Надявам си да си добре въпреки всичко случило се напоследък. Питам, защото аз не се чувствам добре. Усещам една такава тъпа и гадна болка, ей там долу близо до диафрагмата. Точно там където винаги си е съществувала, но аз винаги съм я подтискала, защото иначе живота би бил немислим. Вече свикнах с тази глупава болезненост, но скоро отново усетих засилането и. Може би си въобразявам, но жестоко се съмнявам в това.
Реших да напиша това ... писмо. Наричам го така, защото всичко беше замислено като едно истинко писмо. Такова с плик, марка и дори с печат от пощата. Нещата, както сигурно се досещаш не успяха да опрат до там и затова реших, че това е най-удачния метод за разнасяне на съобщения.
Отлагах доста дълго да започна, то сигурно се вижда и с просто око, но все нещо не ми достигаше, за да го започна. Я интернет, я муза, я време. И все пак това са само оправдания. Не би трябвало да се заслушваш в тях, знаеш много добре, че съм добра в тях, а понякога дори прекалявам.
Искам сега да продължа по същество. Да говоря за това, за което беше и замисъла на цялата тази галимация. Извинявай! Всъщност това исках да кажа. Не знам защо го казвам. Не се чувствам виновна ... не чувствам се виновна разбира се, но не се чувствам чак толкова виновна за цялата ситуация. Някак си, вътре в мен напират думите, с който мога само да те обидя. Мога да ги изрека. Мога да кажа, че само ти си виновна. Мога! Но не мисля, че съм права. В една ситуация, каквато и да е било, никога няма само един виновен. Това е достатъчно за да знам, че и аз имам вина за случилото се. И въпреки това се надявам да ми простиш.
Колко егоцентрично нали?! Можеш да кажеш, че го правя заради себе си. Да, сигурно си права. Тази каша преля и може би за това съм виновна аз, но не мисля че го правя заради мен. Всъщност не знам защо го правя. Изминаха доста дни откакто започнах да пиша и всеки път, когато се опитвах да публикувам или изтрия нещо се чудех зато. Защо изобщо го правя. За мен, за теб или за някой друг? Не, със сигурност не е за мен. Не искам да се чувствам прегрешила, но все пак съм такава и затова трябва да си нося кръста до край. Дали е за някой друг? Че за кого по точно? Няма друг такъв човек, на когото бих искала да се извинявам (не че не мога да открия де) и то толкова горещо. Дали е за теб? Не мисля, че и ти печелиш от това. Не мисля, че по този начин изобщо някой печели. Може би дори губи част от ... не нямах предвид достойнството си, всъщност и аз не знам какво имах предвид. Исках да кажа че по този начин, може би, няма да постигна нужния резултат.
Извинявай! Не исках да правя така. Всъщност мога само да подозирам какво точно съм направила, но това ми е напълно достатъчно. Ето затова отново те моля за прошка. Искам да знам, че не ми се сърдиш (въпреки че съм сигурна, че ми се гневиш). Искам всичко да е както преди, макар да ЗНАМ, че щом водата е преминала веднъж покрай едно дърво, тя никога не се връща отново.
Знаеш ли, просто искам да те попитам как си. И въпреки това нямам сили да го направя направо. Сякаш нещо ме спира, някаква барикада от струпани боклуци - неща ненужни никому. Винаги ли е било така. Съмнявам се, но усещането е такова.
Надявам се въпреки всичко да си добре и нищо да не ти тежи. Скоро ще се видим. А и късмет.
Твоя
Йори
Йори
