Една безименна

Веднъж се зачудих защо се заглеждам в сапунки по телевизията. Не че ги следя, но ако няма нищо друго за гледане и те вършат работа. После забелязах, че колкото и различни сапунки да гледам има такива които пренебрегвам и дори такива които харесвам. Всички турски, американски, немски и дори единствената българска май не са ми по вкуса, но за разлика от тях мексикански, бразилски и чилийски - бих гледала по цял ден.E какво му е странното на това и защо заговорих точно за сапунките ли?
Отговора е доста прост и колкото и странно да звучи се крие в "детската" ми душа. Сапунките направени в Германия или САЩ са някак си вписващи се в моя живот. Те могат да се изпълнят и в ежедневието ни са някак достижими, а моята душа не иска това. Тя жалее да е свободна и не ограничена от нищо.Тя иска да се рее из въздуха или да язди див мустанг из някоя прерия (но на някое топло място).Ето защо някак "далечните" сапунки от Латинка Америка са по-близки до мен от колкото "Дързост и красота" или "Хотел 5 звезди".
Това бе причината да започна да говоря със сапунките. Исках, макар, и със доста странен пример да покажа колко съм различна. И не, аз не се обиждам от това хората да не наричат странна или различна - гордея се с това. Наричали са ме по абсолютно различни начини кои от кои по странни, но чак преди около 3 седмици се замислих за това - едва когато Nezzo ме нарече странна. Замислих се и дори я попитах какво значи това "странна" в нейните очи. Тя каза, ще перифразирам, необикновенна.
Ако сте чели назад моите постове може би сте забелязали, че доста често използвам тази дума и може би тя е една от любимите ми заедно с думата "идиот", но това е за друга тема. Изглежда има и защо да ми е любима. Няколко дни по-късно друг мой приятел ми каза, че аз съм доста странна смеска между супер сериозен човек (когато се налага) и и някаква доста вдетинена личност (почти постоянно). Той обясни,че съм успяла да уравновеся две неща, които е почти невъзможно да се поставят на кантар и после съм ги вложила в себе си, за което искам да му благодаря (той си знае кой е).
Да се върнем на темата. Та така тези двама мой скъпи приятели ме накараха да се замисля и да будувам цялата ваканция и дори преди това, заради техните изказвания.И накрая в 02.16 часа след полунощ, след края на чилийската сапунка "Наследниците Дел Монте" отново размислите за мен самата ме налегнаха и го осъзнах. най-накрая осъзнах, че те са напълно прави. Аз съм най-странния човек които познавам.
Средно дълга, вече не чак толкова руса коса.
Сини очи, с изключение на едно кафяво петно в десния ирис.
Нормални дрехи.
Нормален ръст.
Ненормални мечти.
Но нали точно мечтите ни, ни правят точно това което сме всъщност. Те определят какво искаме от живота си, какво ще постигнем и какво ще пренебрегнем по пътя за постигането им.
Ето защо гледам Латински "бабешки" (моля бабите да не се засягат) филми. Просто далечното, странното за моето ежедневие винаги ме е привличало. Да живея в обширно ранчо с много коне и крави е като сън в лятна нощ за мен - отпускащо, красиво и неповторимо. Но какво е определила съдбата за мен? Живот в предградията на голям град - най-скучното място на планетата (моля отново без обидени).
Едва ли родителите ми са искали за мен това, когато са ме взели от родилното, но имам чувството, че съм създадена за нещо по-необикновено от това което съм в момента.
И както и аз така и всички около мен са най-необикновените хора, с които съдбата е можела да ме срещне. Семейството ми е на пръв поглед най-обикновено четири членно семейство, но само докато разберете, че майка ми е работила над 30 неща (по свое желание), баща ми е бил републикански шампион по конен спорт за 1988г., а а сестра ми е все още много малка за определения, но май се е насочила доста добре (иска а става адвокат работещ като маникюристка).
Ето цялата тази атмосфера ме кара да ненавиждам еднаквите (нямам предвид близнаци и там подобни). Мразя, тези които се сливат с обществото нарочно, не харесвам, тези които се опитват да се смесват в кутийката си и живеят там докато е осъзнаят, че живота им е литнал през прозореца. не харесвам хората излезли сякаш от конвейер, със зададени предварително характеристики, който бълва клонинги.
Обичам странните и красиви неща и хора. Харесвам открояващите се предмети и души. Ето затова мечтите ми са колкото странни толкова и (не)обикновени. Аз просто искам

• Да отида до Перу и да се кача до Мачу-Пикчу.
• Да участвам в американското издание на Шеметна надпревара просто защото знам че мога да спечеля.
• Да се върна назад в миналото през 16-17в. в Лондон - най-противното място в света
• Искам да отида напред във времето и да посетя нови места и да се срещна с нови хора.
• Искам да има епидемия от смъртоносна болест.
• Искам да стана лекар, но просто за да бъда като д-р Хаус.
• Искам да разбирам езика на животните.
• Искам да се прехвърля в алтернативна вселена.
• Искам косата ми да порасне (но тя е упорита и не ще).
• Желая на стана фея с крилца и супер сили точно като тези от Уинск или Уич.
• Искам да съм учител, просто за да докажа че мога.
• Искам да съм мутант.
• Искам момиченце, което ще кръстя Вероника.
• Искам да си купя пъзел с 13 200 части и да го наредя.
• Мечтая да съм известен изобретател.
• Мечтая да напиша бестселър.
• Желая да се срещна с Тейлър Лаутнър (Да, да знам Инес, но нали знаеш каква слабост имам към върколаците и особено този :)

Както сами може да забележите повечето от тези тук са просто НЕИЗПЪЛНИМИ колкото и вяра и желание да впрягам в тях, но за мен мечтите са място където живея.Те са моя ареал на местообитание и нямам намерение това да се промени.
Може би това е единствения сигурен начин да разбереш какъв е един човек наистина - питайки го какви са неговите мечти.
И като заключение искам да кажа само това : Преди няколко дни Nezzo тайничко посвети на мен един разказ. Тя написа : На теб заради това че вярваш (все още) в приказки. Да вярвам и дори смятам, че в това няма нищо лошо. Няма нищо лошо в това да си необикновен, странен или различен. Няма нищо лошо в това, че въпреки че си на 20г. обичаш да гледаш Уинкс, Н2О или Хана Монтана. Няма нищо лошо в това да искаш, макар и доста необикновените ти мечти да се сбъднат. Няма нищо лошо в това да вярваш в приказки. Няма нищо лошо в това, че в 2.30 часа след полунощ гледаш чилийска сапунка по БТВ.
Има, обаче, едно място, където всичко това може да стане реалност.
Това място е някъде, не чак толкова дълбоко във вас и само при най-малкото усилие ще го откриете.
Това е Вашето въображение, скрито във Вашата детска душа, играещо си с любимата си играчка - мечтите. Просто потърсете и разберете най-накрая , че няма нищо лошо в това да се открояваш от останалите. Нали точно това те прави пълноценен?!