Towel Day - Don't Panic

събота, 20 март 2010 г.

Няколко филма за размишление

По принцип не пиша за филмите, които гледам, но не издържах, пък и подготвям този пост цяла седмица. Всъщност трябваше да го напиша доста отдавна, но нали се досещате, че моя велик мързел ме беше обхванал напълно. Та сега ще пиша за няколко филма, които гледах преди около седмица и на които дължа днешното си напрежение в корема. Това е разбира се съвсем друг въпрос и затова по-добре да започвам.
Само искам да отбележа с три (3) удивителни, че аз харесвам абсолютно всички филми и това, че съм харесала нещо не значи, че е нещо добро и заслужаващо да се гледа!!!
Та искам да започна с филма Шеруудската гора.
Това е един филм за Робин Худ, който представя класическата легенда по нов доста магичен начин. Преминаването от измерение в измерение, красива харпия, пъпчив мним крал и един великан с прякор "малкия". Въпреки, че основите на мита са останали същите, лентата ни предоставя доста доста разкривена версия.
Филм №2 разбира се е нещо, което наистина ми хареса. Мисля, че скоро сънувах нещо за него, но отново не помня нищо по въпроса. Говоря, разбира се за "Шерлок Холмс". Като начало само да кажа, че в моя мааалко болен мозък образът на д-р Уотсън винаги е бил свързан с пълен, сравнително възрастен чичко с монокъл. Ето този филм, обаче, разби всички мои представи. Хуморът, който лъхаше от екрана беше добре оплетен с криминалните главоблъсканици. Интересното е и че докато го гледах успях да направя паралели с друг американски филм и по-точно сериалката "Д-р Хаус", за който спокойно може да се каже, че е Холмс на медицината.
След тези "сериозни" размишления преминавам на нещо за развличане или просот "Новолуние". Най-накрая се реших да гледам продължението на "Здрач" (който между другото е абсолютно посредствен филм или накратко : мразя го!). Очаквах ... ами нещо, а отново получих нищо, абсолютно нищо. Образа на Джейкъб (тук би трябвало да се намира едно туптящо сърчице) беше "омазан" със странна гордост, саможивост и дори надменност. Бела изглеждаше дори по-глупава от Кристин Стюърд, а Едуард - малко циничен (на места) и понякога отвратителен (бележка за екипа: Хора има едно нещо наречено кола маска и то се използва тогава, когато актьора ви е толкова космат, че от космите на гърдите му могат да се плетат плитки, както и в дадения случай). Преди време получих няколко положителни критики от познати, обявяващи колко били плакали на лентата. Странното беше, че на опоменатите места аз се смят толкова, че ми бяха нужни толкова кърпички, че нямаше разлика дали съм плакала или смяла.
Следва една полу-аничация, която обожавам т.е Артур и отмъщението на Малтазар. Впървата част (Артур и минимоите) се бях влюбила. Гледала съм я повече от 20 пъти, но на това продължение нещо му куца. Сюжета беше доста орязан от действия, а с тази любов (между 12-годишни) доста се парадираше. Сякаш Селения и Артур бяха, не създадени един за друг, а направо свързани с белезници (отново повтарям 12-годишни). А бе тоя Люк Бесон да се осъзнае това е полу-анимация не сапунка я.
Следва ... Джеймс Бонд Квант утеха. Е време беше! Канех му се на този филм откакто излезе. И личи си, че филма е за Бонд Лентата е с добро качество, но нещо не схванах главната идея (може и да е нямало). Бяха заложили на ефектите и убииствата и затова сюжета беше някак изтикан на една страна и доста позакърнял.
Аватар - 3 оскара! Мисля, че това е дастатъчно (поне за сега). Сюжет наистина почти нямаше, но окото наистина се впечетлява лесно. Ефектите бяха невероятни и това около липсата на историята почти не се забелязва. Целият този свят създаден с една-едничка цел - да забавлява е завладяващ. Горите бяха превъзходни, животните - ... ами животни! Ето на случи се - влюбих се в поредното несъществуващо място.
Феята на зъбчетата е последния от филмите, които гледах. Ето това беше весело преживяване. Смях се от све сърце когато видях Скалата облечен с пачка и балетни обувки. Едрата му фигура доста добре се вписваше сред другите феи. препоръчвам го обачи като семеен филм за губене на време.

Това е за днес! Само забравих да ви поздроавя за пролетта, макар и с доста голямо закъснение. Аз ОБОНАВАМ топлото и сега започвам да се будя така, че да се надяваме ще се чуваме по-често.

понеделник, 15 март 2010 г.

Котката ми!

Ъъъъ искам да започна с едно припомняне. То се състои в това ето ТУК. Да, но това беше отдавна. Сега е време за ново ... замислям се какво точно да кажа. Ами ето ще го изтърся направо. Котката ми отново забременя! Дааа и на това отгоре, връщайки се днес от училище получавам изненада - раждаща котка в гардероба! Да, би трябвало да съм свикнала вече, защото това се случва за поне 17 път, но всеки път си остава шокиращо.
Да си кажем честно и Вие бихте постъпили така, ако вашата котка ражда за 17 пореден път за 9 години и то с минимум на котетата - 3! Доста е смущаващо и когато се налага да ги дадеш на някого, защото това са грубо пресметнати около 60 котета, към които си се привързал и после се е наложило да се разделиш. Тъжно е, но не мога да гледам 60 котки я! Това е непосилно дори за стара мома.
Та реших да пиша, за ад се похваля и за да си издействам малко поздрави. Котето е мъжко, малко и черничко. Като порасне може и снимки да кача, но засега ще си останете с това описание.

