Един снежен ден

Май имаше филм с това заглавие. Както и да е. Въпроса е че навън е Зима с главно З.
Сутринта се събудих и това, което видях беше огромна пряспа! Да, и то на покрива на съседите! Помислих си, че няма да мога да се измъкна от къщата. Изведнъж до ушите ми достигна шум от лопата за сняг и осъзнах, че баща ми си е у дома и прави пътечка до кокошарника в дъното на двора (е все пак живея в бивше село). Това значеше, че ще се ходи и на работа, и на училище. И така нахлузих ботушите, сложих ръкавиците и хукнах към работа. А там ме очакваше картинка по интересна и вълнуваща от турска сапунка в прайм тайма на БТВ. Всички мъже от фирмата бяха впрегнати да ринат сняг с лопати и да правят път за бусовете и пикапите, които само чакаха да тръгнат на разнос. Прибрах се в офиса и гледайки от прозореца се смях от сърце! Картинката беше невъобраЗима. Всички бяха нарамили я лопата, я метла и правеха коловози и пътечки за автомобилите. И знаете ли кое е още по-смешното? 5 минути след като свършиха и влязоха отново имаше нужда от ринене.
Снега не престава да трупа, но и те не престават да ринат. Със замръзнали ръце и глави покрити със сняг всички продължават упорито процеса.
Дано все пак снега не затвори пътищата. Нали все пак довечера съм на Коледен бал! Трябва да удостоя всички с присъствието си :)
А въпреки моите притеснения дали ще мога да се прибера у дома довечера снега продължава да трупа. Трупа и затрупва всичко и всички. Заличава мръсотията и пошлостта. Премахва лошотията и оставя само чиста покривка, толкова ярко бяла, че заслепява очите, а на слъцето спектъра й се разтваря и по нея танцуват всички цветове на дъгата.
Ето това е Зима! Не онова, на което бяхме свикнали последните години. Това е Зима.