Честно казано това си беше чиста мечта. До днес.
Под прозореца на общежитието. Две коли. Двама леко подпийнали индивида, желаещи да получат телефонният ми номер.
Резултата от свиренето с клаксоните на колите и непрестанните викове да им дам проклетия номер бяха единствено, че почти целия вход беше събуден в 01,36 по среднощ и висеше по прозорците си в опит да види кое е това "Даннннчееее", което е така запленено от своя Ромео, че не дава дори телефонния си номер.
Вечерта и без това си беше топла, но след намесата на съседа от 105 стана и превъзбудена. Мисля си утре да не излизам от стаята или пък да си намеря хартиен плик за главата. Може би така ще привличам по-малко внимание по коридорите.
После джентълмените не съществували :)
ОтговорИзтриванеО, повярвай ми, ако присъстваше на самата сцена, щеше да се засрамиш от това, че си мъж :D
Изтриване