Каним Ви на ...

Ами каним Ви на откриване. Да, колкото и странно да звучи аз съм член на екипа, създаващ Nuervi. За непросветените (най-вероятно абсолютно всички) това е проект създаден по идея на Nezzo.Та идеята тръгна от един пост преди около седмица (ами ето от ТУК)И така след моята доста закъсняла реакция МОЛЯ ВИ УДОСТОЕТЕ НИ С ВАШЕТО ПРИСЪСТВИЕ по късно ДНЕС.

What's up doc?

За пореден път съм тук. Имам предвид кабинета по информационни технологии. И не само стоя, но и нямам какво да правя.
За пореден път се разочаровам от компютрите, и то не защото не стават, а защото просто не мога да вляза в зоопарка си. Та сега от скука се надявам да развия някоя тема, в която смисъла на живота ще се разкрие с пълна сила пред мен. Ииии нищо!!!
Пак съм разочарована от себе си! Очаквах след половин минутния сън върху якето на Марио да ме накара да се вдъхновя, но неееее трябваше да ми се доспи още повече и да не мога да напиша нищо свястно, което заслужава да бъде публикувана (което между другото ще се случи).
Таааа .... След последната въздишка зад мен, означаваща "Офф, какво ме карат да правя?" се чувствам по-убито от всякога. И така минава времето бавно като песъчинка чакаща да дойде и нейното време да падне през отвора на пясъчен часовник.
И ето сега вече стана страшно. Екипа ми се разби, заради глупав спор. Ей пусти технологии! Да бяхте по-... Оффф малко по-...
Както и да е. Явно ще правя презентация сама. Нищо нали все пак от всяко лошо нещо следва нещо добро?! Може и шестици да имаме.

По стъпките

Още щом слязох от автобуса тръгнах след един мъж. В началото той просто ми пречеше да го задмина, защото вървеше твърде бавно, а беше доста едър. Но после ... после и аз последвах неговото темпо. Бавните, отмерени стъпки не ми се нравеха, защото аз никога не вървя бавно, винаги бързам и винаги закъснявам. Но този път, макар че отново закъснявах, не продължих с бързото темпо, а се поспрях. Може би защото темпото ми бе по-спокойно, аз виждах хората около мен с някаква странна яснота.
Ето срещу мен идва момиче "увито" в онези отвратителни шалове, приличащи повече на забрадката на пра-баба ми, с която си играех като малка. До нея има жена с толкова ярко розово червило, че сигурно пчелите (ако не спяха зимен сън) щяха да я нападнат за да прибират от тях прашец. Събеседничката и пък беше с огромни слънчеви очила и ярко червени, гумени ботуши. Двете явно бяха добра компания. Хмм покрай мен мина и група ученички, най-вероятно от прогимназията, толкова обилно намазали се с фон дьо тен, че дори носовете им не стърчаха а приличаха на пъпка по средата на лицата им.
Това разбира се е още една страна на днешната мода, която не разбирам. Не знам. Може би аз съм кривата в този случай, но просто не разбирам смисъла на цялата тази работа с тежкия, в доста случай грозен грим, предназначен например за хора с проблеми с кожата. А като си помисля за умрелите зайчета, мишки и маймуни, заради техните помади ми става жал, не толкова за животните, защото вече няма какво да се направи за тях, а за самите момичета, носещи буквално тази отрова върху лицата си.
След тях минаха и техните метросексуални приятели момчета. Аз попринцип съм човек с отворен ум и без много граници, но не приемам прекалената показност на даден феномен особено ако е подобен. Та дадените момчета, личеше си от километър бяха доста добре поддържани и с изправени коси (горкия баща получил искане за пари за преса за изправяне на косата). Та дотук добре и щях да приема нещата съвсем нормално и дори без да забележа нещо различно от другите, но... И да, това е моето любимо НО! Та, те, момчетата имаха съвсен същото количество фон дьо тен по лицата си като и приятелките им, явно и молива за очи и спиралата също си делят, защото и при двата пола беше явно прекалено и с двете. И не, не си мислете, че съм паднала от гората или съм някаква олигофренка, която не използва грим. Напротив!!! У дома има такива количества гримове, че със сигурност могат а се ринат с лопата. Нооо не съм съгласна тези гримове да се използват по този по-горе указан начин. Накрая (да най-после) забелязах, че и трите момчета бяха с така изскубани вежди, че сигурно нямаше да ги видя и с телескоп насочен към лицата им.
Ето пак се разпалих на тази банална тема, но не мога да си мълча, когато видя момиче, стоящо на улицата и носещо жълт чорапогащник, черно яке, оранжеви наушници, зелена шапка и розови ръкавици. Някак не ми се връзва в цялостната картина. То и аз нямам особен вкус, но не съм чак толкова откачена.
И ето докато се усетя бях задминала двуметровия мъж, които следвах. Пак не успях да се удържа. Нищо винаги има още един опит. Накрая вече бях пристигнала до училище и вече виждах, целещите се с сняг малки деца. Да, ето още един не добре използван момент.

