здрав, прав и доста приятен на външен вид (благодарение разбира се на Хю Джакман), а в книгата - повече от 50-годишен старец - учител в университет.
За да разберете повече за книгата препоръчвам да я прочетете, но ако пак сте против ето малко резюме:
Книгата разказва за главния герой - г-н Харкър, който е поканен от някакъв трансилвански граф на гости, за да му купи къща в родната си Англия. След известно време (около месец два) намираме Харкър в болница с мозъчна инфекция и обгрижван от годеницата си (Мина). През това време най-добрата приятелка на Мина умира от анемия т.е от загуба на кръв (изпита от Дракула) и вампирясва. Приятелката е "убита" от доктор,лорд и Ван Хелзинг.
След събирането на всички герои, заедно те решават да убият графа, за да спасят Мина от съдбата на приятелката и, защото и тя е ухапана. Те успяват да убият Дракула в Румъния точно преди да се събуди и да им изпие кръвта.
Ако съм ви заинтригувала купете си книгата. Ако не ви е харесала купете я за да докажете (за поредин път), че не разказвам добре, а ако не харесвате този жанр - купете я за да разберете, че винаги има изключения от правилата.
понеделник, 19 октомври 2009 г.
Колко ... пътища извървяваме?
Дълги, стръмни, каменисти, кални, приятни, прохладни, с дупки, без дупки, с локви и без локви, близо до ръба ... Още много видове пътища съществуват, но аз отново не говоря за онези по които буквално се върви, а за онези по които се "носят" душите ни (добре тук малко се изхвърлих). Да онези, които преминаваме за да стигнем до края.
И ето ти една дилема (за незнаещите въпрос с два възможни изхода) или трилема или което и да е завършващо на "лема". По кой от пътищата пред мен да продължа? Ами мен ли точно намерихте да питате? Аз съм много неориентиран човек. Мога да ви кажа къде е североизток където и да съм, но ако ме питате за дясната и лявата ръка - ще се замисля.
Понякога във важни моментиот живота си ние сме поставени пред още по-важни въпроси, от решенията на които зависи всичко за напред.
И ето ти една дилема (за незнаещите въпрос с два възможни изхода) или трилема или което и да е завършващо на "лема". По кой от пътищата пред мен да продължа? Ами мен ли точно намерихте да питате? Аз съм много неориентиран човек. Мога да ви кажа къде е североизток където и да съм, но ако ме питате за дясната и лявата ръка - ще се замисля.
Понякога във важни моментиот живота си ние сме поставени пред още по-важни въпроси, от решенията на които зависи всичко за напред.
Кой път да избера?
Този през гората или този на който дърветата спират просто така изведнъж. Незнам, но от мен да знаете едно, че щом няма дървета, няма и сянка, няма и прохлада, няма и почва. Има само една голяма пропаст, която чака да бъде запълнена с "труповете" на безброините, безименни души паднали в нея.
Колко пътища извървяваме?
Безброй. И всеки от тях е важен. Всеки от тях се пресича, върви или просто минава близо до пътя на някой друг тръгнал като самите нас. Тези пътища са част от живота ни, част от това, което сме самите ние. Пътищата ни са самия живот със своите спадове и възходи, завои и прави отсечки. Никой нямаше да е същия ако бе живял различно. Никой от нас нямаше да се чувства така както би тябвало.
И аз продължавам да вървя по своя за сега слънчев път със свирукане, но кой знае какво ме очаква. Може би буря, може би пропаст, а може би кръстопът.
Нищо времето ще покаже.
Колко пътища извървяваме?
Безброй. И всеки от тях е важен. Всеки от тях се пресича, върви или просто минава близо до пътя на някой друг тръгнал като самите нас. Тези пътища са част от живота ни, част от това, което сме самите ние. Пътищата ни са самия живот със своите спадове и възходи, завои и прави отсечки. Никой нямаше да е същия ако бе живял различно. Никой от нас нямаше да се чувства така както би тябвало.
И аз продължавам да вървя по своя за сега слънчев път със свирукане, но кой знае какво ме очаква. Може би буря, може би пропаст, а може би кръстопът.
Нищо времето ще покаже.
неделя, 18 октомври 2009 г.
Разочарование и утеха
Понякога живота страшно ме разочарова! Чувствам се отритната от света и някакси не вписваща се в цялостната картинка. Както ми е супер забавно и приятно, изведнъж попадам в дупка и живота ми се превръща в ... незнам дори в какво се превръща. Започвам да се карам с всички един след друг, изпадам в някакво много странно състояние на умопомрачение, дори се случва да пророня някоя глупава сълза (за щастие все по-рядко).
