По принцип не пиша за филмите, които гледам, но не издържах, пък и подготвям този пост цяла седмица. Всъщност трябваше да го напиша доста отдавна, но нали се досещате, че моя велик мързел ме беше обхванал напълно. Та сега ще пиша за няколко филма, които гледах преди около седмица и на които дължа днешното си напрежение в корема. Това е разбира се съвсем друг въпрос и затова по-добре да започвам.
Само искам да отбележа с три (3) удивителни, че аз харесвам абсолютно всички филми и това, че съм харесала нещо не значи, че е нещо добро и заслужаващо да се гледа!!!
Та искам да започна с филма Шеруудската гора.
Това е един филм за Робин Худ, който представя класическата легенда по нов доста магичен начин. Преминаването от измерение в измерение, красива харпия, пъпчив мним крал и един великан с прякор "малкия". Въпреки, че основите на мита са останали същите, лентата ни предоставя доста доста разкривена версия.
Филм №2 разбира се е нещо, което наистина ми хареса. Мисля, че скоро сънувах нещо за него, но отново не помня нищо по въпроса. Говоря, разбира се за "Шерлок Холмс". Като начало само да кажа, че в моя мааалко болен мозък образът на д-р Уотсън винаги е бил свързан с пълен, сравнително възрастен чичко с монокъл. Ето този филм, обаче, разби всички мои представи. Хуморът, който лъхаше от екрана беше добре оплетен с криминалните главоблъсканици. Интересното е и че докато го гледах успях да направя паралели с друг американски филм и по-точно сериалката "Д-р Хаус", за който спокойно може да се каже, че е Холмс на медицината.
След тези "сериозни" размишления преминавам на нещо за развличане или просот "Новолуние". Най-накрая се реших да гледам продължението на "Здрач" (който между другото е абсолютно посредствен филм или накратко : мразя го!). Очаквах ... ами нещо, а отново получих нищо, абсолютно нищо. Образа на Джейкъб (тук би трябвало да се намира едно туптящо сърчице) беше "омазан" със странна гордост, саможивост и дори надменност. Бела изглеждаше дори по-глупава от Кристин Стюърд, а Едуард - малко циничен (на места) и понякога отвратителен (бележка за екипа: Хора има едно нещо наречено кола маска и то се използва тогава, когато актьора ви е толкова космат, че от космите на гърдите му могат да се плетат плитки, както и в дадения случай). Преди време получих няколко положителни критики от познати, обявяващи колко били плакали на лентата. Странното беше, че на опоменатите места аз се смят толкова, че ми бяха нужни толкова кърпички, че нямаше разлика дали съм плакала или смяла.
Следва една полу-аничация, която обожавам т.е Артур и отмъщението на Малтазар. Впървата част (Артур и минимоите) се бях влюбила. Гледала съм я повече от 20 пъти, но на това продължение нещо му куца. Сюжета беше доста орязан от действия, а с тази любов (между 12-годишни) доста се парадираше. Сякаш Селения и Артур бяха, не създадени един за друг, а направо свързани с белезници (отново повтарям 12-годишни). А бе тоя Люк Бесон да се осъзнае това е полу-анимация не сапунка я.
Следва ... Джеймс Бонд Квант утеха. Е време беше! Канех му се на този филм откакто излезе. И личи си, че филма е за Бонд Лентата е с добро качество, но нещо не схванах главната идея (може и да е нямало). Бяха заложили на ефектите и убииствата и затова сюжета беше някак изтикан на една страна и доста позакърнял.
Аватар - 3 оскара! Мисля, че това е дастатъчно (поне за сега). Сюжет наистина почти нямаше, но окото наистина се впечетлява лесно. Ефектите бяха невероятни и това около липсата на историята почти не се забелязва. Целият този свят създаден с една-едничка цел - да забавлява е завладяващ. Горите бяха превъзходни, животните - ... ами животни! Ето на случи се - влюбих се в поредното несъществуващо място.
Феята на зъбчетата е последния от филмите, които гледах. Ето това беше весело преживяване. Смях се от све сърце когато видях Скалата облечен с пачка и балетни обувки. Едрата му фигура доста добре се вписваше сред другите феи. препоръчвам го обачи като семеен филм за губене на време.
Това е за днес! Само забравих да ви поздроавя за пролетта, макар и с доста голямо закъснение. Аз ОБОНАВАМ топлото и сега започвам да се будя така, че да се надяваме ще се чуваме по-често.
Няма коментари:
Публикуване на коментар