Два

Два. Два часа. Два развода. Два слона. Два лева.
Два загубени часа.
Всъщност това ми се случва за втори път днес. Странно е как в един-единствен ден може да се загуби толкова много време. Толкова полезно и същевременно толкова незабележимо. Днес загубих, пък и все още губя, точно 4 часа, вършейки напълно безполезни дейности, от които няма да спечеля нищо. Абсолютно нищо. Какво обаче да се прави!? Имам ли избор. Говорим все пак за училище. А можете ли да си представите час по информационни технологии с учител, който няма опит с дадена програма и все пак се опитва да ти обясни как да направиш емблемата на БМВ като веккорна графика. И аз не можех. Да до днес. Явно приказката, че човек се учи докато е жив е прекалено истинска. А какво прави човек в два ПОРЕДНИ часа. Това е масово самоубийство. Това е китайско средство за мъчение. Това е наказание от Бога. Всъщност не, по лошо е! Не, не мразя самия език. Дори го разбирам, проблема е в преподавателя. Натрапването на чуждите идеи и характер е ми се нрави особено, а в този час, това е ежедневие.
Какво ли е да чувстваш, че имаш нормален учител!? (Да знам, държа е като разглезена ученичка, но нали все пак затова съм седнала да крада от училищния интернет).
Та бях стигнала до някъде ... и разбира се забравих до къде. Како и да е. Трябаше да е заключение. Но пък беше хубаво ... Радвам се, че днес успях да се свържа с уж безплатния учиищен нет и той не спря за пореден път. Радвам се и че издържах поредния петък на мъчения, които май все пак беше досатъчно забавен, за да бъде запомнен.