Отдавна не съм писала. Вярно е че обещах и отново не изпълних обещанието си, но все пак съм зает човек (само да подчертая дебело, че в момента се смея с глас на себе си). Работата си върви добре, училището също, а аз се трепя по пътищата в тоя топлик. Между другото това е любимата ми температура. Чувствам се чудесно и чак се чудя как съм издържала цяла зима в тоя кучешки студ!
Бях решила да пиша още миналата събота обаче какво стана не знам. Все отлагах и накрая чак днес реших,че вече няма отърване. Муза обаче не ми липсва. Седя си аз в автобуса и ми просветват толкова много неща, че вече си ги записвам в бележките на телефона. Кога обаче ще седна да напиша нещо сериозно и аз се чудя. Може би скоро, може би не - кой знае. Сега ви оставям на хубавото време и отивам да се пека на слънце, защото съм по бяла от сметанов сладолед през зимата.