Единствено приложение

Ако някъде там има рай, то със сигурност тези страници щяха да са само мираж, сън, химера ... и когато отвориш очи вместо да се налага да ги четеш за стотен път, щеше да откриеш, че те не съществуват.

Единственото приложение на лекциите по философия е ... да стоят прави докато гледам някой филм. Оказа се, че да си в сесия е точно като онзи виц за студента натикан в клетката на слоновете, които от скука започнал да брои решетките. Не не си броя решетките. Започнах да си почиствам компютъра, после стаята и гардероба, а вече обмислям да измия и прозорците. Оказва се, обаче, че и така ще науча повече, отколкото ако четях. Не се шегувам! Учебника е написан като за доктори по философия и сякаш и не е предназначен за първокурсници по специалност нямаща абсолютно нищо общо с предмета.
Искам да разбера защо за бога всички тея хора (имам предвид Кант, Хегел, Сартр, Сократ, Пирон, Спиноза, Бейкън, Паскал, Монтен, Платон, Лок ... и така до безкрай) са се хванали с тая работа да философстват и толкова много си харесвали труда, та чак го запазили като изписали тонове хартия, която за мое огромно нещастие е успяла да стигне до наши дни почти напълно непокътната.
Въпреки, че с помощта на няколко умни глави и допълнителни материали успяхме да сведем учебника от 440 страници до нищожните 5, пак е много.
Мисля, че се отчаях след следното изречение: „Що се отнася до диалогичния смисъл на диалектиката, той трябва напълно да се еманципира от отделни софистични форми на изразяване и да се изведе от отражението на сходство-съвпадение или разлика-несъвместимост между обектите.“ Лошото е че то се намира още във вторият абзац на първата тема. Да е жив и здрав проф. Андреев, ама да помисли малко! Все пак сега го уча, не го завършвам, я! Това, за бога, е въведението в учебника, а не разгара на някоя от последните теми.
Явно ще се простя със стипендията още преди да си помисля за нея. Жалко вече я бях „сместила“ в бюджета за следващите 6 месеца. Както и да е. Не може все пак да живееш като студент в чужд град и все пак нещо да не ти куца.

За "самостоятелните" и "справящите" се сами ... Наздраве!

Днес станах в 09:35. Доста рано за моя стандарт от 12:30 :D Е, какво да направя, поспалива съм! Сигурно и затова главата ми се опитва да ме цепи. Нищо, ще преживея и чуковете, които се опитват да счупят черепа ми.
Станах аз и се замислих ... Дали да отида с колежката до центъра или да остана!? Докато се надигах от леглото реших. Явно двучасовата обиколка от вчера си е казала думата и краката ме болят. Ще се стой в общежитието. А то поне да имаше какво да се прави! Все още обмислям дали да не се обадя по скайпа на баба ми. Поне и двете да скучаем заедно.
Добре, имам въпрос! Защо, за бога, всички "печени" (според тях) студенти, хващат всяко възможно превозно средство възможно най-бързо и заминава при мама и тати веднага след лекциите. Уж не се понасяли, уж вече не траели да им казват какво да правят, уж вече били големи и можели сами да се справят в живота, а първата им работа всяка божа седмица е да се върнат вкъщи! Е това не го разбирам! Или имам проблеми с възприемането или няма логика. Интересното е че никога до сега не съм имала проблеми с възприемането ... Тенденцията да се връщаш в "гнездото на осите" (майка ми, баща ми не се сърдете :D ) обаче не е само мода в Търново. От всички градове и селца в неделя има наплив на "Туристи". Само да не се оплакват от БДЖ-то, защото аз празен влак не съм виждала, пък и не съм чувала за такъв никога. Потока е толкова голям, че често хората се чудят къде да седнат и стоят в коридора.Е, не това беше темата. Просто ... хм, писмено изразявах изумлението си от иначе така "самостоятелните" и "справящи" се сами студенти.
За общежитие като моето (т.е. не чак толкова голямо както в представите на хората) това повече от половината му обитатели да напуснат "килиите" си е като великото преселение на народите през 4-7 в. Четвъртък, петък и събота са толкова умрели дни, че сигурно чувам как гълъбчетата гукат на покрива 4 етажа над мен. Ето ти студентски живот! За първи път наистина далеч от контролния пакет "Родителско тяло" и все пак всяка минута е отделена или на разговори мястото, което си напуснал или за мисли за него или поне на път за там.
Жалко е да видиш, че бъдещите отговорни единици на България тичат при мама и татко в края на всяка седмица и плачейки до полите им и ядейки топлите им манджички ще управляват и без това затъналата до гуша Майка България. На Ви майки и бащи! Оплаквайте се че няма да доживеете до пенсия, защото още ще вдигат пенсионната възраст, именно защото точно Вие не отгледахте отговорните и способни хора, които да се грижат за Вас на старини.

