Towel Day - Don't Panic
Показват се публикациите с етикет книги. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет книги. Показване на всички публикации

петък, 12 февруари 2010 г.

Отдавна обещана + Любимец 13 от 9А


Как да започна историята без тя да ви се стори изтъркана, вече доста пъти преговаряна или просто досадна? Доста трудно ще стане признавам си. Няма да е лесно да се говори за следващите същества без да се появят поне една-две недоволни и още една-две ентусиазирани физиономии (ако изобщо имам толкова читатели напоследък :). И това разбира се по простата причина, че напоследък с думата "вампир" доста се парадира. Дааа и аз като всички луди и доста често глупави тинейджърки (ако така могат да се нарекат всички 13-14 годишни момичета, а и моля без обидени) от известно време харесвам "такива" работи.
Интересното при мен е че моят интерес датира от ... ами от доооста отдавна. Може да се каже, че има няма десетина години са минали. И не, не съм гледала "Дракула 2000" или Интервю с вампир", което е странно защото това са истинските класики в жанра.
Та цялата тази работа с "не-мъртвите" се получи след манията ми да чета детски приказки (и не ме питайте как са свързани приказките с вампирите, защото и аз не знам), които разбира се бяха доста често свързани с митологията. Май вече съм споменавала за тази моя наклонност, но сега е време да затвърдим знанията си! Та от митология, на митология достигнах и до славянската митология. Мххм точно нашите прадеди са измислили тези същества, не както сигурно предполагате някой малоумен западно европейски народ.
Стига с далечната история. Преди една година. Да, отново точно преди една година без да исках разбрах за нова продукция която нашумя доста бързо, заради невероятно секси вампира - Едуард Кълън. Мхххм говоря точно за "Здрач". Та на рожденият си ден получих книга № 1 и от тогава не ми върви.
Що бе? Що не ти върви? (Този въпрос е истински и зададен от братовчедка ми преди време) Ми не ми върви, защото сънувам. Ама сънувам странни неща - Вампири, Хана Монтана, Вампири, Зомбита, Вампири.
Мина пролетта ура
и аз забравих веднага!

Радвайте се на успеха докато е забележим!

И отново е февруари. Имам рожден ден точно след една седмица, а на лице е новата драма в живота ми! Този път тя носи името "Дневниците на вампира". Започнах със сериалка с българската "Бела" и завърших с "Ох, мамо, Стефан ме гони да ме яде!" и две от пет книги, които очакват да бъдат прочетени до два дни.
Лично аз се изморих да бъда като "глупава разгонена 13 годишна пуберка", но в този случай съм безсилна, защото не аз избирам маниите си, а те избират мен.

P.S искам да поздравя "Любимец 13" от 9а клас, защото цял ден не ми излиза от главата този рус пич дето ме гледа като, че съм умопобъркана идиотка викаща след него, че света ще свърши утре и затова трябва да си купи Библия и да влезе в моята секта, която смятам да основа на небето след като мине Страшния съд, разбира се.

петък, 4 декември 2009 г.

