Сряда + Четвъртък

Защо двата дни на веднъж ли? Ами просто е. Просто за цялата сряда не се случи нищо интересно, а няма нужда да натоварвам съзнанието на всички ви с ненужна информация. Та за четвъртък които все още не е свършил - още от сутринта (незнам защо) получих част от подаръците си.
Да те наистина бях под елхата и щом сестрата ги откри ме събуди с викове и последвало хвърляне върху мен, предизвестено само от стъпките и по стъпалата на горе. Тази вечер ще прекарам в компанията на братовчедка ми (едно много сладко 5-годишно хлапенце) - лудата фенка на Уинкс (Winx), гледайки разбира се клипчета на Уинск.За повече информация потърсете ме утре, защото тази вечер ще гледам Уинкс (за пореден път май станах банална)


P.S. Ауу щях да забравя! ЧЕСТИТ БЪДНИ ВЕЧЕР! Ха дано Ви върви по добре и от миналата година и дано таз годишното раждане на Христос е дори по-успешно от предното :)

Вторник

След нощта прекарана в доста малко сън и ранното събуждане се чудех какъв ли ще бъде денят ми, но не ми остана много време за мислене, защото съвсем скоро всичко се оправи. Още от сутринта всичко си беше супер. Имах посещение, което ме отведе на места непосещавани от моята изтънчена личност (щот тая личност я мързи да си дигне четирибуквието и да отиде където и да е). Та шофьор (Занев), навигатор(Таня) и пътник (Инес of course) се вдигат и решават да ме посетят в Мартен, защото по стечение на обстоятелствата съм болна от ангина (това обаче не ми пречи в момента да си пея саундтрака на Царя лъв). И ми се донасят за да си получа подаръка за Коледа - разбира се книга и не толкова разбира се отдавна желания "Алхимикът".
Та идват те, радват се на двете ми мноооогоо грозни кучета (за справка Дратхар), на котката, която е без особена порода и на сивия ми заек. След това ходихме на сладкарница, през прозореца на която видяхме и Мартин. Таничка се втурна да го посреща и при урението, че брат му е в тях, посетихме и Августин (иии тук Инес беше права, като каза че той сигурно си е мислил че сънува, според мен кошмар:).
Накрая след тяхното заминаване получих обаждане, че баща ми няма да се върне скоро и дълго отлаганото палене на парно се състоя. Хмм вечерта също бе доста приятна. Родителите ми и сестра ми решиха да посетят приятели и аз - болната бях оставена на мира с судоку в ръка, седнала до радиатора и с вклучена печка срещу мен - РАААЙЙЙ! Деня беше невероятен и се надявам и следващия да бъде такъв и накрая До утре (отново)!

Понеделник

Казват нова седмица - нов късмет. Е, на това се казва късмет. Тази сутрин се събуждам с невъзможността да преглъщам и с ужасно главоболие. Накратко ангина! Ако и нататък седмицата ми върви по този начин не съм сигурна, че ще запазя позитивното си настроение за Коледа. След горещия душ, посещението при личния, гостито при баба ми и следобедния сън се чувствам малко по добре. Но въпреки всичко това болеста си има и своите позитивни страни. Като например за разликаот всички вас аз вече съм в коледна ваканция (тук вече танцувам на стола, забравяйки, че всяко малко по-рязко движение ми доставя невероятно "удоволстивие" причинено от главоболието).
А новина. Сетих се за стария си Screen mate - овци. Това са едни мънички овчици играещи, скачащи, ядящи върху десктопа. МНОООООГО са сладки! Дамм, липсата на разнообразие си казва думата върху мен - вече говоря за овце :)
И понеже вече имам малко повечко време от преди за довиждане ще кажа До утре: До утре!

P.S. Щях да забравя! Вчера, незнайно защо от Twitter, и после от Krassyo разбрах за смъртта на Британи Мърфи. Хммм, жалко да умреш толкова рано. Накрая само Rest In Pease Британи! Приживе не те харесвах особено, дано това се промени поне сега.