01:23

Това показва часовника, но в главата ми звучат "любимите" ми парчета на Емилия, Преслава и Галена. И това е само от съседната стая. Иначе Макарена и хитовете на Слави Трифонов (но само тези от началото на '90-те) са любимите музикални тракове на момчетата от долния етаж.
Странно ми е да живея така. До преди месец не се съобразявах с това колко силно ще си пусна да гледам някой филм, защото мога да преча на някого да спи или пък щях да точа водата в банята поне половин час преди да вляза под душа, за да не замръзна. Въпреки това съм щастлива. Дори преливам от ... вълнение, щастие, радост и т.н.
Иначе си представях живота на студента по друго яче. Може би малко по-самотен поне в началото и по-забавен и труден.
Тази част със самотността я прескочих още докато чаках на опашката, за да си получа номера на стаята си. Още там се запознах с бъдещата ми съквартирантка и с още около милион неориентирани първокурсници като мен. Оказа се, че въпреки, че не познавам града или дори една-единствена личност, пак съм по-добре от други. Запознах се с минимум 100 човека и въпреки това запомних само 2-3 имена (да поясня вече мога да позная имената на поне половината от колегите ми, за другата половина не отговарям :).
После очаквах онази част с трудното. Нали се отделям от гнездото. Май трябваше поне да ми е мъчно или нещо от този род. Предполагам, е съм социопат (от онези, които са неспособни на човешки чувства). Нямаше дълбока мъка, сълзи или дори дълги и просто неповторими разговори със семейството или приятелите. Кратко "Как сме?" и после червената слушалка. Няма драми, май съм неспособна на такива чувствени излияния.
Накрая имах очаквания за процеса на работа. Знам, тъпо е! И затова пак се хванах на собствената си въдица. 3-4 часа пиша и после пак живот. Мола и Макдоналдс се намират на около 10 минути пеша от общежитието и само чакат да бъдат преоткрити. Всичко от което мога да се нуждая се намира на един хвърлей от вратата ми.
С колежките от петия етаж се събираме на домашно вино и не се сърди човече. Какво повече би могъл да иска един студент!? Представях си нещо коренно различно. Нищо общо с реалността. Но знаете ли какво!? Не се оплаквам, по хубаво е.

Представям Вииии .... Жорко

Това е Жорко. От две седмици живея в общежитие и единствения постоянен обитател в сградата той. Жоре, спасяваш ми живот, брат. Когато съквартирантката ми я няма, ти си единствения, който ми прави компания и гледа тъповати сериалки с мен. Преклон пред теб и твойте ... гащи.
Всъщност до скоро Жорко нямаше бельо. С колежките дори не бяхме сигурни, че той е момченце, но в процеса на работа над неговите гащи решихме: Това ще е Жорко! Единствения въпрос останал нерешен след 3-часовите спорове за гащите, беше дали израстъка на главата е нос или ухо. Ако някой има предложение, моля да го изпрати на адрес:

Велико Търново
П.К. 5000
ул. Арх. Георги Козаров 1
Студентски общежития блок №3
стая 206

или поне напише един коментар. Спешно се нуждаем от съвет, защото на Жорко му предстой солариум и нова прическа (цветни боички и моливи).

!!!

