За пореден път съм тук. Имам предвид кабинета по информационни технологии. И не само стоя, но и нямам какво да правя.
За пореден път се разочаровам от компютрите, и то не защото не стават, а защото просто не мога да вляза в зоопарка си. Та сега от скука се надявам да развия някоя тема, в която смисъла на живота ще се разкрие с пълна сила пред мен. Ииии нищо!!!
Пак съм разочарована от себе си! Очаквах след половин минутния сън върху якето на Марио да ме накара да се вдъхновя, но неееее трябваше да ми се доспи още повече и да не мога да напиша нищо свястно, което заслужава да бъде публикувана (което между другото ще се случи).
Таааа .... След последната въздишка зад мен, означаваща "Офф, какво ме карат да правя?" се чувствам по-убито от всякога. И така минава времето бавно като песъчинка чакаща да дойде и нейното време да падне през отвора на пясъчен часовник.
И ето сега вече стана страшно. Екипа ми се разби, заради глупав спор. Ей пусти технологии! Да бяхте по-... Оффф малко по-...
Както и да е. Явно ще правя презентация сама. Нищо нали все пак от всяко лошо нещо следва нещо добро?! Може и шестици да имаме.
Ще имаме... криви макарони :D
ОтговорИзтриване