Общо взето ако трябва да броя моите раздвоения то те са поне десетина, но сега искам да се спра само върху това подвизаващо се под името Данга, по прякор - Баба.
Тази "баба" всъщност обитава тялото на едно 17 годишно момиче и изобщо не я интересува какво ще стане с и без това доста крехката репутация на рецепиента. Ако трябва да съм честна тя ми харесва доста повече от някои други мои форми. Тя доста ми напомня на моята собствена прабаба - спокоина, открита, мъдра и дори понякога леко педантична. Всъщност моята прабаба беше невероятен човек и ми се иска да приличах повече на нея и да имах повече време което да прекарам с нея, но живота е несправедлив и точно когато не трябваше тя си отиде. Но ако продължа да пиша за това и ще трябва да си купувам нова клавиатура, защото тази ще бъде подложена на цунами.
и така говорехме за баба Данга. От къде възникна името?
То произлезе от моето собствено и разбира се името на една друга велика жена - баба Ванга. Нарекохме я (със страничните наблюдатели) така, защото когато тя каже нещо то попринцип се случва. Да не разправям сега, но има доста удари в десетката както от политическата сцена така и за мачове в англииската висша лига.
С какво се занимава баба Данга?
Тя е доста спокоено, но умен човек и затова може да я срещнете да плете или решава кръстословици. Неино любимо място са усамотените места и напечените от слънцето пейки в парка.
Какви са сферите на дейност на бабата?
Данга обича да разказва за себе си и за това там където се говори за миналото може да се намири следа и за нея. Политика, литература, философия, справедливост, проблеми с личността са любими неини теми за разговор.
Защо започнах да пиша за тази моя странност?
Наскоро осъзнах, че под влияние на неината личност съм се превърнала в радар за хора с проблеми, което е супер, защото се упражнявам в даването на съвети. Проблема при мен е че споделям лесно и очаквам да ме изслушат и да получа подходящ съвет. Обикновенните хора обаче никога не слушат, а само дрънкат, за това се наложи да си говоря сама и когато по-рано тази година ми се наложи да помогна на приятел с един негов проблем се оказа, че най-накрая съм открила попрището си - даване на съвети.
Звучи тъпо и смешно, но това ме кара да се чувствам полезна за другите. Нещо което особено напоследък ми се случва още по-рядко. Отпускащо е да знаеш, че някой ти вярва до толкова че би излял душата си. чувството е невероятно.
Като една съвсем леко егоистична личност баба Данга по принцип пази своите съвети за себе си, но днес реших, че доиде края на това време. Просто публикувам няколко от тези нейни философски истини, които най-много ми харесват.
- Знаеш, че съм тежък случей и без да ти го кавам нали?
- Хората не са лоши.Те могат и да помагат.
- Няма лекарство за тъгата, защото няма лекарство за изтриване на паметта.
- Ние хората сме си избрали най-позорното място на земята. Това от което седнали в калта и наблюдаваме звездите, а единстеното нещо, което трябва да се направи е да се изправим и да протегнем ръце, за да ги стигнем.
- Хубаво е отвреме на време да се заслушаш в ритъма на живота, а не в думите на хората.
- Това да избягваш хората не те прави по-зрял, а по-егоцентричен.
- Израстването е индивидуален процес, а не на матричен принцип.
- Не винаги света изглежда така както ти го виждаш.Понякога е по-бял, понякога по-черен, но винаги трябва да имаш на ум, че съществуват и други цветове.
- Отбягването на проблемите не ги прави да изчезнат, а само да се задълбочат и разширят до момента в които станат дълбоки и трудни за попълване пропасти.
- Края е толкова близо, колкото ти сам решиш.
- Дадената наготово истина е само половин истина. Ти сам трябва да я заслужиш, за да я разбереш на пълно.
Баба Данга ви пожелава весело прекарване на предстоящите празници и се извинява за загубеното време. Дано не я видим скоро, защото ако тя трябва да дойде на помощ, то тогава положението никак няма да е розово.
Няма коментари:
Публикуване на коментар