I'm watching you

(Лятна) Ваканция

"Лято е, време е за купони и море". Това гласеше текста на една известна поп-фолк песен. Да, лято е, но къде са купоните? Тази година е по "умряла" от египетски фараон по отношение на забавленията, поне покрай мен. Единственото което правя е да спя до 12, да ям по 4-5 пъти на ден и то не защото съм гладна, а просто по навик, и да гледам някой скучен филм, туна телевизора, ту на компютъра. Няколкото ми опита да се включа във всеобщото "забавление" бяха толкова жалки, че чак аз не си завиждам.
Вече втора седмица съм в отпуска, а най-интересното което ми се случи беше да отида до една приятелка и тя да ми гледа на карти. Не се оплаквам от преживяването, защото не се бяхме виждали от бала ми насам (края на май), пък и ми беше интересно да разбера нещо за бъдещето. Нали нямах възможност да го направя с онзи гадател-врачка-мъж, та поне сега разбрах, че мой приятел (мъж с женски вътрешни черти) ще ме предаде заради жена, която не познавам. Беше забавно да си блъскам главата да се сетя кой пък ще е тоя. Сетих се, спокойно и не няма да кажа, защото може и да прочете словоизлиянията ми и да ми се разсърди по-рано от предсказаното.
На те почивка, момиче! Това ти се полага.
Имам чувството, че съм по уморена от всякога. Разпадам се без причина. И психически, и физически.
Без значение остават моите брътвежи. По-лесно е да се отмине, да се продължи напред и да се забрави грозната картина на окаяните зад нас. Загърбвайки проблемите на другите не разрешаваме нашите. Наложи ми се да го разбера и сега вървя по пътя си напред, но често посядам и говоря със спрелите, помагам им и заедно се изправяме и продължаваме да се борим заедно.

Сънувах нещо откачено.

Преди три дни сънувах, че шия (не че в реалността мога) маншетите на едно наметало. Изведнъж се оказа, че това е мантията невидимка на Хари Потър и той дойде и си я взе като много учтиво ми благодари и ми се усмихна. Явно удълженото работно време преди отпуската и общата преумора си казват думата и пак вземам да изкукуригвам без време. Разказвам всичко това, защото днес се събудих и изведнъж ме връхлетя спомена за съня, които бях сънувала до преди малко. Преди малко реших да проверя какво значат събитията от него. Обикновено не го правя, но мисля, че е повече от очевидно, че по принцип ми е невъзможно да го правя. Просто все още не съществува съновник, в които да бъдат включени Хана Монтана, Робърт Патинсън, Хари Потър или там подобни.
Снощи обаче съня ми беше съвсем реален (или поне основната част). Стоях на масата, на която работя по принцип и колежката ми стоеше до мен и ми говореше нещо от типа на това колко високо кръвно има. После извади една каничка (от онези с мерните единици отстрани, за да си мерите брашното или захар у дома) и един нож и започна да точи кръвта си, после ми предложи да ме научи и аз да го правя, дръпна ми ръката и започна да ми пуска кръв и на мен. Въпреки сигурното отвращение което сигурно биха изпитали нормалните хора, аз дори бях любопитна какво ли ще е чувството и го направих с някакъв вид (извратено) удоволствие.
Преди малко се сетих за ялата история със съня и реших да проверя какво значи кръвта в такива ситуации. Резултата е че сега знам, че ще кажа някаква истина на близък човек, той също ще ми сподели нещо лично, но от него ще ме заболи, ще се почувствам зле и накрая ще успея в някакво начинание, но няма да мога да му се насладя.
Чудя се ... вярвате ли в подобни "тълкувания"? Дали един нормален човек (особено живеещ във времена на технологии) все още се осланя на вътрешното си шесто чувство, дали вярва на предупрежденията, който сам си изпраща и дали изобщо вярва в себе си и мислите си!?

Топло е

Не, не е топло, истинска жега е. Дори за човек като мен, който вирее чудесно в топлото време, атмосферата е прекалено нежежена. От всеки камък, всяка стена, сграда, паметник, от асвалта и паветата, от всичко се излъчва задух. В момента просто си умирам да е заветните 30 градуса, но не и повече! Бутилката с газирано, подпряна до мен на канапето е почти пресушена. Остават само около пет глътки и ще трябва да се поя с чиста водица, докарана по водопровода от язовир Йовковци.
Утре са и двата ми кандидатстудентски изпита. Мхммм, двата са един след друг. Исками се да знам каква ще е темата. Щеше да е къде-къде по лесно от това да уча цялата българска история.

