Понякога живота страшно ме разочарова! Чувствам се отритната от света и някакси не вписваща се в цялостната картинка. Както ми е супер забавно и приятно, изведнъж попадам в дупка и живота ми се превръща в ... незнам дори в какво се превръща. Започвам да се карам с всички един след друг, изпадам в някакво много странно състояние на умопомрачение, дори се случва да пророня някоя глупава сълза (за щастие все по-рядко).
Ето снощи например се случи точно това. Видях се с човек, който не бях виждала отдавна. Беше ми много приятно да се видя с него, защото си припомних вече позабравеното не толкова далечно минало, което винаги ме е карало да се усмихвам сама на себе си. И после само след половин час вече се бях скарала с половината рода, дори и с част от нея, която не живее в България.
Честно да си кажа не изпадам често в такива ситуации, но те са ми достатъчни за доста време напред. Въпреки, че ги забравям сравнително бързо, това неприятно чувство, което усещам някъде между стомаха и гърдите си остава доста дълго да ме гложди по свой собствен доста досаден начин.
И дори в момента (макар 12 часа по-късно) все още се чувствам отвратитено. Всичко е наред, но и нищо не е наред. Дразни ме дори въздуха, който дишам. В такива моменти има само едно лекарство - да чистя и подреждам докато слушам невероятно силна музика (добре че не живея в блог и нямам съседи). Е, да, но на мен сега не ми се чисти. Макар, че всички, с които се скарах снощи не помнят нищо, аз знам, че дълбоко в себе си съм виновна, въпреки, че не знам в какво съм се провинила. Това вътрешно разцентроване е много гадна работа. Нямам болчета и гайки в главата, но ако случайно имах, те всичките щяха да са на неправилните места толкова здраво затегнати, че никой гаечен ключ не би помогнал.
Ето все пак имало и друго лекарство. Моментът на искрено щастие преди падението ме изпълва с хубави чувства. Невероятно е как нещо малко може да те накара да излезеш от релси, нещо още по-дребно - да се върнеш в правилния път.
Радвам се, че преди всяка падина има хълм, преди всеки каньон - връх, преди всеки антиклинал - синклинал (не ме питайте от къде го знам), преди всеки провал - успех. А кой знае може би накрая ще се окаже, че дълбокото не е чак толкова дълбоко, а високота стига почти до облаците.
Случвало ми се е подобно нещо и на мен. Забелязал съм, че понякога ставам малко по-раздразнителен около пълнолуДие.
ОтговорИзтриванеПознато ми е и гузното усещане след това, най-вече защото аз по принцип съм малко рязък понякога и категоричен понякога и хората се стегнират понякога лесно от моите думи. Друг път на мен ми се струва, че съм засегнал някой с нещо, което съм казал по-рязко, дори и да не е точно така.
В последно време се опитвам да мисля за хубави неща, което се получи такъв спек. Оказва се доста успешна профилактика за излизане от биполярни разстройства. В областта на психологията се спомава, че това е характерно само при гениални личности. Така че ето една причина да се успокояваш като се случи това, че може би това, че си гений е причината... :-)
И все пак радвай се, че ти се случва рядко, защото при мен преминаването от едно в друго крайно настроение може да се случи дори по няколко пъти на ден... имайки предвид лунния ми характер ;-)