Добротата не се измерва с мерна единица, с пари или с каквото и да е било друго практическо нещо.Добротата не може да се оцени така както петрола, солта, диамантите или стъклото. Добротата не изригва от вулкани, гейзери или такъв някакъв вид земна дупка. Добротата не е доброта ако не е от сърце. Добротата не се купува, разменя, заменя или продава, тя се заслужава или подарява.
Колко ще ни струва да сме добри?
Амии ... около...Като цяло нищо. Да, нищо не ни струва да помогнем от сърце на някой загубил се, да кажем колко е часа или пък да отстъпим седалката си на някой възрастен. Абсолютно нищо не ни струва да кажем някоя мила дума или просто да се усмихнем на детето тичащо пред нас.
Защо са ни нужни пари когато имаме души?
Какво лошо има от време на време има да даваме от сърце? Защо ли си мисля, че говоря напразно!? Кога за последно Вие сте направили нещо от по-горните? Кога упътихте човек, отстъпихте мястото си на опашката, кога се усмихнахте на напълно непознат? Сигурно е било много, много, много отдавна. Не, не казвам, че всички хора са такива, но за повечето няма какво да се говори.
Kоравосърдечни и брутални сме станали. Обвили сме се като в черупки и ни е страх да си покажем дори носовете навън. И после казвали, че няма истинска любов! Че как да има след като никога не разкриваме чувствата си един на друг, а постоянно ги крием под маски.
Уфф пак омесих темите. Както и да е всичко горе казано е вярно до дъното на корените си. Нищо не ни струва да бъдем добри и въпреки това продължаваме да се държим студено един с друг. Не е ли време да спрем това!?
Напълно съгласен съм с това, което си написала относно малките добрини, които правят животът по-цветен. Към тях бих добавил - задължителните «добър ден», «довиждане», «лека работа» усмивката, когато ни сервират бутилка пиво :-) Дори това да вдигнеш паднала на земята жена с окървавено лице и да я заведеш до тях въпреки, че ръката ти е цялата нахапана от комари заради кръвта, която е покапала върху нея от лицето на жената...
ОтговорИзтриванеАз приемам по-балансирания вариант, че винаги е имало хора, които правят добрини и такива, които след тях рушат. Просто едно време беше задължително да направиш място на възрастен да седне в автодруса. Тогава беше много по-трудно да разбереш кой го прави заради идеята и кой го прави насила. Лично според мен една добрина извършена насила не е добрина, но ето че и аз малко отплеснах темата.
Сега и любимата ми тема за маските. Аз нося няколко лица под наем. Мой личен избор... който не ме е страх да призная. Но все още не съм изгубил представата за своето истинско аз, което показвам едва на хората, на които истински държа. Всъщност маската на любезност в комбинация с насилствено направено добро е нещото, от което изпитвам най-висока доза погнуса :-)
Добротата е наистина висша добродетел, но всъщност тя изконно е изчезнала от сърцата на хората, трябва да ти кажа. Друг е въпроса дали някога е съществувала. В момента всеки следи собствените си интереси и ги поставя над тези на другите, но хората са принудени да го правят, защото и другите така постъпват. В един момент всичко това се е превърнало в борба за оцеляване, в която всеки се бори, за нещо значимо за него. Няколко примера: Няма да отстъпя някога работното си място на някой, по-некадърен от мен само защото храни пет деца (защото всеки получава това, което е заслужил). Всяко щастие на човека е нещастие за друг и не би трябвало да носим вина за това (ядеш, но доста африканчета не са яли от месеци нищо, това трябва ли да те кара да се чувстваш виновен?)Подобна щедрост, която визирате е типично християнска добродетел и тя е възникнала като морален дълг на можещите към неможещите (но замисли се само колко удобно е човек да не може ... примерно да работи ..., но да може да яде, нали?). В общи линии - света е в един перфектен баланс, където доброто и злото са еквивалентни по проценти и всичко, което се случва има висш смисъл или е следствие от човешките постъпки, но мисля, че много се отнесох от темата, просто бях провокирана от един разговор наскоро с една приятелка, която е прекалено добра към другите и именно заради това я прецакват непрестанно и я имат за парцал. Така че полека с добрите дела, да не би някога да ти се върнат ... наобратно. (;
ОтговорИзтриване