Новини

На кратко:
Имам две ГОООЛЕМИИИИ новини.
Новина №1!
Най-накрая се състоя блогърската среща. Всичко мина добре въпреки притесненията на едниния от организаторите. Срещата беше доста приятна и си прекарах супер въпреки ранното тръгване (пусти муи автобуси). Имаше и награди и изненади и коледни елхи и дядо Коледа. Дано получа покана и за следващата среща.
Новина №2!
Днес излязоха резултатите от Блог на деня. И колкото и странно да звучи съм спечелила. За това трябва да благодаря на Nezzo, която явно се е постарала да за това.
ААА щях да забравя. Честито на Nezzo за грамотата за най-добър блогър на 2009г. Мисля, че тя си я заслужи.Остатъка от статията тук

Блог на деня?

Ей така вчера Nezzo ми вметна в един разговор, че решила да номинира моя "За теб" за блог на деня. И аз разбира се останах с ококорени очи. И тази сутрин т.е. преди десетина минути като се надигах от леглото се оказа, че водя отново заради нея и неината кампания, която сигурно е нещо от рода на "Да помогнем на Данчето", за което много и благодаря. Искам също да изкажа поздравленията си и за самата нея, която победи вчера с доста голяма преднина. Честито!Остатъка от статията тук

Сняг

Тихо се сипе първия сняг (нищо че не е първи)
галено щипе бузките пак (ох, да беше галено)
де е на двора стария пън (тук нямам нищо за казване)
снежко затрупа всичко на вън. (толкова го чакахме)
Наистина, толкова го чакахме тоя сняг и пак не сме доволни. Вчера, отново на спирката, две жени си говореха как им било студено и мразели снега, а само преди месец направо се молеха да завали. Странни птици сме ние хората. И вярно краката ми измръзват, не си чувствам ушите, сутрин като стана си виждам дъха си в стаята, но нали в това се крие чара на зимата. Накратко колкото по-студено, толкова по-добре. И това ви го казва доста зиморничев човек, който мрази зимата.
Като гледам как вали (макар и не на парцали) май и за Коледа ще си имаме от бялото вещество, което си е един вид чудо за сравнение с миналите години. Та нали Коледа без сняг е като ябълка без червей т.е. може и без, но не е същото. И макар, че днес отново ще мръзна по спирките си знам, че си е заслужавало.
Искам също да споделя една обществена тайна : Остават по малко от 7 дни до Коледа! Днес изядох и 18 шоколадче от коледния си календар (беше къщичка) и вече се чувства значително олекотяване в общото тегло. С напредването на коледните подаръци съм на нивото, което нормалните хора имат през месец юли и затова трябва да се захващам и с тях, занимание с което не ми се занимава.
Засега толкова и ако някои Иска да ме посъветва за подаръците да го направи в коментарите ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Ама наистина, защото си нямам ни най-малка идея за какъвто и да е подарък.


P.S. Дано тази година презкочим 2-вуметровите преспи като тази отгоре, защото не ми се рине сняг.

