Мечти

Стоейки и слушайки песен за някакъв герой (изглежда е от някой саундтрак) се замислих за това, че винаги ми се е искалоаз да бъда този герой. Винаги ми се е искало да бъда този (в моя случай тази), който спасява света от лошите. Няма значение дали ще бъдат извънземни, зли учени, озлобени супергерои или просто терористи, въпросът е че АЗ трябва да ги победя (и ако може да намеря любовта в очите на някой, който до сега съм мразела, защото си падам голяма романтичка). Взирайки се назад в моето минало веднага виждам от къде съм започнала да мечтая. Когато бях малка баба ми ми четеше приказки.Не, не обвинявам приказките, за това което ми се случва. И да, всички деца си мечтаят да са принцове и принцеси или поне да се спасяват един друг от високи кули в непристъпни гори. Аз обаче, си представях, че както във филмите моя най-обикновенживот ще се промени за миг и ще ми даде всичко, за което някога съм си мечтала. И дори сега, стоейки на бюрото пред компютъра, на което стоя от 11 години почти всеки следобед, пак си мечтая бъдещето ми да е вълнуващо и необикновенно - изпълнено с невероятни събития и случки. Дори глобална зараза със свински грип (макар и малко смущаващо) би ме зарадвала, само ако промени дори малко моя иначе скучен живот.
И отново след поредното пускане на тъпата песен ( която изобщо не харесвам) си представям някой, идващ за мени избавящ ме от сивото битие, което водя вече 17 години на тая скучна земя.
Накрая искам да попитам : Би ли ми помогнал? Да, точно ти, който четеш. Моля те, помогни ми, избави ме от мечтите и ги направи реалност не само за мен а и за теб. Предлагам същото в замяна.

All our dreams come true if we have the courage to pursue them.

Walt E. Disney