събота, 13 март 2010 г.

Трудно е!

Сериозно! Уморявате ме с вашите дразги и кавги. Уморявате ме с вашите неспирни простотии, леещи се като лава от супер вулкан. Уморявате ме, когато искам да ви помогна. Уморявате ме, докато само слушам. А аз слушам ли слушам. Май само това правя на последък. Наложи се да замлъкна - просто се занимавах с една "натресена" работа, която обаче много ми харесва. И не, мила, не съм тук да се оплаквам от работата. Изправих се за да ти кажа, всъщност да кажа на всички - "Писна ми!" Да!!! Писна ми от това да бъда вечната боксова круша. Писна ми да не знам какво АЗ искам, защото помагам на другите да го достигнат.
Не, наистина не се оплаквам. Аз обичам да помагам. Обожавам да помагам, но понякога е трудно. Трудно е да се грижиш за много хора наведнъж. Все се питам : Ами ако на мен ми се случи нещо такова? Ами ако ми се наложи да вървя по каменист път? Ще има ли кой да ми помогне? Оооо, поне в това съм сигурна! Да ще има, но всеки олисан в своя живот един ден просто ще ме остави сам-сама на пътя с кървящи крака. Без подкрепа. Без помощ. Без утеха. И пак аз просто обичам да помагам!!! Обичам да се чувствам полезна. Обичам да утешавам хората около мен. Обичам да наблюдавам, да изпитвам, да съчувствам, да усещам.
Но това значи ли да забравя за моите чувста, желания, мечти, сънища? Не ме карайте да се чувствам самотна просто защото вие не можете да постигнете своята заветна цел. Аз също обичам и искам да бъда обичана точно като вас. И да имах предвид точно Вас! Точно вие, тези които чрез дразги, караници и борби ме карате да страдам. Да! Да страдам, защото този път не ми позволявате да помогна. Не ме допускате до сърцата си.
Въпрос. Случвало ли ви се е да Ви нарекът "Душевно кошче за отпадъци"? Е, на мен ми се случва поне 10 (ДЕСЕТИНА) пъти в годината от поне 7-8 човека! И дори това ми е приятно. Обичам да надзъртам в сърцата на хората (с тяхно позволение разбира се). Там винаги е топло, закътано. Макар и понякога разхвърляно, мястото си заслужава да се посети. Та това "кошче", което представлявам доста наподобява стомаха ми т.е. прилича на бездънна яма.
Обичам да изслушвам хората, но понякога и на мен ми идва малко в горница! Просто от време на време искам да имам и свое място за изпразване. Място на което да споделя нещо и то да си остане там вечно, без да се питам кога и къде ще го видя отново.
Хубаво е да имаш приятели, особено такива, които те обичат! Приятели от които не се притесняваш! Приятели, които за нищо на света не биха те изоставили и пренебрегнали! Е, аз имам такива и много им се радвам. Лошото е че от време на време те успяват да ме разочароват и да ме накарат да пиша толкова лоши неща за тях, които биха ме накарали да обърна глава, ако бях в нормалното си весело състояние.

сряда, 3 март 2010 г.

Честит празник!


Честит Ви празник, българи! Днес отпразнуваме 132 години от Освобождението си. И интересното е че май не сме особено доволни от саможертвата на прадедите ни. Мисля си, че сме станали особено неблагодарни към жертвата им. Само в моят град наброяващ тогава 1-2 000 души има около 10-12 човека загинали някъде из Балкана и сигурно още поне 100, които са помагали с нещо. И какво? Днес никой вече не ги помни, а паметника им е избелял неподдържан и забравен! Голямо признание, нали? Вече си мисля, че празнуваме само за да има купон, танци и пиячка, а не за да си спомним за тези велики, незнаини българи дарили живота и смъртта си за Вас и мен като българка!
Гордеите се! Гордеите се с това, че сте част от тези самоотвержени хора. Не бъдете горделиви и сведете глава поне днес на празника в тяхна чест.

понеделник, 1 март 2010 г.

Честита Баба Марта!

Ха сега честита ни дошла сърдитка! Дано сте се окичили стабилно с нови новенички мартенички и дано са ви обсипали с пожелания за добър празник. При мен работата върви доста бавно, но скоро преживях неистов шок и реших да си почина, а освен това останах без интернет за повече от седмица. Обаждам Ви се просто ей така, колкото да видите , че съм жива и здрава. Иначе скоро ще почна да Ви посещавам по честичко, но сега съм маааалко заета с маааалко работа (мръсните муй чинии), но иначе няма кой да я свърши и ако аз не го направя не ми се мисли (общо взето няма да има в какво да се яде!) та времето ми стига точно до тук така че засега се сбогувам с не особено голямо удоволствие. Остатъка от статията тук