За живота

Нека пием за живота! Явно ще го живеем дълго и преславно щом преживяхме още един край на света. Остана ни само 2012, но и с него ще се справим.
Е скъпи мои фаталисти отново не познахте! Няма да се мре ... Както и да е... Явно ще се наложи да си плащаме тока и да внесем вноските по кредита. Е все пак сте поне една идея по близо до Истинския край.
Живота обаче продължава, а аз не мога да си намеря свестни обувки за бала. И да си счупя краката от ходене в Русе няма хубави обувки. Явно всички магазини зареждат от една и съща борса. Липсата на обувки обаче означава само едно (всъщност поне три неща, но карай да върви) - явно търговията не върви. И въпреки това подължавам да си оставам без цървулки (на поне 10-сантиметров ток), а те ще са ми нужни. Остана и проблема с прическата. Тя пък изобщо липсва за сега, о да не забравя и грима... Ох, това да подготвяш бал не е работа. Казвам го напълно отговорно и без да трябва да се чувствам зле после. От тези балове ми писна още преди да съм отишла на моя собствен. Започвам да получавам обриви само като се спомене думата "бал". Само можете да предположите колко пъти обличах рокли и мерих разни дрипи и дрипаляци докато реша какъв боклук ще си ушия по-късно и защото българските бални рокли са натрюфени и изключително грозни (в повечето случаи)и се налага да си купиш нещо напълно безполезно, а и НЕносимо иначе. Ох започнах да си изливам сърцето твърде рязко, а?
Да, така е. Няма смисъл да си говорим глупости и да е лъжем в очите. И най-интересното е че въпреки че се оплакаме от всички тези безполезни ритуали никога не поемаме риска да не ги изпълним (хмммм, това изречение ми звучи глупаво, но пък продължавам да смятам, че съм права). Няма смисъл, знам. Всичко си ни е заседнало в съзнанието и там ще си остане.
А сега да вдигнем още една наздравица (препоръчвам да е с натурален сок, който не е направен от престояло грозде), но нека този път той е за бъдещето, за това което и очаква. Наздраве!

Два

Два. Два часа. Два развода. Два слона. Два лева.
Два загубени часа.
Всъщност това ми се случва за втори път днес. Странно е как в един-единствен ден може да се загуби толкова много време. Толкова полезно и същевременно толкова незабележимо. Днес загубих, пък и все още губя, точно 4 часа, вършейки напълно безполезни дейности, от които няма да спечеля нищо. Абсолютно нищо. Какво обаче да се прави!? Имам ли избор. Говорим все пак за училище. А можете ли да си представите час по информационни технологии с учител, който няма опит с дадена програма и все пак се опитва да ти обясни как да направиш емблемата на БМВ като веккорна графика. И аз не можех. Да до днес. Явно приказката, че човек се учи докато е жив е прекалено истинска. А какво прави човек в два ПОРЕДНИ часа. Това е масово самоубийство. Това е китайско средство за мъчение. Това е наказание от Бога. Всъщност не, по лошо е! Не, не мразя самия език. Дори го разбирам, проблема е в преподавателя. Натрапването на чуждите идеи и характер е ми се нрави особено, а в този час, това е ежедневие.
Какво ли е да чувстваш, че имаш нормален учител!? (Да знам, държа е като разглезена ученичка, но нали все пак затова съм седнала да крада от училищния интернет).
Та бях стигнала до някъде ... и разбира се забравих до къде. Како и да е. Трябаше да е заключение. Но пък беше хубаво ... Радвам се, че днес успях да се свържа с уж безплатния учиищен нет и той не спря за пореден път. Радвам се и че издържах поредния петък на мъчения, които май все пак беше досатъчно забавен, за да бъде запомнен.

Едно лято

Цяло лято си мълчах и мълчах и най-накрая реших да кажа нещо. Нооо защото все още го карам мързеливо Ви представям нещо научено в детската градина - разказ в картинки. Цяло лято прекарано и почти привършено с много добро настроение. И за да не се измарям с говорене започвам.

Изненадаааааааа

Бях решила да започна лятната ваканция снещо друго, но явно някой горе се е изказал по различно и ми се налага да отложа проведената от мен анкета за друг път. Та за моя и всеобща изненада днес сутринта открих, че моето котешко домашно животно отново е бременно.
Как открих ли? Много просто! Тя започна да ражда! Та засега си имам НОВО котенце (второто поколение за тази година). Впрочем някой да иска да си осинови едно мнооооого сладко женско котенце, родено преди около 10-15 минути, цялото е шареничко. Ще си получите доставката след около месец. Обещавам ще е пухкаво и и и и .... абе искам да се оттърва от негоооооооо. Някой да ми помогнееееее....

