Изповед

Посветено само и единственно
на една прекрасна приятелка - Инес.

След толкова много Мечти, Звезди, предложения и дори реални факти искам да се изповядам.Искам да споделя нещо, което може да изуми дори най-подготвения човек.Но за да стигна до там трябва да започна от началото.
И така...
Имало едно време едно момиче, което имало невероятни приятели. Една от тези приятелки и приятели се казвала Инес. Тя била невероятен писател, който вдъхновявал с разказите си всеки, който ги прочитал. И така в един не толкова слънчев ден момичето имало рожден ден и Инес му подарила най-прекрасния подарък, който можело да си пожелае - разказ. Да, разказ посветен лично на МЕН. И като всички други разкази и този бе съчетан от ръката на изкусен майстор в литературата.
И сега сигурно вече се чудите защо съм се отплеснала толкова много. Е, не съм.Следва продължителен период от около седем-осем месеца, през които разказа лежеше в прегръдките на една папка скрит от света и почти забравен... до предната нощ.И какво от това? Ами следва голямото БУМ. Като затишие пред буря бях забравила за чувствата, които този разказ породи в моята душа.
Аз сънувах! Е да аз сънувам много и все странни неща, но този път сънят беше различен. Беше реален, а не просто глупава детска фантазия за динозаври, говорещи мечки или Хана Монтана - Вампирът ( само между другото това са сънища, които наистина съм сънувала).Беше стряскащо реално и в същото време вълшебно по свои собствен начин. Уникално.
Ето признавам си: Влюбих се в сън.Но такъв сън... Честно да си призная още усещам тръпките по гърба си, когато се сетя за НЕГО. Да, става въпрос за момче.Момче, което никога през живота си не съм срещала. Иии... ето пак въпрос: Какво общо имаше това с разказа? За това ще се наложи да цитирам:

"... достатъчно висок, с красива тъмно черна коса ... облечен добре
за момче на неговата възраст ... КРАСИВИ ЗЕЛЕНИ ОЧИ..."

Знаете ли какво беше изумлението ми, когато изведнъж посредата на контролното в час по химия се сетих от къде ми е познат този образ. Съвпадение. НЕ! Аз сънувам само образи, които познавам до болка - изключения няма ... до сега. Чувството, което изпитах, докато четях разказа отново беше радост. Да, радост, че най-накрая видях любовта на живота си от плът и кръв (образно казано разбира се).
След като си признах това, което ме мъчи от няколко дни искам да оставя една обява:

Търся си очарователен "достатъчно висок" мъж, с
"красива тъмно черна коса" и зелени очи.

Ако случайно познавате някой такъв или сте самият Вие, надявам се да се срещнем някой слънчев ден, и се надявам дори още по-силно, Вие господине, да сте мъжа на мечтите ми, в който се влюбих от образа Ви в един НЕВЕРОЯТЕН разказ и един ФАНТАСТИЧЕН сън.