Тази песен ме тормозеше в продължение на месеци. Всеки път когато я чуех по радиото тя се набиваше в главата ми и така и не разбрах как се казва. До днес. Направих няколко предположения и накрая успях.
"Еврика" е викал Архимет.
"Black Velvet" му отговарям аз.
Показват се публикациите с етикет епидемии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет епидемии. Показване на всички публикации
сряда, 28 септември 2011 г.
събота, 21 ноември 2009 г.
Една безименна
Веднъж се зачудих защо се заглеждам в сапунки по телевизията. Не че ги следя, но ако няма нищо друго за гледане и те вършат работа. После забелязах, че колкото и различни сапунки да гледам има такива които пренебрегвам и дори такива които харесвам. Всички турски, американски, немски и дори единствената българска май не са ми по вкуса, но за разлика от тях мексикански, бразилски и чилийски - бих гледала по цял ден.E какво му е странното на това и защо заговорих точно за сапунките ли?
Отговора е доста прост и колкото и странно да звучи се крие в "детската" ми душа. Сапунките направени в Германия или САЩ са някак си вписващи се в моя живот. Те могат да се изпълнят и в ежедневието ни са някак достижими, а моята душа не иска това. Тя жалее да е свободна и не ограничена от нищо.Тя иска да се рее из въздуха или да язди див мустанг из някоя прерия (но на някое топло място).Ето защо някак "далечните" сапунки от Латинка Америка са по-близки до мен от колкото "Дързост и красота" или "Хотел 5 звезди".
Това бе причината да започна да говоря със сапунките. Исках, макар, и със доста странен пример да покажа колко съм различна. И не, аз не се обиждам от това хората да не наричат странна или различна - гордея се с това. Наричали са ме по абсолютно различни начини кои от кои по странни, но чак преди около 3 седмици се замислих за това - едва когато Nezzo ме нарече странна. Замислих се и дори я попитах какво значи това "странна" в нейните очи. Тя каза, ще перифразирам, необикновенна.
Ако сте чели назад моите постове може би сте забелязали, че доста често използвам тази дума и може би тя е една от любимите ми заедно с думата "идиот", но това е за друга тема. Изглежда има и защо да ми е любима. Няколко дни по-късно друг мой приятел ми каза, че аз съм доста странна смеска между супер сериозен човек (когато се налага) и и някаква доста вдетинена личност (почти постоянно). Той обясни,че съм успяла да уравновеся две неща, които е почти невъзможно да се поставят на кантар и после съм ги вложила в себе си, за което искам да му благодаря (той си знае кой е).
Да се върнем на темата. Та така тези двама мой скъпи приятели ме накараха да се замисля и да будувам цялата ваканция и дори преди това, заради техните изказвания.И накрая в 02.16 часа след полунощ, след края на чилийската сапунка "Наследниците Дел Монте" отново размислите за мен самата ме налегнаха и го осъзнах. най-накрая осъзнах, че те са напълно прави. Аз съм най-странния човек които познавам.
Средно дълга, вече не чак толкова руса коса.
Сини очи, с изключение на едно кафяво петно в десния ирис.
Нормални дрехи.
Нормален ръст.
Ненормални мечти.
Но нали точно мечтите ни, ни правят точно това което сме всъщност. Те определят какво искаме от живота си, какво ще постигнем и какво ще пренебрегнем по пътя за постигането им.
Ето защо гледам Латински "бабешки" (моля бабите да не се засягат) филми. Просто далечното, странното за моето ежедневие винаги ме е привличало. Да живея в обширно ранчо с много коне и крави е като сън в лятна нощ за мен - отпускащо, красиво и неповторимо. Но какво е определила съдбата за мен? Живот в предградията на голям град - най-скучното място на планетата (моля отново без обидени).
Едва ли родителите ми са искали за мен това, когато са ме взели от родилното, но имам чувството, че съм създадена за нещо по-необикновено от това което съм в момента.