Каква седмица

И отново като на влакче на ужасите всичко минава толкова бързо, че почти не го усещаш. Или поне това се случваше през цялата настояща година. Както и да е аз отново се отнесох. Та ставаше дума за тази седмица. Тя е най- обикновенна седмица, но изглежда няма да завърши така както започна. А как започна ли? ТЪЪЪЪЪПОООО!!! Как по друг начин да започне седмицата ти щом се намираш в гимназията и имаш два часа английски език? Да, съчувствайте ми, малко е страшно, знам.
За последните четири дни се карах и виках на толкова хора, че дори и аз се чудя на себе си. И все пак края на това е близо. Той настъпи още с четвъртък вечерта с моето присъствие на постановката "Гераците". Дам, аз ходя и на такива места. И дори доста се посмяхме. Петък вечерта е вечерта, която ще прекарам на свещи в съседната гимназия. Накратко ще присъствам на "Философия на свещи". Мисля, че идеята е оригинална и дано накрая не се разочаровам.
И такааа, стигам до кулминацията. СЪБОТА ВЕЧЕР ме очаква компания от блогъри! Иеееии (като малките деца :) Чакам, чакам и вече тръпна, защото единствените двама, които са осведомени си мълчат, сякаш устните им са зашити. Еи на! Няма да разбера нищо.
И така, остава само да изтърпя още малко училищно мъчение и мъъъничко натякване от сестрата и отново ще се озова на едно по красиво място (тук малко се включи и въображението ми ). Накратко ще изчакаме и ще видим, но аз лично нямам търпение.

Нов ден

Ето днес започна един нов ден, но май той е различен за вички. Различен заради настроението, което ни обхваща когато видим какво е времето навън. Тази сутрин бях събудена от невероятния вик на сестра ми при вида на дори малкото количество сняг, което почти не се забелязва. Но какво от това! Нали има сняг.
Най-накрая. Вече бях решила, че за пореден път няма да видя сняг преди Нова година. Напоследък се бях скапала тотално, но сега дори след ранното събуждане по рано се чвствам страхотно. И как неслед като има СНЯЯЯЯГ. Единственото ми желание сега е той да не спира! Ще е жалко да се разтопи още утре и аз отново да се превърна във мърмореща леличка. И сега накрая на предълтия ми пост искам да Ви пожелая Честит Първи Сняг! Дано той ни донесе само хубави и приятни случки като например Дървена ваканция!

Какво ново?

Какво ново? Как какво? НИЩЩООООО! Да, нищо. И как да има след като нищо не се случва! Освеен... Да, огромно количество дъжд в обувките и студ в пазвата. Как така за две седмици не се случи нищо, било то и лошо. Единственото нещо, което успя да ме заинтригува, бе това че черепа ми има странна сплесната част на темето. Това беше най-интересното и така значи можете да си представите останалото.Защо няма малко цвят? Защо всичко се изгуби в един единствен момент? дали аз предизвиках това? Не, не смятам! Май липсата на сняг в това отвратително време си казва думата. С този дъжд можем само да се изкъпем, което си е доста неподходящо занимание следкато е 5С. Искааам СНЯЯГ! Искааммм Колеедааа!
Толкова ли е сложно? Искам просто малко добро празнично настроение, нищо повече. Защо желанието ми е толкова трудно изпълнимо ли? Ами ето на всеки проговорил за Коледа е просто обсебен от нея. "Искам подаръци" , "Искам празненства!". Не беше ли празника просто начин да се събере цялото семейство? Просто така поне веднъж в годината да направиш нещо добро просто с присъствието си. Защо вече я няма тръпката от ваканцията, просто защото си е ваканция, а не защото можеш да се напиеш като свиня и на следващия ден да не трябва да ходиш на работа или училище.
Чувствам се отритната от тази нова традиция. И май като се замисля това е най-доброто за мен.

Мечтая си за най-обикновен празник, около ИСТИНСКА елха ухаеща на смола с най-близките си хора и просто така само заради традицията нещо дребно за подарък, но изпълнено с любов и празнично настроение.

Какво ново? Как се чувствате Вие? Спричастни ли сте? Няма смисъл да питам, нали?Какво ново може да ми кажете! Съмнявам се не, че мецтите ми ще се изпълнят, съмнявам се не че нещо ще се промени! Е, тогава защо ни е Коледа изобщо? Май тя се превърна в поредния повод за караници, вместо това което обичахме и почитахме.

