Towel Day - Don't Panic

понеделник, 25 април 2011 г.

Един ден в снимки

Още вчера споменах, че изобщо не ставам за фотограф. Това обаче не ми пречи да си снимам на воля (и да показвам произведенията си на горките хорица, които нямат друга работа). Избрах именно този ден защото е понеделник! :) Да, бе да. Още от вчера беше планиран поход до близкото хълмче и с удоволствие Ви предлагам да видите снимките, които не се размазаха :)

Така започна деня (в 10.30)

Това беше усърдния труд в двора на баба ми...

...а това истинското начало.





Накрая все още гладни се прибрахме у дома ...

... и на купичка сладолед от теменужка разглеждахме стари снимки на родата.
(Възрастната жена в центъра е пра-пра-пра баба ми Цона, мъжът - пра-пра дядо ми Стоян с жена си - пра-пра баба ми Виша и трите им деца - прабаба ми Николина, правуйчо Георги(Все още е жив и се мотае из София) и правуйчо Слави. Портрета е правен (според надписа) 1932г.)

неделя, 24 април 2011 г.

Христос Воскресе!

За днес се очертаваше да бъде един от най-лошите дни в годината. Вместо да остана у дома, както обикновенно, ми се наложи да отида в едни не чак толкова приятни познати, които били поканили цялото семейство. Това е по-лошо дори от това да прекарам Коледа с цялата рода (а тя не се е събирала абсолютно НИКОГА заради разни там ... глупости). И така насила бях замъкната в средата на западната индустриална зона в Русе. Само името подсказва колко е интересно самото място. Навсякъде заводи, чорапени фабрики и разни складове. Първите 10 минути ги преживях и след една-две физиономии получих 5 лева, за да си хвана автобуса и да се върна у дома. Ха, а пък аз си помислих, че няма да подейства. И така с 5 лева, ключ и сестра под ръка извървях целия 5 километлов "преход" до спирката. Героя на деня!!!
Така доста бързо се оттървах от "най-лошия ден". За сметка на това изживях един, които ще помня цяла година. Пътешествието (както пеша, така и с автобуса), голямото плюскане, разходката по близката полянка, голямото търсене на отворен магазин за сладолед, посещението на гробището и не на последно място събирането на камъни по брега на Дунава.
Не съм добър фотограф, пък и се сетих да снимам чак в края на деня, но пък гледката си струваше.

Това е хор на зайци народни певици.


Заради честата заблуда на всички казвам: Това е Мъжки заек с ПАНДЕЛКА на врата :)