Сякаш огромна черна дупка е завзела съзнанието ми и нито една идея, която ми хрумва не е достатъчно хубава за да я удостоя с място в този блог.Имам чувството, че света се е свил и на мястото на големите равнини и на високите планини сега не е останало нищо, което да заслужава вниманието ми.Тази пустота ме изнервя.Когато въображението ми е заето с различни картини съм спокойна и щастлива, невъзмутима от почти нищо. Но сега ме е заляло еднообразие, сивота...
Хората, някога шарени и заинтригуващи, сега ми се струват скучни и дори примитивни. Няма животв тях, няма цвят, няма разнообразие, сякаш вървя по празна улица, а не по забързан булевард. Всички са усмихнати. Усмихвам се и аз, но защо точно - незнам. Може би защото трябва или защото съм лъчезарна, или дори защото ми е весело.
Даа ... весело ми е, но некакто до сега. Сякаш липсва някаква част от мен. Такава, без която оставаш някак непълен. Като част от пъзел. Една единствена част, която прави картината да изглежда непълна, въпреки че е довършена.
Даа ... весело ми е, но не както трябва. Не както преди две или три дни. И просто незнам защо. Чувала съм за тези приказки със промяната на сезоните. Пфу! глупости. Дори в най-големия пек има хубави пейки на сянка, а в дъжда винаги има големи локви за шляпане. Съмнявам се да е от сезоните. Промяна в живота си нямам. А може би имам? Незнам, нищо не се е променило или поне нищо, за което да знам.
Охх ... пак ме боли главата. И ми се спи. А и големия пръст на крака ме боли адски много. Отново имам синина на крака и отново не мога да се сетя от къде съм я получила. О боже, как ми се спи.
Май това нещо със споделянето, макар и с компютър, наистина помагало. Оттървах се от ненужния багаж и май се чувствам по-добре. Май деня не е изгубен изцяло. Може и да съм болна, с болки по цялото тяло и доста сънлива, но това не трябва да рязваля деня и на всички около мен. да решено е днес се чувствам страхотно и денят ми ще е изпълнен само с хубави неща.
Е това се казва позитивно настроение!
P.S. Благодаря, за помощта, бяхте много полезни. Хмм ... дори се усмихвам на себе си от нетърпение да започна да живея отново. (Вдишвам и издишвам дълбоко)
Слънцето пече, птичките пеят. Какво друго може да иска човек от живота!?
Слънцето пече, птичките пеят. Какво друго може да иска човек от живота!?
Това "празно" състояние настъпва много често при нас блогърите. Понякога е наистина досадно и изнервящо, че не можеш да публикуваш нито една свежа идея. Но няма какво да се направи, просто трябва да почакаш периода да отмине, а кой знае... може през това време да ти дойде някоя свежарска идея :)
ОтговорИзтриванеНе се отчаваивай! Всичко си идва на мястото рано или късно ;)
Охо, Данче, виждам бели кахъри, предизвикани от безвремието, в което живеем. Въобще да не се притесняваш! Нещата си идват на мястото след време. Не е толкова важно колко пишеш, а какво пишеш. Не мисли за това каква идея да дойде, за да я напишеш, а мисли като ти дойде идеята къде да я напишеш, защото не се знае дали няма да те завари в автобуса или по средата на улицата ... или по средата на пешеходната пътека, докато те блъска кола. :D Тия дни на мен са ми креативни, но половината идеи отидоха ... в небитието, именно защото не записвам, идват в час или ... в автобуса, опитвам се да ги запомня, но така и не се получава същото. Ениуейс.
ОтговорИзтриване