Цирк на покрива

Прозореца е отворен и заедно с леките повеи на вятъра се носи аромата на цъфнала акация. Сладък и омайващ, той ми напомня на нещо. Само усещане, не истински спомен, но достатъчно силно, за да дразни възприятията. Връщам се някъде назад. Там където акациите цъфтят, където упойващият им аромат се носи на километри и омайва умовете на всички, които го вдишат.

От близкия храсталак трелите на славейчетата и косовете се смесва с чуруликането на врабчетата. Всичките мелодии се смесват в една, която става част от аромата. Странна смес от това което искам да чуя и тока което искам да усетя.

Единствения минус – спи ми се. Съседите от 105 правиха купон и не оставиха главата ми намира. Идеалния ден, предшестван от не чак толкова идеална вечер. Денонощия прекарано в размисли за отминали времена. В ушите ми звучи и сирената на цирка, които се е настанил на 15-тина метра от общежитието. Гърми обявлението за „малки големи и още по-големи момичета и момчета“  и новото представление от 18.00 часа. Малък цирк ли е тук, за да идва и друг!? С усмивка на лице се сещам за тухлите четворки, които пренасяхме по етажите с колежките миналата седмица, незаконната котка от горния етаж и двете млади дами, които играят федербал в коридора на третия етаж. Ако прибавим и купоните от 105 и 407, то не обикновен цирк, а направо подходящ за крале и кралици си имаме. Адреса е същия както и предния път.

Цъфналите акации и конския кестен са единствената ни публика, но не се оплакваме. Врабчета, врани и косове ни правят компания, но пак сме си добре. Хубав е живота на бедния студент в топлите пролетни дни и нощи, особено когато е заобиколен от такава приятна компания.