Towel Day - Don't Panic

вторник, 14 декември 2010 г.

Първи сняг

Не знам от къде сте. Не знам как е времето при Вас, но пък при мен е отвратително. 500-те метра, който трябва да мина от спирката до работа сутрин, днес не ми се сториха по-дълги, но пък в края им приличах на истинско Йети. От глава до пети бях покрита със сняг, който започваше да се топи и да ме мокри. Преди малко, пък реших да погледна през прозореца. От горкичкия сняг не беше останало почти нищо. Снежинките във въздуха се бяха превърнали в ситен дъжд, а снежната покривка (която със сигурност не бе дълбока) сега почти я нямаше. тъжно е как една бяла Коледа може да ти се изплъзна толкова лесно.
Всеки ден се събуждам и виждам снега по покрива на съседната къща. Всяка вечер заспивам с поглед взрян в същия този покрив, но вече гол и тъжен. Кога и при нас ще завали като хората? Кога ще газя в преспите с новите си ботушки?
Искам сняг бе хора!!!

1 коментар:

  1. За мен липсата на сняг не е най-страшното нещо.Неприятно е когато снегът се насади вътре в нас, между нас.Тогава е повече от неприятно и е сигнал за необратим хлад.

    ОтговорИзтриване