Ето снощи например се случи точно това. Видях се с човек, който не бях виждала отдавна. Беше ми много приятно да се видя с него, защото си припомних вече позабравеното не толкова далечно минало, което винаги ме е карало да се усмихвам сама на себе си. И после само след половин час вече се бях скарала с половината рода, дори и с част от нея, която не живее в България.
Честно да си кажа не изпадам често в такива ситуации, но те са ми достатъчни за доста време напред. Въпреки, че ги забравям сравнително бързо, това неприятно чувство, което усещам някъде между стомаха и гърдите си остава доста дълго да ме гложди по свой собствен доста досаден начин.
И дори в момента (макар 12 часа по-късно) все още се чувствам отвратитено. Всичко е наред, но и нищо не е наред. Дразни ме дори въздуха, който дишам. В такива моменти има само едно лекарство - да чистя и подреждам докато слушам невероятно силна музика (добре че не живея в блог и нямам съседи). Е, да, но на мен сега не ми се чисти. Макар, че всички, с които се скарах снощи не помнят нищо, аз знам, че дълбоко в себе си съм виновна, въпреки, че не знам в какво съм се провинила. Това вътрешно разцентроване е много гадна работа. Нямам болчета и гайки в главата, но ако случайно имах, те всичките щяха да са на неправилните места толкова здраво затегнати, че никой гаечен ключ не би помогнал.
Ето все пак имало и друго лекарство. Моментът на искрено щастие преди падението ме изпълва с хубави чувства. Невероятно е как нещо малко може да те накара да излезеш от релси, нещо още по-дребно - да се върнеш в правилния път.
Радвам се, че преди всяка падина има хълм, преди всеки каньон - връх, преди всеки антиклинал - синклинал (не ме питайте от къде го знам), преди всеки провал - успех. А кой знае може би накрая ще се окаже, че дълбокото не е чак толкова дълбоко, а високота стига почти до облаците.
Ето снощи например се случи точно това. Видях се с човек, който не бях виждала отдавна. Беше ми много приятно да се видя с него, защото си припомних вече позабравеното не толкова далечно минало, което винаги ме е карало да се усмихвам сама на себе си. И после само след половин час вече се бях скарала с половината рода, дори и с част от нея, която не живее в България.
Честно да си кажа не изпадам често в такива ситуации, но те са ми достатъчни за доста време напред. Въпреки, че ги забравям сравнително бързо, това неприятно чувство, което усещам някъде между стомаха и гърдите си остава доста дълго да ме гложди по свой собствен доста досаден начин.
И дори в момента (макар 12 часа по-късно) все още се чувствам отвратитено. Всичко е наред, но и нищо не е наред. Дразни ме дори въздуха, който дишам. В такива моменти има само едно лекарство - да чистя и подреждам докато слушам невероятно силна музика (добре че не живея в блог и нямам съседи). Е, да, но на мен сега не ми се чисти. Макар, че всички, с които се скарах снощи не помнят нищо, аз знам, че дълбоко в себе си съм виновна, въпреки, че не знам в какво съм се провинила. Това вътрешно разцентроване е много гадна работа. Нямам болчета и гайки в главата, но ако случайно имах, те всичките щяха да са на неправилните места толкова здраво затегнати, че никой гаечен ключ не би помогнал.
Ето все пак имало и друго лекарство. Моментът на искрено щастие преди падението ме изпълва с хубави чувства. Невероятно е как нещо малко може да те накара да излезеш от релси, нещо още по-дребно - да се върнеш в правилния път.
Радвам се, че преди всяка падина има хълм, преди всеки каньон - връх, преди всеки антиклинал - синклинал (не ме питайте от къде го знам), преди всеки провал - успех. А кой знае може би накрая ще се окаже, че дълбокото не е чак толкова дълбоко, а високота стига почти до облаците.
събота, 17 октомври 2009 г.
Колко ... задължения поемаме?
Запитвали ли сте се някога колко много обещания даваме и колко задължения поемаме заедно с тях. Дори при най-простото "добре" или "да, съгласен/сна съм" върху нас се стоварва бремето на отговорността към някое друго живо същество.
Не можеш да обещаеш на приятел, че докато той е на почивка Ти ще се грижиш за рибките и котката, и ще поливаш цветята, а когато той се върне да намери рибките да плуват с нагоре коремчетата и да открие, че котката е избягала и оставила цяло котило котета в гардероба, а цветята са се превърнали в прах.
