И така... Минаха седем (за не разбралите 7) месеца откакто писах. Нямам оправдание, няма и да се извинявам. Каквото е било - било. Не ми остана вдъхновение, за да напиша нещо, което да ми хареса. Та нали блога беше мястото, на което да споделиш нещата които те вълнуват! Това което ти дава крила (и не нямам предивдд енергийните напитки) или просто те зарежда с позитивни мисли, когато се налага. Да обаче по моя преценка всичко се прецака. Понякога започвам да съжалявам, че имам блог. И всичко е на базата, на това, че се намериха няколко полу-грамотни същества, които решиха че са интересни. А после се оказа, че не са. И създадоха ново течение - това на писането просто, за да бъдат четени.
Тази мода да пишеш за нещата, които се четат не ми харесва. Има нещо плоско и безлично в цялата работа. Сякаш продаваш себе си за пари. Само, че не тялото... не, още по мръсно е. Продаваш чувствата и душата си.
Точно това ме спираше толкова дълго време. Но се отказах. Никой не може да спре Супер Данче от това да говори :D За какво иначе ми е наметалото. За месеците отсъствие набрах достатъчно количество пиянски истории, не толкова пиянски истории, трезвени истории и куп безлични и напълно безинтересни истории.
Оставям ги, обаче, за някой друг път. Сега ми остава само да се отдам единствено на размишления и слънчеви бани (поне това съм заслужила след преполовения работен ден).
Няма коментари:
Публикуване на коментар