И както и аз така и всички около мен са най-необикновените хора, с които съдбата е можела да ме срещне. Семейството ми е на пръв поглед най-обикновено четири членно семейство, но само докато разберете, че майка ми е работила над 30 неща (по свое желание), баща ми е бил републикански шампион по конен спорт за 1988г., а а сестра ми е все още много малка за определения, но май се е насочила доста добре (иска а става адвокат работещ като маникюристка).
Ето цялата тази атмосфера ме кара да ненавиждам еднаквите (нямам предвид близнаци и там подобни). Мразя, тези които се сливат с обществото нарочно, не харесвам, тези които се опитват да се смесват в кутийката си и живеят там докато е осъзнаят, че живота им е литнал през прозореца. не харесвам хората излезли сякаш от конвейер, със зададени предварително характеристики, който бълва клонинги.
Обичам странните и красиви неща и хора. Харесвам открояващите се предмети и души. Ето затова мечтите ми са колкото странни толкова и (не)обикновени. Аз просто искам
Може би това е единствения сигурен начин да разбереш какъв е един човек наистина - питайки го какви са неговите мечти.
И като заключение искам да кажа само това : Преди няколко дни Nezzo тайничко посвети на мен един разказ. Тя написа : На теб заради това че вярваш (все още) в приказки. Да вярвам и дори смятам, че в това няма нищо лошо. Няма нищо лошо в това да си необикновен, странен или различен. Няма нищо лошо в това, че въпреки че си на 20г. обичаш да гледаш Уинкс, Н2О или Хана Монтана. Няма нищо лошо в това да искаш, макар и доста необикновените ти мечти да се сбъднат. Няма нищо лошо в това да вярваш в приказки. Няма нищо лошо в това, че в 2.30 часа след полунощ гледаш чилийска сапунка по БТВ.
Има, обаче, едно място, където всичко това може да стане реалност.
Това място е някъде, не чак толкова дълбоко във вас и само при най-малкото усилие ще го откриете.
Това е Вашето въображение, скрито във Вашата детска душа, играещо си с любимата си играчка - мечтите. Просто потърсете и разберете най-накрая , че няма нищо лошо в това да се открояваш от останалите. Нали точно това те прави пълноценен?!
Отговора е доста прост и колкото и странно да звучи се крие в "детската" ми душа. Сапунките направени в Германия или САЩ са някак си вписващи се в моя живот. Те могат да се изпълнят и в ежедневието ни са някак достижими, а моята душа не иска това. Тя жалее да е свободна и не ограничена от нищо.Тя иска да се рее из въздуха или да язди див мустанг из някоя прерия (но на някое топло място).Ето защо някак "далечните" сапунки от Латинка Америка са по-близки до мен от колкото "Дързост и красота" или "Хотел 5 звезди".
Това бе причината да започна да говоря със сапунките. Исках, макар, и със доста странен пример да покажа колко съм различна. И не, аз не се обиждам от това хората да не наричат странна или различна - гордея се с това. Наричали са ме по абсолютно различни начини кои от кои по странни, но чак преди около 3 седмици се замислих за това - едва когато Nezzo ме нарече странна. Замислих се и дори я попитах какво значи това "странна" в нейните очи. Тя каза, ще перифразирам, необикновенна.
Ако сте чели назад моите постове може би сте забелязали, че доста често използвам тази дума и може би тя е една от любимите ми заедно с думата "идиот", но това е за друга тема. Изглежда има и защо да ми е любима. Няколко дни по-късно друг мой приятел ми каза, че аз съм доста странна смеска между супер сериозен човек (когато се налага) и и някаква доста вдетинена личност (почти постоянно). Той обясни,че съм успяла да уравновеся две неща, които е почти невъзможно да се поставят на кантар и после съм ги вложила в себе си, за което искам да му благодаря (той си знае кой е).
Да се върнем на темата. Та така тези двама мой скъпи приятели ме накараха да се замисля и да будувам цялата ваканция и дори преди това, заради техните изказвания.И накрая в 02.16 часа след полунощ, след края на чилийската сапунка "Наследниците Дел Монте" отново размислите за мен самата ме налегнаха и го осъзнах. най-накрая осъзнах, че те са напълно прави. Аз съм най-странния човек които познавам.
