Колко... ли листа ще паднат тази есен?

Никои не би могъл дори да предположи, но дали точния им брой ще е важен пред факта колко е красиво, макар и меланхолично, е да гледаш как листата в парка падат и образуват безкраен огнен килим.Като цяо не обичам есента. Тя носи само дъждове и е предвестник на зимата - най-мразовитото време от годината (а аз съм доста зиморничава както сигурно си е проличало).Тъй като не харесвам зимата и подгизналите и студени обувки, то явно е че и самата есен не е любимото ми време от годината. Щом температурите паднат под 20C и задуха вятъра настроението ми пада градивно докато ... Дам докато не почувствам угасващите лъчи на слънцето да играят по бузите ми.
Те, тези лъчи могат да накарат и най депресирания човек да се усмихне. Но да се усмихне от сърце, така че смехът му да заприлича на безброй звънчета, пеещи в тишината.
Малко се размечтах. Хубаво е да мечтаеш. И тези цветове, тези ярки цветове се сливат в движещи се картини.
Колкото и да не харесвам есента, какво бих правила без нея.Все пак всеки сезон си има своите недостатъци. Няма идеално време, няма идеални хора, няма идеални качества или думи.Има само несъвършенства, към които ние се нагаждаме.
Но дали и есента е такава? Дали някак си дори в душата си чувствам промяната от сезона? Дали просто смяната на цвета на листата ме кара да си пея на ум тази бавна, меланхолична и мелодична детска песничка:

Вятърко листи в гората пилей.
Косето-Босето вече не пей,
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.

Дали някои е успял да преброи всички паднали листа? Не, съмнявам се. Но точно това ли е най-важното? Не мисля! успокойте сърцата си и се вслушайте в песента на есенния вятър и се вгледайте в танца на падащите листа. Ето това се казва истинско преживяване.