Навън наистина е като приказка. Снега продължава да трупа и не оставя под въпрос дали скоро ще спре. Просто няма такава възможност. Единственото нещо, което поставя под въпрос дали се намирам в реалността е шумотевицата точно под прозореца. Няколко гарджета се карат как точно да извадят колата си от пряспата. Явно не им е съвсем ясно, защото се опитват на практика да приложат идеите си от повече от половин час и въпреки това остават на същото място.
Снега се сипе тихо, бавно, меланхолично... Затрупва всичко. Сякаш то е толкова грозно, че няма право да бъде видяно. Розовото училище точно пред прозореца ми някак странно се откроява на фона на бялото покривало. В момента имам само огромното желание да седна на леглото и по пижама да прочета поредното любовно романче... Но, не! Съдбата е отредила да уча по философия. Макар и все още да съм по пижама (въпреки, че е 12 по обед) не мога да се излегна и да чета просто така за удоволствие. Не. Трябва да чета за никому ненужната философия. А изпита е утре. Утре в 10. Утре в 10, в 610 стая на 5-ти корпус, до който ще стигна с автобус №5.
Пак се отвличам. Не искам философия. Не искам. Ако реши да ме препитва устно ще му кажа! ( :D )
- И какво от това! Ще му кажеш и той като нищо да ти намали оценката, защото много ти знае устата. Пак ще направиш някоя простотия и отново и за пореден път ще се простиш със стипендията, защото не можеш да си държиш езика зад зъбите. Точно както предишните 4 години. - Гласа в главата ми почти крещи.
- Да, но има и възможност той да оцени искреността ми и начина по който мисля! Защо винаги трябва да ми внушаваш, че правя грешка!?
- Защото ВИНАГИ си правиш прибързани и грешни изводи, освен това ...
И така спора в главата ми продължава до безкрай.
Снега се сипе тихо, бавно, меланхолично... Затрупва всичко. Сякаш то е толкова грозно, че няма право да бъде видяно. Розовото училище точно пред прозореца ми някак странно се откроява на фона на бялото покривало. В момента имам само огромното желание да седна на леглото и по пижама да прочета поредното любовно романче... Но, не! Съдбата е отредила да уча по философия. Макар и все още да съм по пижама (въпреки, че е 12 по обед) не мога да се излегна и да чета просто така за удоволствие. Не. Трябва да чета за никому ненужната философия. А изпита е утре. Утре в 10. Утре в 10, в 610 стая на 5-ти корпус, до който ще стигна с автобус №5.
Пак се отвличам. Не искам философия. Не искам. Ако реши да ме препитва устно ще му кажа! ( :D )
- И какво от това! Ще му кажеш и той като нищо да ти намали оценката, защото много ти знае устата. Пак ще направиш някоя простотия и отново и за пореден път ще се простиш със стипендията, защото не можеш да си държиш езика зад зъбите. Точно както предишните 4 години. - Гласа в главата ми почти крещи.
- Да, но има и възможност той да оцени искреността ми и начина по който мисля! Защо винаги трябва да ми внушаваш, че правя грешка!?
- Защото ВИНАГИ си правиш прибързани и грешни изводи, освен това ...
И така спора в главата ми продължава до безкрай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар