Вървя насам, вървя натам, спирам, качвам се, чакам по спирки, гоня разписания. Ежедневната борба за оцеляване. Пък и местата за сядане не са много. Всъщност като се замисля така и не успявам да се докопам до място, все стоя до врата и я подпирам, за да не се отвори сама докато се движи автобуса. Стоя до неизвестно от кога немити хора, парфюмирани мъже, напудрени момичета, меломани с явна липса на слушалки (и обноски), познати, непознати, та дори и един неандерталец от женски пол. При всичкия този хаос, обаче, царува безподобен ред.
И при всички тези колебания в околната обстановка стоя аз, здраво хванала се за жълтата тръба и мисля за едно по-светло и прекалено невъзможно бъдеще. Обувки, рокли, матури, балове, кандидатстудентски изпити. Всичко минава като на лента пред очите ми, въпреки че ще си потече още вода до тогава. Стигам до места в живота си, за които копнея, за такива които предпочитам да избегна, такива за които дори не предполагам. Пресичам го целия правя си изводи, търся си грешките, съжалявам за едни постъпки и се гордея с други. И всичко това за един предполагаем живот!
Един живот съчинен набързо в автобуса на път към дома.
Няма коментари:
Публикуване на коментар