Преди 10 години

„Пак ще се срещнем след 10 години” се пееше в една добре позната нам песен. Незнам какво ще се случи тогава, но знам какво се е случило преди 10 години.
Имам сравнително малко спомени от това време, защото това не е един от най-забележителните периоди от живота ми.
Равносметката показва, че преди 10 години съм била на 7 и ½ , била съм в първи клас, току що съм се преместила от Русе в Мартен (за неинформираните Мартен се намира на 6-7 км от Русе и все още живея там, в най-краиния квартал – Квартала на богатите, заради къщите на русенските богаташи на около), вързана за малката си сестра и най-голямото дете в квартала (всички други и до сега са с от3 до 16 години по-малки от мен).
От този период си спомням, че съм била доста заблудено хлапе с доста къса прическа. Бях една от най-ниските в класа и разбира се „новата”. Всички се познаваха от преди това и аз бях малко като аутсайдер, но това бързо се промени все пак бяхме малки и се сприятелявахме доста бързо.
Спомням си, че мразех краснописа (който и до сега мразя) и да наизустявам стихотворения (и това още ми е проблем). Единствените стихотворения, които знам на изуст са точно от този период и по-точно : „Аз съм българче” и „Бяла спретната къщурка”. И до сега не съм научила друго стихотворение както трябва, но тези двете мога и на сън да ги рецитирам.
Един от живите ми спомени за това време е как майка ми нарича мн и сестра ми „стадо от 300 обезумеи бизони”. И до сега се случва да ни казва така, но май само за да си припомни старото време. Да, аз и сестра ми бяхме доста диви. Можехме да не спрем по цял ден, но винаги ни е био забавно. Помня също, че коленете ми винаги бяха в рани. Чудя се дори как не са ми останали белези, а най-странното е че не помня да съм падала когато и да е с изключение на една една случна когато бях на 4, но там бяха намесени една пола и една рокля.
На тази възраст, както малко по-рано и малко по-късно не носех поли (точно заради тази случка, когато бях на 4). Те бяха нещо като табу и се носеха само по супер официални поводи ( единствения такъв май беше първия учебен ден). А ето и нещо което заслужаваше да влезе в щафетата, но явно напълно съм била изключила : В първи клас участвах в конкурс за красота (ако така може да се нарече де). Да, "Мини мис Матрен". Това беше събитието на годината. е не спечелих, но не се оплаквам. Спечеи най-добрата ми приятелка, така че може да се каже, че бях в свитата на кралицата (за този конкурс макар и 10 гоини по късно все още има слухове).
Друго, което помня е паническия ми страх от английския език. Мислех, че това е един отвратителен език който никога няма да науча (интересното е че тогава още не учех английски). Е да, ама не! Оказа се доста по-лесно от колкото предполагах, за разлика от тъпите стихотворения, които ставаха все по дълги и все по сложни.
Спомням си ... спомням си ...
Като се замисля спомням си доста неща. Спомням си, че тогава се научих да карам коело (вярно, че малко къснично но все пак успях), спомням си че пра баба ми все още живееше с нас, спомням си че тогава започнах да си говоря сама (правех се че съм водеща на някакво предаване :), спомням си че спях на един матрак на пода (поне докато някои се сети че трябва да сглоби леглото ми), спомням си че тогава прочетох първата си книга (жалко е че не помня коя точно е била)...
Спомням си ... Ааа чакай малко. А ти какво помниш от този период? ПРЕДИЗВИКВАМ всички до един да оставите по един спомен от преди 10 годинив коментарите.
Няма само аз да пиша я...

P.S Това на снимката сме аз и сестра ми и както се досещате това "височкото" съм аз :). Относно коментарите : да майка ми обичаше да ни облича еднакво затова като пораснах малко повечко имаше войни на народите у дома относно облеклото ми ( между другото тя все още иска да купува еднакви дрехи, но този път и сестра ми е на моя страна слава богу).