Имам чувството че съм забравила нещо. Нещо много важно. Като това да си забравя панталоните в къщи или пък чантата в таксито. Мъчи ме, но не помня. Нищо. Няма да е такава загуба (и продължавам да стискам палци да е така).
За настроение се настанявам по близо до печката и поглеждайки през прозореца се чудя дали ще мога да се измъкна от къщи за да отида в Търново навреме ... Да, може ида се получи ако снега спре до утре.
За финал: Един кадър от състоянието на Река Дунав от 12.02.2012г. направен по обяд при гр. Мартен. И да отбележа, че само ненормалните,лудите и аз ходим в това време да правим снимки :)
П.С. Взех Философията!!!! С 5!!! :D По щастлив човек в този момент може и да не е имало (особено като се има предвид колко подскачах като млада планинска козичка, опитваща се да стигне по-високо клонче от храста, с който се храни)
Браво за петицата! Иво сподели ;)
ОтговорИзтриванеСтрахотна публикация. Продължавай в същия дух!
ОтговорИзтриване