Towel Day - Don't Panic

неделя, 19 февруари 2012 г.

Честит рожден ден на мен!


Да съм жива, здрава,
весела, корава.
И най-много от всичко
да се намери един богат чичко,
с завещание голямо,
и здраве разлюляно.
А после аз си обещавам
на всички да раздавам
любов, щастие, късмет
като мой собствен завет.
Сега, обаче, искам само
едно голямо, здраво рамо,
за да се подпирам
и мъничко да го обирам
Но не от парите да го отървавам,
а само любов да му давам.
Накрая за финал
и само някой да го е проспал!
игрива, палава, засмяна
да бъде новата ми смяна
в предстоящата година,
в която смятам да замина
на почивка някъде далеч
и да не чувам нищо веч
за скука, нещастие и лошотия
от хора като тия
дето много знае им устата
и не бързат много краката.

Честит рожден ден на мен! (Отново)

П.С. Искам тортаааа и отгоре да има много свещички не ония глупави цифри. Това отнема удоволствието от цялата "церемония" :D

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Имаше нещо

... и все забравям какво. Май ми се налага да пия Гинко Билоба или още по-добре! да си намеря един клон и да го гризкам докато ми дойде акъла.
Имам чувството че съм забравила нещо. Нещо много важно. Като това да си забравя панталоните в къщи или пък чантата в таксито. Мъчи ме, но не помня. Нищо. Няма да е такава загуба (и продължавам да стискам палци да е така).
За настроение се настанявам по близо до печката и поглеждайки през прозореца се чудя дали ще мога да се измъкна от къщи за да отида в Търново навреме ... Да, може ида се получи ако снега спре до утре.
За финал: Един кадър от състоянието на Река Дунав от 12.02.2012г. направен по обяд при гр. Мартен. И да отбележа, че само ненормалните,лудите и аз ходим в това време да правим снимки :)

П.С. Взех Философията!!!! С 5!!! :D По щастлив човек в този момент може и да не е имало (особено като се има предвид колко подскачах като млада планинска козичка, опитваща се да стигне по-високо клонче от храста, с който се храни)

вторник, 7 февруари 2012 г.

Зимна приказка


Навън наистина е като приказка. Снега продължава да трупа и не оставя под въпрос дали скоро ще спре. Просто няма такава възможност. Единственото нещо, което поставя под въпрос дали се намирам в реалността е шумотевицата точно под прозореца. Няколко гарджета се карат как точно да извадят колата си от пряспата. Явно не им е съвсем ясно, защото се опитват на практика да приложат идеите си от повече от половин час и въпреки това остават на същото място.
Снега се сипе тихо, бавно, меланхолично... Затрупва всичко. Сякаш то е толкова грозно, че няма право да бъде видяно. Розовото училище точно пред прозореца ми някак странно се откроява на фона на бялото покривало. В момента имам само огромното желание да седна на леглото и по пижама да прочета поредното любовно романче... Но, не! Съдбата е отредила да уча по философия. Макар и все още да съм по пижама (въпреки, че е 12 по обед) не мога да се излегна и да чета просто така за удоволствие. Не. Трябва да чета за никому ненужната философия. А изпита е утре. Утре в 10. Утре в 10, в 610 стая на 5-ти корпус, до който ще стигна с автобус №5.
Пак се отвличам. Не искам философия. Не искам. Ако реши да ме препитва устно ще му кажа! ( :D )
- И какво от това! Ще му кажеш и той като нищо да ти намали оценката, защото много ти знае устата. Пак ще направиш някоя простотия и отново и за пореден път ще се простиш със стипендията, защото не можеш да си държиш езика зад зъбите. Точно както предишните 4 години. - Гласа в главата ми почти крещи.
- Да, но има и възможност той да оцени искреността ми и начина по който мисля! Защо винаги трябва да ми внушаваш, че правя грешка!?
- Защото ВИНАГИ си правиш прибързани и грешни изводи, освен това ...
И така спора в главата ми продължава до безкрай.

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Единствено приложение


Ако някъде там има рай, то със сигурност тези страници щяха да са само мираж, сън, химера ... и когато отвориш очи вместо да се налага да ги четеш за стотен път, щеше да откриеш, че те не съществуват.


Единственото приложение на лекциите по философия е ... да стоят прави докато гледам някой филм. Оказа се, че да си в сесия е точно като онзи виц за студента натикан в клетката на слоновете, които от скука започнал да брои решетките. Не не си броя решетките. Започнах да си почиствам компютъра, после стаята и гардероба, а вече обмислям да измия и прозорците. Оказва се, обаче, че и така ще науча повече, отколкото ако четях. Не се шегувам! Учебника е написан като за доктори по философия и сякаш и не е предназначен за първокурсници по специалност нямаща абсолютно нищо общо с предмета.
Искам да разбера защо за бога всички тея хора (имам предвид Кант, Хегел, Сартр, Сократ, Пирон, Спиноза, Бейкън, Паскал, Монтен, Платон, Лок ... и така до безкрай) са се хванали с тая работа да философстват и толкова много си харесвали труда, та чак го запазили като изписали тонове хартия, която за мое огромно нещастие е успяла да стигне до наши дни почти напълно непокътната.
Въпреки, че с помощта на няколко умни глави и допълнителни материали успяхме да сведем учебника от 440 страници до нищожните 5, пак е много.
Мисля, че се отчаях след следното изречение: „Що се отнася до диалогичния смисъл на диалектиката, той трябва напълно да се еманципира от отделни софистични форми на изразяване и да се изведе от отражението на сходство-съвпадение или разлика-несъвместимост между обектите.“ Лошото е че то се намира още във вторият абзац на първата тема. Да е жив и здрав проф. Андреев, ама да помисли малко! Все пак сега го уча, не го завършвам, я! Това, за бога, е въведението в учебника, а не разгара на някоя от последните теми.
Явно ще се простя със стипендията още преди да си помисля за нея. Жалко вече я бях „сместила“ в бюджета за следващите 6 месеца. Както и да е. Не може все пак да живееш като студент в чужд град и все пак нещо да не ти куца.