2012


В последната година абсолютно всеки от нас чу за предсказанието на майте, в което се казва, че глобален катаклизъм ще помете живота на планетата. Това разбира се е общо приетата история. Аз, като човек харесващ всякакви митологии, преди около 5 години срещнах в Интернет тази на майте, ацтеките и инките.Те като цяло (само като цяло) съвпадат подобно на гръцката и римската митологии. И понеже няма на кого вече, реших че е време и на вас да разкажа това което знам.
Според майте света e бил създаден от петте им най-велики божества. От тях помня само две, но мисля че и това стига. Те са Кетцалкоатл и Тлалок. Когато божествата създавали света те се скарали кои да го управлява и се сбили. Победилият бог се възкачил на трона и създал хората по свои образ и подобие. Минали много години, но другите богове отново се ядосали, че той управлява сам. Свалили го от престола на света и отново се сбили кои да управлява света. Следващия победител, обаче решил, че вече създадените хора са грозни и ги унищожил с огнени топки от небето (маи това трябва да са падащи метеорити). След време се случило същото и третия бог започнал да господства и отново унищожил хората, но този път с вятър (торнадо или циклон?). Четвъртия пък убил хората със страшна суша. Когато петия се качил на трона той използвал страшни земетресения. Според легендата обаче и той трябвало да слезе от престола някога и когато маите се научили да смятат той им пратил вест със съобщение кога ще е края на неговото управление. Така той бил сигурен че никои няма да умре след големия потоп.
Дали легендата е вярна - всеки решава за себе си. Аз съм малко скептична, но иначе обожавам приказките за подобни катаклизми. Въодушевявам се от такива неща. те са ми голяма слабост, както и смъртоносните болести, криминалните сериалки, кръвта и анимациите. Между другото съм чувала и други доста странни поверия за това как ще изчезне (почти) напълно цивилизацията ни. Като например някакъв импулс излъчван от ядрото на земята, които ще е толкова силен, че ще убие всички недостойни. Т.е. тези които са добри, умни, силни и живеят в тон с природата ще бъдат пощадени , за другите не е сигурно (кара те да се замислиш ти от кои си, нали?).
Разбира се има и други по позитивни тези. Например, това за ерата на Водолея. Според нея в момента сме в ерата на Рибите, за които не знам почти нищо, но според тази теза с настъпването на ерата на Водолея ще настъпят големи промени. По принцип представителите на тази зодия са мъдри, доста умни, философи и понякога малко прибързани. Смята се, че и епохата ще бъде такава - епоха на големи открития и разбиране на някои нелицеприятни истини. По една случайност всички казват, че маите не са пресметнали кога ще загине света, а кога ще се смени настоящата епоха. Странното в случая е че епохите на маите продължават около 5 000 години, а ерите на зодиака на 2 000 т.е. нещо не съвпада.
Всъщност да се върна на темата, за която исках да пиша в самото начало. Преди около половин час до изгледах ФИЛМА "2012". Страхотен филм. Страшно много ми хареса. Ефектите бяха невероятни (но все пак бюджета си е казал думата.Не са малко 260 млн.долара). Отдавна чакам филмчето и за разлика от други бози които ме разочароваха, този си заслужи чакането. Препоръчвам го на всеки гледал и разбира се харесал "Деня на независимостта" и "След утрешния ден" (съвсем по случайност от същия режисьор ;).
И така дали вярвате, в което и да е предание за 21.12.2012г. или не това си и ваша работа,но живейте живота си така както бихте правили ако знаехте, че ще умрете още утре и Ви обещавам, че когато заспивате няма да сънувате кошмари, а само красиви неща.

вторник, 24 ноември 2009 г.

История с продължение

Това е един общ проект които без да искаме аз и Nezzo подхванахме днес. Всичко започна като на шега, но май и на двете ни хареса затова публикувам нашите измишльотини. Въпреки всичко което знам че ще последва искам да посветя моята част от произведението което все още няма име на Blade. Надявам се утре никои да не ми се сърди и да се върна у дома жива и здрава :)


