Преди три дни сънувах, че шия (не че в реалността мога) маншетите на едно наметало. Изведнъж се оказа, че това е мантията невидимка на Хари Потър и той дойде и си я взе като много учтиво ми благодари и ми се усмихна. Явно удълженото работно време преди отпуската и общата преумора си казват думата и пак вземам да изкукуригвам без време. Разказвам всичко това, защото днес се събудих и изведнъж ме връхлетя спомена за съня, които бях сънувала до преди малко. Преди малко реших да проверя какво значат събитията от него. Обикновено не го правя, но мисля, че е повече от очевидно, че по принцип ми е невъзможно да го правя. Просто все още не съществува съновник, в които да бъдат включени Хана Монтана, Робърт Патинсън, Хари Потър или там подобни.
Снощи обаче съня ми беше съвсем реален (или поне основната част). Стоях на масата, на която работя по принцип и колежката ми стоеше до мен и ми говореше нещо от типа на това колко високо кръвно има. После извади една каничка (от онези с мерните единици отстрани, за да си мерите брашното или захар у дома) и един нож и започна да точи кръвта си, после ми предложи да ме научи и аз да го правя, дръпна ми ръката и започна да ми пуска кръв и на мен. Въпреки сигурното отвращение което сигурно биха изпитали нормалните хора, аз дори бях любопитна какво ли ще е чувството и го направих с някакъв вид (извратено) удоволствие.
Преди малко се сетих за ялата история със съня и реших да проверя какво значи кръвта в такива ситуации. Резултата е че сега знам, че ще кажа някаква истина на близък човек, той също ще ми сподели нещо лично, но от него ще ме заболи, ще се почувствам зле и накрая ще успея в някакво начинание, но няма да мога да му се насладя.
Чудя се ... вярвате ли в подобни "тълкувания"? Дали един нормален човек (особено живеещ във времена на технологии) все още се осланя на вътрешното си шесто чувство, дали вярва на предупрежденията, който сам си изпраща и дали изобщо вярва в себе си и мислите си!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар