Трудно е!

Сериозно! Уморявате ме с вашите дразги и кавги. Уморявате ме с вашите неспирни простотии, леещи се като лава от супер вулкан. Уморявате ме, когато искам да ви помогна. Уморявате ме, докато само слушам. А аз слушам ли слушам. Май само това правя на последък. Наложи се да замлъкна - просто се занимавах с една "натресена" работа, която обаче много ми харесва. И не, мила, не съм тук да се оплаквам от работата. Изправих се за да ти кажа, всъщност да кажа на всички - "Писна ми!" Да!!! Писна ми от това да бъда вечната боксова круша. Писна ми да не знам какво АЗ искам, защото помагам на другите да го достигнат.
Не, наистина не се оплаквам. Аз обичам да помагам. Обожавам да помагам, но понякога е трудно. Трудно е да се грижиш за много хора наведнъж. Все се питам : Ами ако на мен ми се случи нещо такова? Ами ако ми се наложи да вървя по каменист път? Ще има ли кой да ми помогне? Оооо, поне в това съм сигурна! Да ще има, но всеки олисан в своя живот един ден просто ще ме остави сам-сама на пътя с кървящи крака. Без подкрепа. Без помощ. Без утеха. И пак аз просто обичам да помагам!!! Обичам да се чувствам полезна. Обичам да утешавам хората около мен. Обичам да наблюдавам, да изпитвам, да съчувствам, да усещам.
Но това значи ли да забравя за моите чувста, желания, мечти, сънища? Не ме карайте да се чувствам самотна просто защото вие не можете да постигнете своята заветна цел. Аз също обичам и искам да бъда обичана точно като вас. И да имах предвид точно Вас! Точно вие, тези които чрез дразги, караници и борби ме карате да страдам. Да! Да страдам, защото този път не ми позволявате да помогна. Не ме допускате до сърцата си.
Въпрос. Случвало ли ви се е да Ви нарекът "Душевно кошче за отпадъци"? Е, на мен ми се случва поне 10 (ДЕСЕТИНА) пъти в годината от поне 7-8 човека! И дори това ми е приятно. Обичам да надзъртам в сърцата на хората (с тяхно позволение разбира се). Там винаги е топло, закътано. Макар и понякога разхвърляно, мястото си заслужава да се посети. Та това "кошче", което представлявам доста наподобява стомаха ми т.е. прилича на бездънна яма.
Обичам да изслушвам хората, но понякога и на мен ми идва малко в горница! Просто от време на време искам да имам и свое място за изпразване. Място на което да споделя нещо и то да си остане там вечно, без да се питам кога и къде ще го видя отново.
Хубаво е да имаш приятели, особено такива, които те обичат! Приятели от които не се притесняваш! Приятели, които за нищо на света не биха те изоставили и пренебрегнали! Е, аз имам такива и много им се радвам. Лошото е че от време на време те успяват да ме разочароват и да ме накарат да пиша толкова лоши неща за тях, които биха ме накарали да обърна глава, ако бях в нормалното си весело състояние.