Няколко филма за размишление

По принцип не пиша за филмите, които гледам, но не издържах, пък и подготвям този пост цяла седмица. Всъщност трябваше да го напиша доста отдавна, но нали се досещате, че моя велик мързел ме беше обхванал напълно. Та сега ще пиша за няколко филма, които гледах преди около седмица и на които дължа днешното си напрежение в корема. Това е разбира се съвсем друг въпрос и затова по-добре да започвам.
Само искам да отбележа с три (3) удивителни, че аз харесвам абсолютно всички филми и това, че съм харесала нещо не значи, че е нещо добро и заслужаващо да се гледа!!!
Та искам да започна с филма Шеруудската гора.
Това е един филм за Робин Худ, който представя класическата легенда по нов доста магичен начин. Преминаването от измерение в измерение, красива харпия, пъпчив мним крал и един великан с прякор "малкия". Въпреки, че основите на мита са останали същите, лентата ни предоставя доста доста разкривена версия.
Филм №2 разбира се е нещо, което наистина ми хареса. Мисля, че скоро сънувах нещо за него, но отново не помня нищо по въпроса. Говоря, разбира се за "Шерлок Холмс". Като начало само да кажа, че в моя мааалко болен мозък образът на д-р Уотсън винаги е бил свързан с пълен, сравнително възрастен чичко с монокъл. Ето този филм, обаче, разби всички мои представи. Хуморът, който лъхаше от екрана беше добре оплетен с криминалните главоблъсканици. Интересното е и че докато го гледах успях да направя паралели с друг американски филм и по-точно сериалката "Д-р Хаус", за който спокойно може да се каже, че е Холмс на медицината.
След тези "сериозни" размишления преминавам на нещо за развличане или просот "Новолуние". Най-накрая се реших да гледам продължението на "Здрач" (който между другото е абсолютно посредствен филм или накратко : мразя го!). Очаквах ... ами нещо, а отново получих нищо, абсолютно нищо. Образа на Джейкъб (тук би трябвало да се намира едно туптящо сърчице) беше "омазан" със странна гордост, саможивост и дори надменност. Бела изглеждаше дори по-глупава от Кристин Стюърд, а Едуард - малко циничен (на места) и понякога отвратителен (бележка за екипа: Хора има едно нещо наречено кола маска и то се използва тогава, когато актьора ви е толкова космат, че от космите на гърдите му могат да се плетат плитки, както и в дадения случай). Преди време получих няколко положителни критики от познати, обявяващи колко били плакали на лентата. Странното беше, че на опоменатите места аз се смят толкова, че ми бяха нужни толкова кърпички, че нямаше разлика дали съм плакала или смяла.
Следва една полу-аничация, която обожавам т.е Артур и отмъщението на Малтазар. Впървата част (Артур и минимоите) се бях влюбила. Гледала съм я повече от 20 пъти, но на това продължение нещо му куца. Сюжета беше доста орязан от действия, а с тази любов (между 12-годишни) доста се парадираше. Сякаш Селения и Артур бяха, не създадени един за друг, а направо свързани с белезници (отново повтарям 12-годишни). А бе тоя Люк Бесон да се осъзнае това е полу-анимация не сапунка я.
Следва ... Джеймс Бонд Квант утеха. Е време беше! Канех му се на този филм откакто излезе. И личи си, че филма е за Бонд Лентата е с добро качество, но нещо не схванах главната идея (може и да е нямало). Бяха заложили на ефектите и убииствата и затова сюжета беше някак изтикан на една страна и доста позакърнял.
Аватар - 3 оскара! Мисля, че това е дастатъчно (поне за сега). Сюжет наистина почти нямаше, но окото наистина се впечетлява лесно. Ефектите бяха невероятни и това около липсата на историята почти не се забелязва. Целият този свят създаден с една-едничка цел - да забавлява е завладяващ. Горите бяха превъзходни, животните - ... ами животни! Ето на случи се - влюбих се в поредното несъществуващо място.
Феята на зъбчетата е последния от филмите, които гледах. Ето това беше весело преживяване. Смях се от све сърце когато видях Скалата облечен с пачка и балетни обувки. Едрата му фигура доста добре се вписваше сред другите феи. препоръчвам го обачи като семеен филм за губене на време.

Това е за днес! Само забравих да ви поздроавя за пролетта, макар и с доста голямо закъснение. Аз ОБОНАВАМ топлото и сега започвам да се будя така, че да се надяваме ще се чуваме по-често.

What's up doc?

