Има толкова хора родени с късмет пропилян за едното нищо. Представете си например да сте родени в голям космополитен град с милионно население, изправен пред невероятно много възможности... Иии тук слагаме точка.
Колко от нас тук стоящите имат невероятен талант, стоящ отритнат и дори неоткрит в килера, само защото няма реалната възможност да го приложи. Колко деца са могли да станат прима барелини, шофьори във F1, разследващи журналисти, художници, готвачи или откриватели само ако се бяха родили с малко повече късмет. И не точно късмета играе важната роля тук, а по-точно невъзможността (а понякога и НЕжеланието) на родителите да помогнат на собственото си дете.
И като всичко, което идва на този свят и ние си отиваме натоварени с неизпълнените ни надежди и мечти, а колко много бихме могли да оставим, колко много бихме постигнали ако се подкрепяхме малко повече и по-усърдно. Не, не говоря за парична подкрепа, защото това е изтъркана тема, а и с желание и упоритост се постига повече от колкото с пари и обещания. Говоря за моралната, психологическа и социална подкрепа, от която всеки от нас се нуждае в труден момент.
Познавам хора (разбира се без имена), които имат талант от онзи който се среща веднъж на милион, и точно заради такива родители, необръщащи внимание на децата си, моите приятели попадат в кръговрата на НЕщастието, НЕсполуките и НЕприятните ситуации около това да откриеш това кои си всъщност без част от себе си.
И питам Защо Не! Защо да не помогнем на някой в нужда, някой, който се нуждае от рамо са поплаче.Защо да не помогнем на себе си, докато помагаме на другите!? Защо не започнем да разбираме, че света не се върти около АЗ, а около ВСИЧКИ НИЕ заедно.
Ако сте имали тежък момент в живота си. Ако сте имали някой близък или приятел до вас, който да ви подкрепя и придържа към живота знаете колко е хубаво това чувство.Ако обаче сте нямали - знаете колко трудно е да видите светлината над вас сами, без да има кой да ви насочи и да ви покаже колко е близо. Ако в момента сте в такъв тежък период или дори ви предстои такъв знайте, че да споделите тази тежест с някой, който ви разбира единствено може да помогне. Затова призовавам всички да стиснем здраво ръце и да помогнем на приятел в нужда, някой който ще се почувства по-добре от нашите думи.Дали това ще ви направи герой в очите на света - не знам, но в очите на едно бедно същество, което се бори за свобода - със сигурност.
В рекациите няма етикет "преизпълващ" за съжаление. За това трябваше да се примиря само с "вълнуващ", но тези апели и призиви не винаги водят до нещо добро, но винаги могат да те накарат да се замислиш... и това е важното.
ОтговорИзтриванеКара те да се замислиш, да но щастлив е онзи, който може да каже, че има поне един човек, който може да го разбере, който със сигурност ще го разбере. Но ти знаеш, предполагам - виждала си преди учудените погледи на хората, докато им говориш нещо и те казват: 'Неее, ти с луда, не си наред.' Може би именно заради това има много хора, които не следват апела ти, за жалост. А ако всички помагаха на хора в нужда ... ех ... то тогава ... света щеше да бъде прекалено добър, за да има смисъл да живеем и да го градим ;) Но важно е намерението, начина по който се постигат и виждат нещата, все пак.
ОтговорИзтриване