През последната седмица слушам много музика. Песен след песен се опитвам да избягам реалността и да вляза в онзи мой измислен свят, които ме спасява от сивото ежедневие. Слушам и пея до пръсване и въпреки това нещо ме притеснява. Всъщност не знам какво ме притеснява и може би точно затова пиша. Със сигурност не е глобалното затопляне, измирането на определени видове от флората или фауната или дори евентуален сблъсък с комета. Живота ми си е съвсем същия както преди ходя на работа, ям стабилно, спя недостатъчно и чета розови романчета и кримки до пръсване.
Всичко е същото с изключение на напрежението, което се усеща във въздуха. Хората продължават да вървят по пътя си, птиците летят и пеят неразбираемите си песни, влакове, коли, самолети, колелета, тротинетки, кораби - всички продължават само напред и не виждат нищо. Понякога имам чувството че единствено аз обръщам внимание на дребните неща. Онези, които уж ни разграничаваха от животните. Никой не успява да разбере какво чувствам, просто явно съм страшно сложна (това се доказва още веднъж от факта, че ясновидец не успя да прочете бъдещето ми).
Знам, звуча като куку или американски тинейджър, който си мисли, че е кой знае какво. Сигурно ако някой истински психолог почете някое мое словоизлияние ще реши да ме затвори някъде заради възможност за самоубийствени мисли. не, спокойно аз не се поддавам лесно на такива глупави мисли, май дори не съм си го мислила, но сега не това е въпроса.
А ето дори не знам какъв е въпроса! Напълно съм неориентирана, а имам компас и знам как да го използвам.
Всички имаме по един компас, тук от ляво, просто той понякога си почива... За да може след това да ни води още по-уверено напред.
ОтговорИзтриване