2012

В последната година абсолютно всеки от нас чу за предсказанието на майте, в което се казва, че глобален катаклизъм ще помете живота на планетата. Това разбира се е общо приетата история. Аз, като човек харесващ всякакви митологии, преди около 5 години срещнах в Интернет тази на майте, ацтеките и инките.Те като цяло (само като цяло) съвпадат подобно на гръцката и римската митологии. И понеже няма на кого вече, реших че е време и на вас да разкажа това което знам.
Според майте света e бил създаден от петте им най-велики божества. От тях помня само две, но мисля че и това стига. Те са Кетцалкоатл и Тлалок. Когато божествата създавали света те се скарали кои да го управлява и се сбили. Победилият бог се възкачил на трона и създал хората по свои образ и подобие. Минали много години, но другите богове отново се ядосали, че той управлява сам. Свалили го от престола на света и отново се сбили кои да управлява света. Следващия победител, обаче решил, че вече създадените хора са грозни и ги унищожил с огнени топки от небето (маи това трябва да са падащи метеорити). След време се случило същото и третия бог започнал да господства и отново унищожил хората, но този път с вятър (торнадо или циклон?). Четвъртия пък убил хората със страшна суша. Когато петия се качил на трона той използвал страшни земетресения. Според легендата обаче и той трябвало да слезе от престола някога и когато маите се научили да смятат той им пратил вест със съобщение кога ще е края на неговото управление. Така той бил сигурен че никои няма да умре след големия потоп.
Дали легендата е вярна - всеки решава за себе си. Аз съм малко скептична, но иначе обожавам приказките за подобни катаклизми. Въодушевявам се от такива неща. те са ми голяма слабост, както и смъртоносните болести, криминалните сериалки, кръвта и анимациите. Между другото съм чувала и други доста странни поверия за това как ще изчезне (почти) напълно цивилизацията ни. Като например някакъв импулс излъчван от ядрото на земята, които ще е толкова силен, че ще убие всички недостойни. Т.е. тези които са добри, умни, силни и живеят в тон с природата ще бъдат пощадени , за другите не е сигурно (кара те да се замислиш ти от кои си, нали?).
Разбира се има и други по позитивни тези. Например, това за ерата на Водолея. Според нея в момента сме в ерата на Рибите, за които не знам почти нищо, но според тази теза с настъпването на ерата на Водолея ще настъпят големи промени. По принцип представителите на тази зодия са мъдри, доста умни, философи и понякога малко прибързани. Смята се, че и епохата ще бъде такава - епоха на големи открития и разбиране на някои нелицеприятни истини. По една случайност всички казват, че маите не са пресметнали кога ще загине света, а кога ще се смени настоящата епоха. Странното в случая е че епохите на маите продължават около 5 000 години, а ерите на зодиака на 2 000 т.е. нещо не съвпада.
Всъщност да се върна на темата, за която исках да пиша в самото начало. Преди около половин час до изгледах ФИЛМА "2012". Страхотен филм. Страшно много ми хареса. Ефектите бяха невероятни (но все пак бюджета си е казал думата.Не са малко 260 млн.долара). Отдавна чакам филмчето и за разлика от други бози които ме разочароваха, този си заслужи чакането. Препоръчвам го на всеки гледал и разбира се харесал "Деня на независимостта" и "След утрешния ден" (съвсем по случайност от същия режисьор ;).
И така дали вярвате, в което и да е предание за 21.12.2012г. или не това си и ваша работа,но живейте живота си така както бихте правили ако знаехте, че ще умрете още утре и Ви обещавам, че когато заспивате няма да сънувате кошмари, а само красиви неща.

