И ето ти една дилема (за незнаещите въпрос с два възможни изхода) или трилема или което и да е завършващо на "лема". По кой от пътищата пред мен да продължа? Ами мен ли точно намерихте да питате? Аз съм много неориентиран човек. Мога да ви кажа къде е североизток където и да съм, но ако ме питате за дясната и лявата ръка - ще се замисля.
Понякога във важни моментиот живота си ние сме поставени пред още по-важни въпроси, от решенията на които зависи всичко за напред.
Кой път да избера?
Този през гората или този на който дърветата спират просто така изведнъж. Незнам, но от мен да знаете едно, че щом няма дървета, няма и сянка, няма и прохлада, няма и почва. Има само една голяма пропаст, която чака да бъде запълнена с "труповете" на безброините, безименни души паднали в нея.
Колко пътища извървяваме?
Безброй. И всеки от тях е важен. Всеки от тях се пресича, върви или просто минава близо до пътя на някой друг тръгнал като самите нас. Тези пътища са част от живота ни, част от това, което сме самите ние. Пътищата ни са самия живот със своите спадове и възходи, завои и прави отсечки. Никой нямаше да е същия ако бе живял различно. Никой от нас нямаше да се чувства така както би тябвало.
И аз продължавам да вървя по своя за сега слънчев път със свирукане, но кой знае какво ме очаква. Може би буря, може би пропаст, а може би кръстопът.
Нищо времето ще покаже.
Колко пътища извървяваме?
Безброй. И всеки от тях е важен. Всеки от тях се пресича, върви или просто минава близо до пътя на някой друг тръгнал като самите нас. Тези пътища са част от живота ни, част от това, което сме самите ние. Пътищата ни са самия живот със своите спадове и възходи, завои и прави отсечки. Никой нямаше да е същия ако бе живял различно. Никой от нас нямаше да се чувства така както би тябвало.
И аз продължавам да вървя по своя за сега слънчев път със свирукане, но кой знае какво ме очаква. Може би буря, може би пропаст, а може би кръстопът.
Нищо времето ще покаже.
С времето осъзнаваш, че твоят собствен път се преплита с много останали, а точно тези хора връхлитат в живота ти, отшумяват бързо, а после се превръщат в парченце минало. Всеки път те са различни и всеки път се спираш за малко при различна група, но те са сякаш преходни, докато се усетиш и си ги подминал.
ОтговорИзтриванеПонякога несъзнателно се блъскаме в тях, понякога пък точно съзнателно, но защо изобщо хората са там - на пътя ни?
Ние по-скоро вървим по една права и безкрайна пътека в стил влакче на ужасите, можеш да срещнеш всичко и всички по пътя си.
Който и път да избереш те очаква едно и също, ще се спъваш, ще падаш, ще боли, ще срещаш неприятни хора, омразни хора... и така, докато не повярваш в себе си. Тогава ще започне да става по-малко облачно и нещата ще си дойдат на мястото точно като преходни.