За пореден път съм тук. Имам предвид кабинета по информационни технологии. И не само стоя, но и нямам какво да правя.
За пореден път се разочаровам от компютрите, и то не защото не стават, а защото просто не мога да вляза в зоопарка си. Та сега от скука се надявам да развия някоя тема, в която смисъла на живота ще се разкрие с пълна сила пред мен. Ииии нищо!!!
Пак съм разочарована от себе си! Очаквах след половин минутния сън върху якето на Марио да ме накара да се вдъхновя, но неееее трябваше да ми се доспи още повече и да не мога да напиша нищо свястно, което заслужава да бъде публикувана (което между другото ще се случи).
Таааа .... След последната въздишка зад мен, означаваща "Офф, какво ме карат да правя?" се чувствам по-убито от всякога. И така минава времето бавно като песъчинка чакаща да дойде и нейното време да падне през отвора на пясъчен часовник.
И ето сега вече стана страшно. Екипа ми се разби, заради глупав спор. Ей пусти технологии! Да бяхте по-... Оффф малко по-...
Както и да е. Явно ще правя презентация сама. Нищо нали все пак от всяко лошо нещо следва нещо добро?! Може и шестици да имаме.

История с продължение

Това е един общ проект които без да искаме аз и Nezzo подхванахме днес. Всичко започна като на шега, но май и на двете ни хареса затова публикувам нашите измишльотини. Въпреки всичко което знам че ще последва искам да посветя моята част от произведението което все още няма име на Blade. Надявам се утре никои да не ми се сърди и да се върна у дома жива и здрава :)


Иед Колк беше повече от объркан, но все пак му се искаше да промени света. След като бе измислен от един училищен ... абе той се казваше Марио. Вярно, не беше много модерен или умен, но му беше страст да иска да промени света. За това той измисли Иед Колк и му каза „Човече, промени света и стани герой в неиното лице”. Марио обичаше своето произведение като първороден син, но имаше нещо в Колк, което беше много сбъркано, може би просто бе несигурен в себе си, може би беше странен в очите на другите хора. Героя макар и измислен бе същността на Марио, а може би бе малко сбъркан, точно като създателя си. Може би бе с един дървен крак и едно око, кой знае как го бе създал Марио. Но най-важното, той имаше душа на истински, морално подкрепен от близките си човек. Марио и Колк бяха свързани с едно единствено нещо – те бяха герой до мозъка на костите си, чак безумни. Можеха да умрат за героизма, но нямаше да кажат на жена, че е секси. О не, те бяха толкова еднакви и толкова загубени в собственото си отчаяние да спасят света, че биха пренебрегнали всичко в опитите си да бъдат герой. И двамата имаха една несподелена тайна. И двамата бяха влюбени в едно и също момиче (защото те споделяха едно и съшо сърце), Тя не беше от кой знае колко красивите, но Марио се беше влюбил в нея като дете, а когато беше създал Колк любовта му към нея се беше прехвърлила в Колк. Момичето се казваше Линда. Тя бе най-добрата му приятелка. Приятели бяха още от детската градина, когато той и бе помогнал да се скрие от родителите и когато се опитваха да я набият. Тя беше малко невзрачно момиченце, на което му връзваха две странни опашки високо в косата. Те изобщо не и отиваха, но неината майка наркоманка не я интересуваше това. Родителите на Линда изобщо не харесваха Марио и смятаха, че той е луд за дето е създал някакъв си робот, който щял да промени света. Глупости, казваха те. Това момче е сбъркано и не можеш да имаш нищо общо с него. Но стига толкова за Линда, нека разкажем какъв бил Иед Колк, а той бил като цяло просто изобретение на марио. Той въплатявал неговите идеали за човек и за супер-герой в едно. Тялото на на робот, но душата на човек – душата на Марио. Иед Колк обаче бил умно момче и наистина можел да промени света. Той обаче не бил особенно надарен от към ум, може би по това и приличал на създателят си. Колк обичал създателят си защото той му дал живот и го научил да живее, но не можел да разбере кое е най-важното нещо на този свят за това Марио му казал „Най-важното нещо на света е да обичаш. Но да обичаш истински. Намери истински приятели и това ще промени света.” Колк не разбрал за какво става дума. Но след време Линда умряла. Тя заболяла преди няколко години от рак на очните дъна и починала преди да успеят да я спасят. Марио и Колк били разбити. Въпреки всички усилия те не успели да измисят лек за болестта. На погребението Колк видял хората да плачат и питал какво е това? Марио не знаел как да му обесни какво е човек да плаче и му казал : „Това е нещо като да хората да им изтичат течностите през очите”. Колк разбрал за какво става дума, отишъл при другите хора и попитал и тях. Те разбира се отговорили абсолютно същото като Марио.