Средно дълга, вече не чак толкова руса коса.
Сини очи, с изключение на едно кафяво петно в десния ирис.
Нормални дрехи.
Нормален ръст.
Ненормални мечти.
Но нали точно мечтите ни, ни правят точно това което сме всъщност. Те определят какво искаме от живота си, какво ще постигнем и какво ще пренебрегнем по пътя за постигането им.
Ето защо гледам Латински "бабешки" (моля бабите да не се засягат) филми. Просто далечното, странното за моето ежедневие винаги ме е привличало. Да живея в обширно ранчо с много коне и крави е като сън в лятна нощ за мен - отпускащо, красиво и неповторимо. Но какво е определила съдбата за мен? Живот в предградията на голям град - най-скучното място на планетата (моля отново без обидени).
Едва ли родителите ми са искали за мен това, когато са ме взели от родилното, но имам чувството, че съм създадена за нещо по-необикновено от това което съм в момента.
И както и аз така и всички около мен са най-необикновените хора, с които съдбата е можела да ме срещне. Семейството ми е на пръв поглед най-обикновено четири членно семейство, но само докато разберете, че майка ми е работила над 30 неща (по свое желание), баща ми е бил републикански шампион по конен спорт за 1988г., а а сестра ми е все още много малка за определения, но май се е насочила доста добре (иска а става адвокат работещ като маникюристка).
Ето цялата тази атмосфера ме кара да ненавиждам еднаквите (нямам предвид близнаци и там подобни). Мразя, тези които се сливат с обществото нарочно, не харесвам, тези които се опитват да се смесват в кутийката си и живеят там докато е осъзнаят, че живота им е литнал през прозореца. не харесвам хората излезли сякаш от конвейер, със зададени предварително характеристики, който бълва клонинги.
Обичам странните и красиви неща и хора. Харесвам открояващите се предмети и души. Ето затова мечтите ми са колкото странни толкова и (не)обикновени. Аз просто искам
- Да отида до Перу и да се кача до Мачу-Пикчу.
- Да участвам в американското издание на Шеметна надпревара просто защото знам че мога да спечеля.
- Да се върна назад в миналото през 16-17в. в Лондон - най-противното място в света
- Искам да отида напред във времето и да посетя нови места и да се срещна с нови хора.
- Искам да има епидемия от смъртоносна болест.
- Искам да стана лекар, но просто за да бъда като д-р Хаус.
- Искам да разбирам езика на животните.
- Искам да се прехвърля в алтернативна вселена.
- Искам косата ми да порасне (но тя е упорита и не ще).
- Желая на стана фея с крилца и супер сили точно като тези от Уинск или Уич.
- Искам да съм учител, просто за да докажа че мога.
- Искам да съм мутант.
- Искам момиченце, което ще кръстя Вероника.
- Искам да си купя пъзел с 13 200 части и да го наредя.
- Мечтая да съм известен изобретател.
- Мечтая да напиша бестселър.
- Желая да се срещна с Тейлър Лаутнър (Да, да знам Инес, но нали знаеш каква слабост имам към върколаците и особено този :)
Може би това е единствения сигурен начин да разбереш какъв е един човек наистина - питайки го какви са неговите мечти.
И като заключение искам да кажа само това : Преди няколко дни Nezzo тайничко посвети на мен един разказ. Тя написа : На теб заради това че вярваш (все още) в приказки. Да вярвам и дори смятам, че в това няма нищо лошо. Няма нищо лошо в това да си необикновен, странен или различен. Няма нищо лошо в това, че въпреки че си на 20г. обичаш да гледаш Уинкс, Н2О или Хана Монтана. Няма нищо лошо в това да искаш, макар и доста необикновените ти мечти да се сбъднат. Няма нищо лошо в това да вярваш в приказки. Няма нищо лошо в това, че в 2.30 часа след полунощ гледаш чилийска сапунка по БТВ.
Има, обаче, едно място, където всичко това може да стане реалност.
