В един бар влиза една овца ...

Гледа влажно. Има мека вълна. Вечер прескача огради. Що е то?

1 овца, 2 овце, 3 овце...
Понякога го правя несъзнателно. Броенето имам предвид. Преди години започна като експеримент и го използвам рядко, за да действа.
13 овце, 14 овце, 15 овце...
Стигала съм най-много до 250 овце. После се отказах.
26 овце, 27 овце, 28 овце...
Хората уж броят горките преживни, за да не мислят за нищо друго. На мен не ми се получава. Май съм съвременният женски вариант на Наполеон - 3в1. Заспиваш, броиш и мислиш какво да постнеш на другата сутрин относно броенето на овце.
42 овце, 43 овце, 44 овце...
Кокошките от 207 си правят купон. Интересно. Цяла година спаха и сега в нощта преди сесията събрали петлите и клочат като пилци в кланица.
87 овце, 88 овце...
85овце, 86 овце, 87 овце...
Май обърках някъде. Нищо, резултата ще е +/-3,4 животни.
125 овце, 126 овце, 127 овце...
2:37! За бога сега ли се местят мебели!?
152 овце, 158 овце, 159 овце...
Май след като чукнах по стената спряха. Сега само се смеят като болни от луда крава.
179 овце, 180 овце, 181 овце...
На път съм да подобря рекорда си. Утре имам два изпита и трябва да стана в 8, но в почти 3, аз спокойно си броя овце и не заспивам.
198 овце, 199 овце, 200 овце...
Не знам къде съм. Главата ми се върти. Алармата звъни и се протягам да я спра. Ха! Сутрин е.

Зайо Байо срещнал една загубена душа ...

Казва се Чарли и е подарък от колежките за именният ми ден. Пухкав е, не спори и постоянно ме гушка. За последните 24 часа не съм се отделяла от него. Получава се нещо като връзка с .... плюшено зайче. Типично в мой стил. Но така е по-лесно.
Както и да е. Не затова пиша. Всъщност реших да пиша защото не мога да пиша. Практически мога, но нещо все ме спира. Не е от вдъхновението - всичко около мен е достатъчно ново и същевременно достатъчно познато за да мога да го изразя черно на бяло. Не е и от това, че не се сещам. Напротив! През последния месец сядах пред компютъра поне 31 пъти. Явно има нещо друго, нещо непознато, нещо обвито в мъгла. Смятам, обаче, да го оставя такова. Не искам да знам защо. Живота винаги е бил по интересен заедно със своите чудатости, забулени в мъгла. Нека поне тази невзрачна и почти безлична част от живота ми си остане там в ъгъла, да се крие от света. И на нея ще ѝ дойде времето както и на гласа ми.
Ето нещо, което повечето ми познати и приятели не вярват. Преди не обичах да говоря. Знам, дори звучи неадекватно да се закачи такава табелка на врата ми. Аз ... Да не говоря!!!? Това е невъзможно... и все пак аз съм дете на мислите си. Всеки свободен момент отделям на тях. Не спя по цели нощи блъскайки си главата в стената. Цели дни минават пред очите ми за минути и все пак ... нещо ми липсва.
Не, не е плюшено зайче. Вече не. Не е и шумна компания, не ми липсват усмивки, приятели, вълшебни сънища, откачено семейство, необмислени постъпки, жалки опити за пеене или дори безбрежно въображение. Всичко това го имам. Липсва ми само някой на когото да се опра. Трябва ми един единствен човек, който ще ми помогне да се отърва от товара. Искам да плача и все пак да има някой на когото наистина ще му пука. Разбирам, че има такива хора. Семейството ми може и да е много откачено, но пък ме подкрепя дори и там където не искам. Имам приятели, които ще направят всичко, за да се опитат да ми помогнат, но те просто не разбират.
Искам просто да плача. Не знам защо. Просто така. Искам да си излея всичко, но просто няма какво да се излива. Имам нужда от някой с голямо рамо и кутия носни кърпички, които няма да пита и все пак ще слуша. Ще се пита да ме успокой и все пак ще ме остави да плача, докато аз пожелая да спра. Искам просто една ръка, която да милва гърба ми и да повтаря непрестанно, че всичко е наред.
Писна ми от това всеки пък това да съм аз. Не искам да знам нищо за проблемите на възрастните. За Бога! Та аз съм само на 20, а мога пълноценно да заместя работеща самотна майка на 2 деца, без собствено жилище и роднини. Понякога се и чувствам така. Сякаш света ме изпива и аз искам да плача. Ей така просто, защото ми се плаче. Жалко е само това, че за тази работа се наема Чарли. Май това име наистина му отива ...

Днешният улов

Да врабче. И да с голи ръце. Я сега да видим кой е майстор и кой ще остане гладен :)

Изненадаааааааа

Бях решила да започна лятната ваканция снещо друго, но явно някой горе се е изказал по различно и ми се налага да отложа проведената от мен анкета за друг път. Та за моя и всеобща изненада днес сутринта открих, че моето котешко домашно животно отново е бременно.
Как открих ли? Много просто! Тя започна да ражда! Та засега си имам НОВО котенце (второто поколение за тази година). Впрочем някой да иска да си осинови едно мнооооого сладко женско котенце, родено преди около 10-15 минути, цялото е шареничко. Ще си получите доставката след около месец. Обещавам ще е пухкаво и и и и .... абе искам да се оттърва от негоооооооо. Някой да ми помогнееееее....