Towel Day - Don't Panic

неделя, 27 юни 2010 г.

За последните две (ЛУДИ) съботи!

За две седмици могат да се случат мнооооого неща. При мен обаче не беше така. Първо на първо аз не правя нищо особено, за да си заслужа приключението. Или както казва капитан Скръц неприключението си живее в хармония с мен. Та въпреки това тези 14 дне не бяха пълна скука. Имаше два момента, които си заслужиха вниманието ми, а както ставя ясно и на Вас.
Момент №1!
Всичко се случи на 19.06.2010 година. Времето беше не много горещо, но не е прекалено хладно. Пеех в хора на училището и се наложи да отида на училище в събота, за да изпълня моята част от репертоара си. След монотонното клатене и провикване останах в задушливата стая, за да доизгледам церемонията, от която ми хареса една реч състояща се от думите: "Хайде най-накрая да започваме!" Та след това излязох с колежката да се поразходим из розариума. Да, обаче този розариум се намира на другия край на града и се поналожи да се разходим доста свястно. Стигнахме и се очаровахме от цялата нацъфтяло-почти прецъфтяла феерия от рози. Времето беше чудесно, птичките пееха, черниците тъкмо бяха узрели. Невероятен ден (развален по-късно от други събития свързани с косачка за трева, моите ръце и една доста пообрасла морава).




Реших да се похваля и за вчера (26.06.2010)!
За 3 дни в Русе беше направен Еньовденски карнавал с маски, който събра доста народ на площада пред Съдебната палата. Хора облечени като клоуни, римски легионери и граждани, Зоро и Катрин-Зита Джоунс, гигантски цигари, паляцовци на кокили и дори кокер шпаниол-камилата Абдула. Какво повече можеш да искаш от един ден! Танци, музика, конкурси за костюми, бате Енчо (които явно обича луканка), народ докъдето ти стигат очите и мнооого забавление. Е не спечелих от конкурса за костюм, но аз мнооого се гордея с него, защото сама си го лепих (буквално, ама не с лепило. Споко само малко подлепваща лентичка). Наглади от общината се раздаваха и от томболата с маските раздавани на публиката, която много се радваше на всичко костюмирани деца и възрастни. Какво друго да кажеш освен да покажеш казва баба Данга! Ето за това още малко снимков материал.






Няма коментари:

Публикуване на коментар