Това място е някъде, не чак толкова дълбоко във вас и само при най-малкото усилие ще го откриете.
Това е Вашето въображение, скрито във Вашата детска душа, играещо си с любимата си играчка - мечтите. Просто потърсете и разберете най-накрая , че няма нищо лошо в това да се открояваш от останалите. Нали точно това те прави пълноценен?!
вторник, 17 ноември 2009 г.
Колко ... глупави реклами може да ни сервира ефира?
Само си направете тори експеримент :
Седнете в 20.00 часа пред ефира на която и да е телевизия и гледайте в продължения на 5 минути за да чуете всички реклами.Еее как беше? Май и на вас ви писна. И какво тогава да каже средностатистическия човек, който е принуден да гледа това всеки ден и то по няколко пъти.
"Оскар и аз имаме ТВЪРДО доказателсткво (ако)", "вдитни самолета", "искам да акам при Ники" и "никога непропускащите ни тампони" са само част от бисерите, които можете да чуете и видите за 5 нищо и никакви минути от живота си. Дали ще бъде Уискас, Дуфалак, Простамол, Уринал или Евърбел няма значение.
Кремвиршите им били от месо! Да бе, тея сценаристи яли ли са ги някога!? А бабата от М-телската мафия ще бъде ли доволна някога? Не, не и докато от Глобул не изкъпят кучето от техните реклами, че много мирише."Задръж тапата" пък е една от най-странните и безмислени реклами, които някога съм гледала.
Не, не казвам, че трябва всички реклами да се махнат, но трябва да си има време за това. Нали всякакви реклами със съдържание на алкохол, цигари и лекарства трябваше да се излъчват след 10 часа? Дааа сигурно след 10 сутринта. Това е все едно да кажеш на едно дете " Пии колкото искаш, но внимавай", Пуши от тези цигари, но не повече от 2 кутии на ден" и дори "ако забременееш, няма проблеми! Просто вземи това хапче и всичко ще е наред".
Със сигурност от някъде трябва да се направи нещо.И ако по случайност съм пропуснала някоя от "онези" реклами чувствайте се свободни да попълните празнината. За награда ще получите от мен едно "кажи баба тенкю".
Седнете в 20.00 часа пред ефира на която и да е телевизия и гледайте в продължения на 5 минути за да чуете всички реклами.Еее как беше? Май и на вас ви писна. И какво тогава да каже средностатистическия човек, който е принуден да гледа това всеки ден и то по няколко пъти.
"Оскар и аз имаме ТВЪРДО доказателсткво (ако)", "вдитни самолета", "искам да акам при Ники" и "никога непропускащите ни тампони" са само част от бисерите, които можете да чуете и видите за 5 нищо и никакви минути от живота си. Дали ще бъде Уискас, Дуфалак, Простамол, Уринал или Евърбел няма значение.
Кремвиршите им били от месо! Да бе, тея сценаристи яли ли са ги някога!? А бабата от М-телската мафия ще бъде ли доволна някога? Не, не и докато от Глобул не изкъпят кучето от техните реклами, че много мирише."Задръж тапата" пък е една от най-странните и безмислени реклами, които някога съм гледала.
Не, не казвам, че трябва всички реклами да се махнат, но трябва да си има време за това. Нали всякакви реклами със съдържание на алкохол, цигари и лекарства трябваше да се излъчват след 10 часа? Дааа сигурно след 10 сутринта. Това е все едно да кажеш на едно дете " Пии колкото искаш, но внимавай", Пуши от тези цигари, но не повече от 2 кутии на ден" и дори "ако забременееш, няма проблеми! Просто вземи това хапче и всичко ще е наред".
Със сигурност от някъде трябва да се направи нещо.И ако по случайност съм пропуснала някоя от "онези" реклами чувствайте се свободни да попълните празнината. За награда ще получите от мен едно "кажи баба тенкю".
четвъртък, 12 ноември 2009 г.
Колко ... блондинки са нужни за смяната на една електрическа крушка?
