За екзотичния 3 март

Първо Честит 3 март българи! Надявам се предстоящата година да бъде малко по-патриотична от предишната, въпреки че българското у мен тихо надава гласче и ме кара да се съмнявам жестоко в предположението си.
Би трябвало да сме българи всеки един ден от годината, а не само да една дата (която всъщност е била на 19.02, но със смяната на календара става 03.03). Аз живея в България, дишам в България, храня се в България, разхождам се в България и уча в България. Защо да я почитам само на един ден!? Не си заслужава да хабя останалите 365 дни, правейки се че не е така. Затова и денят не трябва да е различен.
Днес просто не е нещо особено. Станах по обед (както винаги), отидох до автогарата (според плана от вчера) и прекарах половин час на слънце и вятър, правейки компания на една колежка, после отидох до магазин от голяма верига, от които си купих саксии и семена, а накрая влязох и в супермаркета, от където се сдобих с вечеря и кокосов орех.
После посадих петуниите в двете сандъчета, пробих кокосовия орех, изпих сока и тряснах черупката в пода, където се разби и остана само вкусната сърцевина.
Сега се дрогирам с домашни кокосови стърготини и чувствам стомаха ми тежък като наковалня, но продължавам да се тъпча с бялото чудо.
Ето това е моята представа за 3 март. Все още мога да се предвижа до стария град и да гледам "Звук и Светлина", но се чудя колко още хора са решили да го направят!? Може би не само очакваните пришълци от Северна България, но и (като за цвят) южняци.
Е отново Честит празник и да не забравя Честит Тодоров ден!