Зад почти всяка наша дума се крие обещание, което само чака да бъде изпълнено. Колкото и да не искам да си призная доста често подвеждам приятели и близки, просто защото забравям да направя нещо дребно за мен, но важно за тях. В същото време знам колко е неприятно да откриеш, че някой те е "прецакал" по абсолютно същия начин (няма значение нарочно или не).
При думите "Моля те" сърцето на (почти) всеки от нас се разтапя и в отговор (почти) винаги даваме "Да". Некоректно към другите да не изпълниш обещание, невъзпитаное да откажеш, нещо с което ще помогнеш.
Колко задължения поемаме?
Прекалено много. Прекаляваме с приемането на неща, които ни е невъзможно да изпълним. Поемаме твърде тежък товар, който изхвърляме посредата на пътя, защото осъзнаваме,че не можем повече да го носим.
Абе хора осъзнаите се най после. Не бъдете ламтящи свине! Не бъдете егоцентрични, егоистични, невъзпитани идиоти. Това от което се нуждаете вие, се нуждаят и тези около вас. Просто се обърнете с лице и когато от устата ви излязат думите "обещавам" просто се замислете колко ли неприятно ще се почувствате, ако обещанието на някого е отишло на вятъра. Не бъдете от онези глупаци (в това число включвам и себе си), които забравят или изобщо не си правят труда да запомнят вас или дори себе си.
Направете и света ще бъде малко по-пълен с щастливи души за сметка на нещастните.
четвъртък, 8 октомври 2009 г.
Съобщение
Както всички сигурно знаете, до преди ден бях изпаднала в нелепа криза с темите за писане. Изглежда съм се справила с нея (благодаря за помощта на всички), защото имам Няколко идеи записани на едно листче.
Като начало обаче Трябва до оповестя една новина. От тук на татък ще започна нещо като рубрика на име "Колко...". В нея ще "разнищя" някои въпроси наболи в главата ми, които все пак заслужават да имат собствено място в интернет. Очаквам и предложения в коментарите.
Надявам се идеята да ви хареса и очаквайте статия №1 съвсем скоро. Темата е изненада.
Като начало обаче Трябва до оповестя една новина. От тук на татък ще започна нещо като рубрика на име "Колко...". В нея ще "разнищя" някои въпроси наболи в главата ми, които все пак заслужават да имат собствено място в интернет. Очаквам и предложения в коментарите.
Надявам се идеята да ви хареса и очаквайте статия №1 съвсем скоро. Темата е изненада.
сряда, 7 октомври 2009 г.
Атина : Русе = 1 : 7
Не, това не е резултат от футболна среща между Дунав Русе и Атина Панатинайкос. Това е броят на моловете в съответните градове. За да поясня ситуацията само искам да кажа, че населението на Атина е 3 745 514 млн, а на Русе - 167 370. Така как е? Изясни ли се за какво ще говоря? Ако отново отговора е не то не си губете времето да четете нещо, което може и да не разберете.
Та за какво за бога са ни 6 или 7 мола в запустяващия град Русе с нарастващ процент безработица, щом като в град като Атина, СТОЛИЦАТА на Гърция, има само един, който понякога (както видях с очите си) остава почти безлюден.Отговора е само един и сигурно е на езика на всички.Пране на пари. И след крадката информация заложена на тази страница имам само един въпрос: Толкова ли пари сме наринали във България, че на всеки кръстопът и на всяка пряка се строят напълно не нужни сгради? Защо на някой му е нужно да гради още руини сред руините? Защо Просто не ни оставят на мира да живеем живота си така както искаме?(дотук с единия въпрос:) Нямам какво да кажа по въпроса повече освен това че съм възмутена от от всички разрушили душевния мир на хората, само защото някой някъде и на някого е платил огромна сума за разрешително за строеж на нещо безподобно.
Та за какво за бога са ни 6 или 7 мола в запустяващия град Русе с нарастващ процент безработица, щом като в град като Атина, СТОЛИЦАТА на Гърция, има само един, който понякога (както видях с очите си) остава почти безлюден.Отговора е само един и сигурно е на езика на всички.Пране на пари. И след крадката информация заложена на тази страница имам само един въпрос: Толкова ли пари сме наринали във България, че на всеки кръстопът и на всяка пряка се строят напълно не нужни сгради? Защо на някой му е нужно да гради още руини сред руините? Защо Просто не ни оставят на мира да живеем живота си така както искаме?(дотук с единия въпрос:) Нямам какво да кажа по въпроса повече освен това че съм възмутена от от всички разрушили душевния мир на хората, само защото някой някъде и на някого е платил огромна сума за разрешително за строеж на нещо безподобно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)