Towel Day - Don't Panic

сряда, 14 юли 2010 г.

ПЪЛЛНА СККУККА

Мислех си да пиша много отдавна. И времето този път ми стигаше, но пък не ми стискаше. И ето сега вися си в офиса и чакам някой да ми даде малко работа, ама няма и аз просто вися тъпо и гледам празното пространство с умен поглед.
Ако някой има идея да я сподели МОЛЯ ВИИИИИ СКУЧНО МИ ЕЕЕЕЕ!

сряда, 7 юли 2010 г.

Минава и заминава

Доста време мина откакто за последно се чухме, но мисля, че времето не е загубено. Нови изживявания, нови запознанства, нови места, нови мисли, брътвежи и мечти. Това ни донасят "скучните" "забравени от бога" дни, които вървят бавно по-пътя си. Понякога си мисля, че един такъв 24-часов отрязък от живота ми е напълно безмислен и убийствено жесток към мен, но по-късно, когато мине време, в главата ми се уталожат онези мрачни и общо взето гадни мисли, разбирам, че си е заслужавало да ги изтърпя.
Не мислите ли така? Как през главата на някого може да минат толкова много лоши неща, които да се вселят в душата му, а тези малко, но щастливи моменти ни обягват. Може би човек е устроен по-този начин - да чувства и приема само злото, а доброто да държи колкото може по-далеч за да "пази" душата си от него.

петък, 2 юли 2010 г.

И още един си отиде

Отиде си и дори не остави нищо след себе си. Дойде бавно и макар и очакван от около 9-10 месеца той донесе само самота и тъга. Премина първо бързо, стрелкаше се като рибка в аквариум, после забави темповете си и накрая (или по точно сега) едва се ниже бавно и протяжно. Този ден наистина беше почти незабележим.
Нямам предвид, че няма да го запомня, а че просто няма това няма да бъде поредният блестящ момент в паметта ми. Е имаше си и златни моменти ... и какво от това? Днес свърших работата си както трябва, изпълних една своя ,макар и маловажна (всъщност тук греша - няма маловажни мечти), мечта, завърших нещо започнато много отдавна. И какво? Бавният и протяжен ден продължава да умира. Слънцето следва своя ход, сякаш вече уморено от еднообразната гледка и просто копнее за мекото си и чисто легло. И аз го предпочитам пред мръсотията и низостта на изостаналия ни свят. Един такъв свят изпълнен с забързани лелички, сърдити чичковци, важни господиновци и наклепани с грим и други помади госпожици.
Днес на четири пъти се хванах да бързам, защото закъснявах и погледнах часа на телефона си поне милион пъти. Колко по-добре се чувствах когато не ми трябваха такива техники, за да бъда в крак с времето. Къде отиде тази епоха, в която беше напълно нормално да спреш на пътя някого и да го попиташ колко е часа? В кошчето за боклук ето къде. Ама не кое да е кошче. За нея има отделено отделно кошче. Не може просто така да изхвърлиш нещо в боклука. Вече си има контейнери за всичко! За хартия, за стъкло, за метал, за биологични отпадъци, защо да няма и за вече забравени неща.
Хайде да изхвърлим и всичките си ценности и морални задръжки там заедно с нормалното и спокойно ежедневие, щастието, вярата и много други такива "вредни" и "дребни" "безполезни" елементи от живота си.
Май официално още един ден си отиде. Време е да си вървя. Май нямате нужда от мен ... поне за сега.

четвъртък, 1 юли 2010 г.

Изненадаааааааа

Бях решила да започна лятната ваканция снещо друго, но явно някой горе се е изказал по различно и ми се налага да отложа проведената от мен анкета за друг път. Та за моя и всеобща изненада днес сутринта открих, че моето котешко домашно животно отново е бременно.
Как открих ли? Много просто! Тя започна да ражда! Та засега си имам НОВО котенце (второто поколение за тази година). Впрочем някой да иска да си осинови едно мнооооого сладко женско котенце, родено преди около 10-15 минути, цялото е шареничко. Ще си получите доставката след около месец. Обещавам ще е пухкаво и и и и .... абе искам да се оттърва от негоооооооо. Някой да ми помогнееееее....