Баба Данга

След доста дълко мълчание дойде най-накрая и моя ред да напиша нещичко. Въпросът тук обаче не трябва да е това, че напоследък ме мързеше и нямах време да пиша, а коя за бога е тая баба Данга. Та баба Данга е едно от многото раздвоения на личността, които притежавам. Да, раздвоението на личността е психическа болест, но кои нормален човек, който ме познава би казал, че съм наред!
Общо взето ако трябва да броя моите раздвоения то те са поне десетина, но сега искам да се спра само върху това подвизаващо се под името Данга, по прякор - Баба.
Тази "баба" всъщност обитава тялото на едно 17 годишно момиче и изобщо не я интересува какво ще стане с и без това доста крехката репутация на рецепиента. Ако трябва да съм честна тя ми харесва доста повече от някои други мои форми. Тя доста ми напомня на моята собствена прабаба - спокоина, открита, мъдра и дори понякога леко педантична. Всъщност моята прабаба беше невероятен човек и ми се иска да приличах повече на нея и да имах повече време което да прекарам с нея, но живота е несправедлив и точно когато не трябваше тя си отиде. Но ако продължа да пиша за това и ще трябва да си купувам нова клавиатура, защото тази ще бъде подложена на цунами.
и така говорехме за баба Данга. От къде възникна името?
То произлезе от моето собствено и разбира се името на една друга велика жена - баба Ванга. Нарекохме я (със страничните наблюдатели) така, защото когато тя каже нещо то попринцип се случва. Да не разправям сега, но има доста удари в десетката както от политическата сцена така и за мачове в англииската висша лига.
С какво се занимава баба Данга?
Тя е доста спокоено, но умен човек и затова може да я срещнете да плете или решава кръстословици. Неино любимо място са усамотените места и напечените от слънцето пейки в парка.
Какви са сферите на дейност на бабата?
Данга обича да разказва за себе си и за това там където се говори за миналото може да се намири следа и за нея. Политика, литература, философия, справедливост, проблеми с личността са любими неини теми за разговор.
Защо започнах да пиша за тази моя странност?
Наскоро осъзнах, че под влияние на неината личност съм се превърнала в радар за хора с проблеми, което е супер, защото се упражнявам в даването на съвети. Проблема при мен е че споделям лесно и очаквам да ме изслушат и да получа подходящ съвет. Обикновенните хора обаче никога не слушат, а само дрънкат, за това се наложи да си говоря сама и когато по-рано тази година ми се наложи да помогна на приятел с един негов проблем се оказа, че най-накрая съм открила попрището си - даване на съвети.
Звучи тъпо и смешно, но това ме кара да се чувствам полезна за другите. Нещо което особено напоследък ми се случва още по-рядко. Отпускащо е да знаеш, че някой ти вярва до толкова че би излял душата си. чувството е невероятно.
Като една съвсем леко егоистична личност баба Данга по принцип пази своите съвети за себе си, но днес реших, че доиде края на това време. Просто публикувам няколко от тези нейни философски истини, които най-много ми харесват.

• Знаеш, че съм тежък случей и без да ти го кавам нали?

• Хората не са лоши.Те могат и да помагат.

• Няма лекарство за тъгата, защото няма лекарство за изтриване на паметта.

• Ние хората сме си избрали най-позорното място на земята. Това от което седнали в калта и наблюдаваме звездите, а единстеното нещо, което трябва да се направи е да се изправим и да протегнем ръце, за да ги стигнем.

• Хубаво е отвреме на време да се заслушаш в ритъма на живота, а не в думите на хората.

• Това да избягваш хората не те прави по-зрял, а по-егоцентричен.

• Израстването е индивидуален процес, а не на матричен принцип.

• Не винаги света изглежда така както ти го виждаш.Понякога е по-бял, понякога по-черен, но винаги трябва да имаш на ум, че съществуват и други цветове.

• Отбягването на проблемите не ги прави да изчезнат, а само да се задълбочат и разширят до момента в които станат дълбоки и трудни за попълване пропасти.

• Края е толкова близо, колкото ти сам решиш.

• Дадената наготово истина е само половин истина. Ти сам трябва да я заслужиш, за да я разбереш на пълно.

Баба Данга ви пожелава весело прекарване на предстоящите празници и се извинява за загубеното време. Дано не я видим скоро, защото ако тя трябва да дойде на помощ, то тогава положението никак няма да е розово.