10! Една да държи крушката, четири да въртят масата на ляво, четири да въртят масата на дясно и една да отговаря за електрическия ключ на стената. Някой да знае друг виц за тъпи блондинки? Да, ти най-отзад в публиката с вдигнатата ръка сигурна съм, че знаеш поне двадесетина и то дори доста смешни, но моя въпрос беше риторичен. Много ясно, че ще знаеш. Всички знаят!
А как мислите се чувстват блондинките, които по някаква случайност има мозък? Ще ви кажа: писнало ми е от тъпи вицове за блондинки, които дори червенокосите не разбират. Писнало ми е от предрасъдъците на хората при вида на хубава блондинка. Писнало ми е постоянно да ми повтарят, че блондинките не са хора.
Първия път и на мен ми беше смешно, но ми писна, нали и аз се водя блондинка!?
Така след като изявих мнението си по въпроса с вицовете да пристъпим към същността на въпроса : Започнах да пиша това след като се убедих, че по-тъпи хора от брюнетките няма. Не това не е опит да преобърна поверието за глупавите руси, само подчертавам, че невинаги цвета на косата казва, това което казва и устата.
Признавам си , май като се замисля добре изобщо не познавам други (естествени) блондинки, било то тъпи или не. Виж обаче повечето брюнетки си заслужават да им подаря пакетче с перхидрол. Не искам да пораждам вражди между привържениците на който и да е отбор, но ситуацията е такава.
Не една или две брюнетки са ми правили впечатление, че не само не блестят с особено количество сива мозъчна тъкан, на не си затварят и устата когато трябва. типичен пример за това е не безизвестната Меган Фокс (Sorry Nezzo). Горката не знае къде да мълчи и къде не. Мисля си, че когато рекламираш даден филм с твое участие (и зависиш на приходите от него) не би трябвало да казваш, че щом участваш ти самия филма не си заслужава и не трябва да се гледа.
Отново подчертавам дебело Не всички брюнетки са такива идиотки. Може би само повечето, които познавам. И милички колкото и да потъмнявате косите си, боята няма да ви направи по-умни, най-вероятно просто ще се появи косопад.
Очаквам възражения в коментарите.
събота, 31 октомври 2009 г.
Хелоуин
Всеки е чувал за Хелоуин. Като малка дори и аз исках да го празнувам само за да ям бонбони цял ден и да се обличам странно, за да плаша хората.Сега това желание май е изместено от проблема с тъпата американизация.С тези техни празници се превърнахме в идиоти които сякаш нямат собствени такива. Идеята за празника е добра, дори много добра, но не мога да си представя, че малките Марийка, Гинка, Поля и Нина ще тръгнат преоблечени като Барби или някоя принцеса до третия етаж при баба Цона и тя ще им даде близалки и бонбони въпреки, че до вчера ги е целила с щипки от балкона защото не пазели тишина и тя не можела да спи обедния си сън.
Тази концепция не ми се връзва особено след като знам какви са отношенията межу всички съседи в България.
Тази концепция не ми се връзва особено след като знам какви са отношенията межу всички съседи в България. Незнам вашето отношение по въпроса, но моето явно не съвпада с това на мнозинството. За пореден път се поддаваме манипулации от тъпата глобализация. Получава се малко извратено и изкривено подобие на израза "един за всички, всички за един".
Въпреки всичко все пак няма да натяквам точно днес за това на празнуващите. Замисъла на този пост бе да честитя на тези, които почитат празника. Нека той им донесе много сладки, бонбони, близалки, лакомства и привидения.
петък, 25 септември 2009 г.
Мечти
И отново след поредното пускане на тъпата песен ( която изобщо не харесвам) си представям някой, идващ за мени избавящ ме от сивото битие, което водя вече 17 години на тая скучна земя.
Накрая искам да попитам : Би ли ми помогнал? Да, точно ти, който четеш. Моля те, помогни ми, избави ме от мечтите и ги направи реалност не само за мен а и за теб. Предлагам същото в замяна.
All our dreams come true if we have the courage to pursue them.
Walt E. Disney
Абонамент за:
Публикации (Atom)
