Towel Day - Don't Panic

сряда, 21 ноември 2012 г.

За преди и сега

    Преди ми беше много по-лесно да говоря с несъществуващата си публика. Да си представям, че там някъде във вселената има някой, който (дори по случайност) е прочел нещо и (дори) му е харесало. Днес някак си просто не вярвам в себе си. Сякаш нещо просто ми уби самочувствието за секунди. Просто го съсече с много остра брадва и го остави да кърви проснато в ореховата шума.Подхранвам настроението с депресираща музика и гумени червеи.
Когато преди три години започнах този блог, си мислех, че правя нещо за ... и аз не съм знаела май. Може би за себе си. Никой не е толкова отчаян, за да слуша моето безкрайно бръщолевене. (Казвам го като комплимент към себе си. Не познавам повече от трима, които да приказват повече.) Някак си реших, че ако погледна на живота си от друг ъгъл, той ще стане по-ясен или поне малко разбираем.
     Нищо от това не се случи. Не се оплаквам. Щом 20 години съм могла да живея без смисъл, значи мога да продължа още поне 100 :D. До скоро бях отчаяна романтичка във всяко отношение. И макар да не се вдъхновявах особено от пухкави котенца, кученца, пиленца или други животинки с разните му там видове панделки, но все пак можех да оценя жестове и усмивки. Изгубила съм това качество. не съм сигурна кое по-точно ме озлоби, но сякаш не виждам доброто у хората. Та за Бога, скоро ме нарекоха Круела де Вил. Да, същата онази с двуцветната прическа и афинитета към кожени палтенца. Кога станах мъжемразка и по-голям пенкилер от пенкилера.
     Казвам всичко това с усмивка на уста. Не ми се плаче или чупи нищо. Няма да изпадам в истерии или още  по-зле - в депресии. Просто се усмихвам. Май излиза така, че вътрешно съм се примирила с идеята за мрачното "Аз". Няма значение, често осъзнавам нещо напълно едва след като съм го написала.
     Здравейте! Казвам се Йорданка Великова. Руса и синеока. На 20 години съм и съм студент. Понякога съм резервирана, понякога твърде нахална, детското в мен преобладава. И въпреки това аз се гордея със себе си, със своите постижения и провали. Усмихвам се, усмихвам се защото ми харесва и защото, понякога, когато е трудно да стоиш с изправена глава, най-добрата реакция е усмивката.