Иед Колк беше повече от объркан, но все пак му се искаше да промени света. След като бе измислен от един училищен ... абе той се казваше Марио. Вярно, не беше много модерен или умен, но му беше страст да иска да промени света. За това той измисли Иед Колк и му каза „Човече, промени света и стани герой в неиното лице”. Марио обичаше своето произведение като първороден син, но имаше нещо в Колк, което беше много сбъркано, може би просто бе несигурен в себе си, може би беше странен в очите на другите хора. Героя макар и измислен бе същността на Марио, а може би бе малко сбъркан, точно като създателя си. Може би бе с един дървен крак и едно око, кой знае как го бе създал Марио. Но най-важното, той имаше душа на истински, морално подкрепен от близките си човек. Марио и Колк бяха свързани с едно единствено нещо – те бяха герой до мозъка на костите си, чак безумни. Можеха да умрат за героизма, но нямаше да кажат на жена, че е секси. О не, те бяха толкова еднакви и толкова загубени в собственото си отчаяние да спасят света, че биха пренебрегнали всичко в опитите си да бъдат герой. И двамата имаха една несподелена тайна. И двамата бяха влюбени в едно и също момиче (защото те споделяха едно и съшо сърце), Тя не беше от кой знае колко красивите, но Марио се беше влюбил в нея като дете, а когато беше създал Колк любовта му към нея се беше прехвърлила в Колк. Момичето се казваше Линда. Тя бе най-добрата му приятелка. Приятели бяха още от детската градина, когато той и бе помогнал да се скрие от родителите и когато се опитваха да я набият. Тя беше малко невзрачно момиченце, на което му връзваха две странни опашки високо в косата. Те изобщо не и отиваха, но неината майка наркоманка не я интересуваше това. Родителите на Линда изобщо не харесваха Марио и смятаха, че той е луд за дето е създал някакъв си робот, който щял да промени света. Глупости, казваха те. Това момче е сбъркано и не можеш да имаш нищо общо с него. Но стига толкова за Линда, нека разкажем какъв бил Иед Колк, а той бил като цяло просто изобретение на марио. Той въплатявал неговите идеали за човек и за супер-герой в едно. Тялото на на робот, но душата на човек – душата на Марио. Иед Колк обаче бил умно момче и наистина можел да промени света. Той обаче не бил особенно надарен от към ум, може би по това и приличал на създателят си. Колк обичал създателят си защото той му дал живот и го научил да живее, но не можел да разбере кое е най-важното нещо на този свят за това Марио му казал „Най-важното нещо на света е да обичаш. Но да обичаш истински. Намери истински приятели и това ще промени света.” Колк не разбрал за какво става дума. Но след време Линда умряла. Тя заболяла преди няколко години от рак на очните дъна и починала преди да успеят да я спасят. Марио и Колк били разбити. Въпреки всички усилия те не успели да измисят лек за болестта. На погребението Колк видял хората да плачат и питал какво е това? Марио не знаел как да му обесни какво е човек да плаче и му казал : „Това е нещо като да хората да им изтичат течностите през очите”. Колк разбрал за какво става дума, отишъл при другите хора и попитал и тях. Те разбира се отговорили абсолютно същото като Марио.

сряда, 18 ноември 2009 г.

Колко ... усмивки са нужни за стоплянето на една човешка душа?


За да разберем това трябва да направим следното изчисление :
Броя на зъбите в устата на третата братовчетка на майка ви по бащина линия се умножава по 4 и после се коренува с корен от 46. Резултата се вади от броя на броя на зъбите при вързастните слонове и се умножава по ударите на сърцето на зеленоглаво колибри за един месец.
Полученото трябва да мине през мелница за месо и да се напъха в свинско черво за наденица. Така получения продукт се увисва на завет през зимата за около 32 дни, 2 часа и 62 секунди. След като времето изтече и наденицата се изсуши, отговора се вади от червото и отново се коренува, но този път с броя на страниците от изданието на Моби Дик в Белгия през 1967г. После се умножава по броя на космите на главата ти преди три години и полученото число се извиква силно три пъти в дупка специално изровена за целта преди 4 месеца.
После дупката се заравя за 6 дни. На 7 ден се става рано преди първи петли, за целта си намирате петел, който може да ви събуди преди да кукурига (обикновенно те носят сини забрадки и розови обила). Та след първи петли ... упс пардон. Педи първи петли ставате и събирате яйцата от кокошарника на съседа. Ако третото яйце от ляво на дясно е с един жълтък, то умножавате чисото с 7.Ако яйцето има 2 жълтъка то вие трябва да го разделите на 978, а ако случайно яйцето няма жълтък или е с повече от два жълтъка то числото трябва да се остави същото.
Следва гоненето на 5 крастави жаби и умножаването на броя на брадавиците им с нашето число. Резултата отново се коренува, но този път с броя на жените правили прическа на Иван от Иван и Андрей (вече не знам как се казва предаването им). После бързо преброявате броя на дебелите сомалииски негърчета, събирате го с броя на слабите сомалииски негърчета и делите цялото на броя на нормално нахранените сомалииски негърчета. Полученото число делите с това което е останало от нашето число по-горе (ако не сте го забравили).
Резултата е важен за това бързо го извадете от толкова колкото пъти през годината режете ноктите на краката си, разделено на толкова пъти колкото посещавате фризьора си. Числото което получихте е броя на мухите кацали някога върху една самотна смокиня в западната част на една африканска савана, и поради тази причина то (числото)се събира със себе си.
- Ако резултата е по-малък от броя на жителите на Монако - резултата се дели на три.
- Ако резултата е равен на броя на жителите а Монако - той се умножава с броя на копчетата на дистанционното на новата плазма на Пешо от третия етаж
- Ако резултата е по-голям дори от броя на жителите на Гвиана - то числото е точно като за вас.
Полученото се принтира на принтер свързан с лаптоп ASUS. Листа се взема и се носи в кайсиева градина на северния полюс, кядето трябва да се продаде на баракуда с 11 зъба. Та баракудата няма пари, затова тя открадва листа от принтера и го сканира. Връща на мястото му листа и взема файла със себе си преди пингвините от южния полюс да са изпаднали в кома след като са преяли с киндер пингуин.
И такаа баракудата тръгва да носи информацията на кравата Милка в Алпите, взема рикша теглена от Жан Клод Ван Дам и му дава бакшиш. Когато баракудата дава фаила на кравата, Милка го отваря и разденя числото на победите на Дан Колов в кеча умножени по ударите на топка в стена при играна на народна топка в село Струмица.
Резултат : Отговора, който получихте може и да и броя на сардините в пасаж Атлантическия океан, но имаше и по-лесен начин.
Просто се усмихнете и реакцията ще е моментална.
Та накрая : Колко усмивки са нужни за да се стопли една човешка душа?
Отговора няма нищо общо с перата на чинка на бор в Хималаите или с броя на бобчетата ви в чинията ви на обяд, или с морските костенурки, или с ламите в Перу, или с Барак Обама, илис електрическите крушки, илис дървениците под леглото ви, или с миалните машини в Зимбабве, или с някои остров, или дори с броя на думите в "Под Иготo" на Иван Вазов.
Той е 1.

