"Лято е, време е за купони и море". Това гласеше текста на една известна поп-фолк песен. Да, лято е, но къде са купоните? Тази година е по "умряла" от египетски фараон по отношение на забавленията, поне покрай мен. Единственото което правя е да спя до 12, да ям по 4-5 пъти на ден и то не защото съм гладна, а просто по навик, и да гледам някой скучен филм, туна телевизора, ту на компютъра. Няколкото ми опита да се включа във всеобщото "забавление" бяха толкова жалки, че чак аз не си завиждам.
Вече втора седмица съм в отпуска, а най-интересното което ми се случи беше да отида до една приятелка и тя да ми гледа на карти. Не се оплаквам от преживяването, защото не се бяхме виждали от бала ми насам (края на май), пък и ми беше интересно да разбера нещо за бъдещето. Нали нямах възможност да го направя с онзи гадател-врачка-мъж, та поне сега разбрах, че мой приятел (мъж с женски вътрешни черти) ще ме предаде заради жена, която не познавам. Беше забавно да си блъскам главата да се сетя кой пък ще е тоя. Сетих се, спокойно и не няма да кажа, защото може и да прочете словоизлиянията ми и да ми се разсърди по-рано от предсказаното.
На те почивка, момиче! Това ти се полага.
Имам чувството, че съм по уморена от всякога. Разпадам се без причина. И психически, и физически.
Без значение остават моите брътвежи. По-лесно е да се отмине, да се продължи напред и да се забрави грозната картина на окаяните зад нас. Загърбвайки проблемите на другите не разрешаваме нашите. Наложи ми се да го разбера и сега вървя по пътя си напред, но често посядам и говоря със спрелите, помагам им и заедно се изправяме и продължаваме да се борим заедно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар