Една лъжа

Беше в час по Етика и право. Значи са минали около 2-3 години от тогава ... Имахме задача за часа. Доста проста на пръв поглед, но с един "трап" по средата. Трябваше да измислим 3 (три) лъжи, които да изглеждат "Пълнокръвни". И така заехме се всички да мислим и да премисляме какво да излъжем. Накрая почти всички имаха по 3 (три) истински лъжи. Реши обаче учителката, че ще е забавно да ги четем един след друг. Чете първи, чете втори, чете трети .... всеки се диви! на лъжите на другия. Идва моя ред. Излизам с празен лист и гордо заявявам: " Не обичам да лъжа! Ако измисля лъжата по рано после винаги се разубеждавам и се отказвам от нея. Казвам истината и често това ми навлича неприятности. Ако все пак ми се наложи да излъжа това става на момента и никога с умисъл." И най-спокойно си седнах. Ето ако от това намерите по-цинична лъжа моля да ми се обадите по телефона!!!
Лъжа под път и над път, лъжа приятели и непознати, лъжа за добро или лошо, лъжа имайки полза или пък изобщо без такава. И най-лошото от това е че съм много добра. Гледам те в очите и без да ми трепне окото ти казвам, това което реша, че трябва да чуеш. Това е моят вид истина и знаете ли кое е ме безпокои? Това че лъжа с най-голямо удоволствие. Мога да измамя всекиго, но съдбата на лъжливото овчарче така и не ме сполетява.
Едно време баба ми ми разказваше тази басня и явно е очаквала тя да има ефект над мен, но въпреки това днес трудно се намират изпечени лъжци като мен.
Да, да знам, че всеки които прочете това и ме познава лично веднага ще метне с ръка и ще каже, че пак преувеличавам. А така ли е наистина!?
Можете ли да докажете, че това което дрънкам безпирно е истина!? Можете ли да сте сигурни в мен? По никакъв начин!