Сънищата са отражение на нашите мечти, скрити мисли, вътрешните ни желания, за които не предполагаме и случайни електрически сигнали. Или поне така казват повечето хора. Като малка имах няколко кошмара, които ме накараха да намразя сънуването. Беше ме страх от картините в главата ми и затова предпочитах да спя като пън. Когато поотраснах спрях да сънувам лоши неща и отношението ми по въпроса се подобри. Осъзнах какъв свят стои пред краката ни. В съня си можеш да бъдеш какъвто искаш. Да летиш, да бъдеш магьосник, да ловиш динозаври или просто да видиш починал близък. Иска ми се да вярвам в тълкуването на сънищата, но не мога. Не искам. Предпочитам да вярвам в наличието на онзи отдалечен свят, в които всичко е възможно. Искам тази алтернативна вселена да съществува, за да могат всички онези чудни неща, които сънувам да са истина.
Напълно съм на ясно как звучи. Сякаш живея в една несъществуваща реалност. Но кой, по дяволите, не го прави!? Всички живеем в свой свят. Всеки един от нас живее по собствени правила и закони. Защо само моите да са странни.
Живях безгрижно преди да се появи той. Всичко беше сън и свърши като такова. Къщата, плачът, момченцето, бялото куче, китарата и самият той с искрящите си зелени очи.
Истината е че ме е страх да говоря за това открито. Никой, ама наистина никой не знае цялата история. Мисля, че дори и аз съм започнала да я забравям. В главата ми просто започват да изникват картини и случки. Събития, на които не съм присъствала, но въпреки това познавам всяко едно движение на всеки един участник. Истории, които не съществуват се редят, и както са се появили така и изчезват. Затова реших да ги записвам. Кратко, точно, ясно. Просто начин да изразя себе си. Начин да покажа какво чувствам и какво искам от света.
История без край
Новогодишно желание
По релсите
Неочаквано
Джебчията
Няма коментари:
Публикуване на коментар