Борба за надмощие

Какво става по време на Първата световна война? Сбиват се два велики съюза - Антантата и Централните сили.Какво става по време на Втората световна война? Сбиват се два велики съюза - Оста Рим-Берлин-Токио и Съюзническите сили. Резултати от двете най-големи войни за последните 2-3 века : милиони умрели, милиони останали без дом и препитание, всъщност няма човек намиращ се в Европа, който да не е засегнат по някакъв начин от войните, било то заради роднини участващи в боевете, убити близки или просто криещи се от постоянните бомбардировки.
Днес на 24 януари 2010 година се "намираме" на векове от тези войни, но още усещаме последиците от провелите се тогава сражения.
Има само няколко неща, който мразя наистина много и за тях мога да говоря много. Това са
№1 Несправедливостите, но от тези в който си сигурен, че си прав, но ответната страна не ти дава шанс за доказване на твоята теза.
№2 Войните, но защото знам, че бихме могли да минем и без тях и защото те унищожават потенциала и всичко човешко у нас.
№3 Караниците, но само глупавите от тях. По принцип обичам да се карам, ей така просто за спорта.
Мразя тези тъпи спорове между приятели, които ги разделят, заради глупости, които не си заслужават. Мисля си, че просто трябва да говорим с хората на които държим по-открито и не толкова сдържано. Накратко се обявявам против странното държание на индивидите, отказващи да приемат действителността такава каквато е всъщност.
Истината е че винаги съм поддържала идеята за едно обединено цяло, което си знае мястото и работата, но напоследък се промених и това доведе до верижна реакция.
Кои са двете сили за които аз говоря сега?
Двама мои приятели на които държа, но това не променя ситуацията в което са в момента.
Резултати: Все още е рано за тях, но се надявам, когато всички узреем за тях те да са това, на което се надявам.

Компютъъъъъъррр

Какво прави един блогър три поредни седмици без компютър? Ами брой ги и гледа празното място на кутията с жален поглед! Е, добре, че не съм типичен блогър, защото иначе щеше да стане доста напечено в къщи с две тинейджърки "гладни" за интернет.Вместо да изпадам в паника извадих стария компютър поддържащ единствено Windows 98 и играх карти до ... ами докато не станах толкова добра, че ми писна да побеждавам в 3 от 4 игри :) Та заветния момент дойде и аз отново съм с моя ... хммм, моята звезда.
Като се замисля тези 3 седмици не бяха толкова дълги, но успяха да ми помогнат да свърша малко работа отлагана отдавна. Започнах да чета отново и дори успях да прочета три книги, на които отдавна се каня, но все нямам време. Успях да пооправя стаята си (нещо което вече не си личи) и дори се забавлявах от сърце както преди. Май съм станала още малко по откачена, защото като ставам сутрин все ми липсва я крак я ръка, но иначе съм добре.
А щях да забравя : НЯКОЙ ЗАБЕЛЯЗА ЛИ СНЕГА НА ВЪН!!! ЩОТО АЗ ДА!!! И Е УЖАСНО!!! Сега се намирам в криза с обувките, които когато обуя сякаш не съществуват и стъпвам нараво в снега. Та снега е ужасно нещо и както вече не веднъж съм казвала : МРАЗЯ ГОООО!!!
Сега по-спокойно. От тук нататък се връщам и ще пиша отново по-често, за съжаление на някого :) Мисля скоро да се завръщам в ритъма които бях по загубила по празниците и дори да го позабързам, но затова има време.
И един малък упрек като за финал. Абе вие да не сте заспали бе? Мечките вече ще се будят пък вие местата им от сега се опитвате да откраднете. Сякаш е паднала бомба и е убила всички и сега няма кой да пише. Та това беше.