Колко ... усмивки са нужни за стоплянето на една човешка душа?

За да разберем това трябва да направим следното изчисление :
Броя на зъбите в устата на третата братовчетка на майка ви по бащина линия се умножава по 4 и после се коренува с корен от 46. Резултата се вади от броя на броя на зъбите при вързастните слонове и се умножава по ударите на сърцето на зеленоглаво колибри за един месец.
Полученото трябва да мине през мелница за месо и да се напъха в свинско черво за наденица. Така получения продукт се увисва на завет през зимата за около 32 дни, 2 часа и 62 секунди. След като времето изтече и наденицата се изсуши, отговора се вади от червото и отново се коренува, но този път с броя на страниците от изданието на Моби Дик в Белгия през 1967г. После се умножава по броя на космите на главата ти преди три години и полученото число се извиква силно три пъти в дупка специално изровена за целта преди 4 месеца.
После дупката се заравя за 6 дни. На 7 ден се става рано преди първи петли, за целта си намирате петел, който може да ви събуди преди да кукурига (обикновенно те носят сини забрадки и розови обила). Та след първи петли ... упс пардон. Педи първи петли ставате и събирате яйцата от кокошарника на съседа. Ако третото яйце от ляво на дясно е с един жълтък, то умножавате чисото с 7.Ако яйцето има 2 жълтъка то вие трябва да го разделите на 978, а ако случайно яйцето няма жълтък или е с повече от два жълтъка то числото трябва да се остави същото.
Следва гоненето на 5 крастави жаби и умножаването на броя на брадавиците им с нашето число. Резултата отново се коренува, но този път с броя на жените правили прическа на Иван от Иван и Андрей (вече не знам как се казва предаването им). После бързо преброявате броя на дебелите сомалииски негърчета, събирате го с броя на слабите сомалииски негърчета и делите цялото на броя на нормално нахранените сомалииски негърчета. Полученото число делите с това което е останало от нашето число по-горе (ако не сте го забравили).
Резултата е важен за това бързо го извадете от толкова колкото пъти през годината режете ноктите на краката си, разделено на толкова пъти колкото посещавате фризьора си. Числото което получихте е броя на мухите кацали някога върху една самотна смокиня в западната част на една африканска савана, и поради тази причина то (числото)се събира със себе си.
- Ако резултата е по-малък от броя на жителите на Монако - резултата се дели на три.
- Ако резултата е равен на броя на жителите а Монако - той се умножава с броя на копчетата на дистанционното на новата плазма на Пешо от третия етаж
- Ако резултата е по-голям дори от броя на жителите на Гвиана - то числото е точно като за вас.
Полученото се принтира на принтер свързан с лаптоп ASUS. Листа се взема и се носи в кайсиева градина на северния полюс, кядето трябва да се продаде на баракуда с 11 зъба. Та баракудата няма пари, затова тя открадва листа от принтера и го сканира. Връща на мястото му листа и взема файла със себе си преди пингвините от южния полюс да са изпаднали в кома след като са преяли с киндер пингуин.
И такаа баракудата тръгва да носи информацията на кравата Милка в Алпите, взема рикша теглена от Жан Клод Ван Дам и му дава бакшиш. Когато баракудата дава фаила на кравата, Милка го отваря и разденя числото на победите на Дан Колов в кеча умножени по ударите на топка в стена при играна на народна топка в село Струмица.
Резултат : Отговора, който получихте може и да и броя на сардините в пасаж Атлантическия океан, но имаше и по-лесен начин.
Просто се усмихнете и реакцията ще е моментална.
Та накрая : Колко усмивки са нужни за да се стопли една човешка душа?
Отговора няма нищо общо с перата на чинка на бор в Хималаите или с броя на бобчетата ви в чинията ви на обяд, или с морските костенурки, или с ламите в Перу, или с Барак Обама, илис електрическите крушки, илис дървениците под леглото ви, или с миалните машини в Зимбабве, или с някои остров, или дори с броя на думите в "Под Иготo" на Иван Вазов.

Той е 1.

P.S Ако искате да пресметна още нещо аз съм на среща, но ако искате да получите реален резултат консултираите се със счетоводител.