P.S Ако искате да пресметна още нещо аз съм на среща, но ако искате да получите реален резултат консултираите се със счетоводител.

сряда, 21 октомври 2009 г.

Дракула

Ето сега и от ме малко реклама. Всеки от нас поне веднъж е чул за книгите, разпространявани от в. 24 часа и в. Труд. Е аз като един истински книгоман реших, че трябва да се сдобия с тях. И макар, че забравих да си купя първата (все още, но съм си я набелязала на една бутка), за третата все още събирам пари (пестя доста трудно, защото събирам пари за друго), четвъритата не м хареса, то с втората се сдобих навреме. Тя е "Дракула" на Брам Стокър.
Искам да подчертая, че я прочетох доста бързо за 2-3 дни без особено да си давам зор, но временната липса на интернет и още по-дългото нежелание да пиша по темата ме забавиха с няколко седмици. Искрено си признавам - книгата ми хареса. Не бях я чела преди и след поредицата за Здрач (да, чела съм и четирите книги и дори съм техен горд собственик) ми се стори доста странно вампирите да са само лоши. Открих и доста общи черти, но сега говорим само за оригинала т.е Дракула.
Книгата е създадена в доста странна форма - чрез дневниците на главните герои. Сюжета също ми хареса, края ми се стори малко сух. Очаквах битка, кръв, вампирясване, а не дървен кол и прах. Още нещо от което не съм доволна (вината тук не е на автора или книгата, а на американските филми) е образа на Ван Хелзинг, които в едноименния филм беше здрав, прав и доста приятен на външен вид (благодарение разбира се на Хю Джакман), а в книгата - повече от 50-годишен старец - учител в университет.
За да разберете повече за книгата препоръчвам да я прочетете, но ако пак сте против ето малко резюме:
Книгата разказва за главния герой - г-н Харкър, който е поканен от някакъв трансилвански граф на гости, за да му купи къща в родната си Англия. След известно време (около месец два) намираме Харкър в болница с мозъчна инфекция и обгрижван от годеницата си (Мина). През това време най-добрата приятелка на Мина умира от анемия т.е от загуба на кръв (изпита от Дракула) и вампирясва. Приятелката е "убита" от доктор,лорд и Ван Хелзинг.
След събирането на всички герои, заедно те решават да убият графа, за да спасят Мина от съдбата на приятелката и, защото и тя е ухапана. Те успяват да убият Дракула в Румъния точно преди да се събуди и да им изпие кръвта.
Ако съм ви заинтригувала купете си книгата. Ако не ви е харесала купете я за да докажете (за поредин път), че не разказвам добре, а ако не харесвате този жанр - купете я за да разберете, че винаги има изключения от правилата.