Towel Day - Don't Panic

неделя, 11 март 2012 г.

Burn it up

Обещавам няма да паля нищо! Просто далечен спомен се върна с трясък в главата ми.
Помня салона в училище и задуха около нас. Помня дори танца, които учехме за училищното тържество. Боже! Минали са 6-7 години и въпреки това всичко е толкова ясно. Ясно различавам и "хореографката" ни и нямам никаква идея как е минало само празненство.

Все пак поздрав. Може и някой друг така като мен да се сети за нещо приятно и забравено отдавна.

сряда, 7 март 2012 г.

Подранил

Ето един малко известен факт: Никога, ама никога и никой не ми е подарявал цвете за 8 март. Пари - давали са ми, подаръци - също. Но цветето е друга работа. Като се замисля единствените цветя (освен тези за бала), които съм получавала бяха на миналия ми рожден ден (една много красива самотна роза) и един невероятно голям букет от дядо ми.
Затова днес, макар и ден по-рано, като изненада от небето падна едно ангелче облечено в розово, което ми подари една роза. Само за мен.(И имам предвид тази на ръката:)

събота, 3 март 2012 г.

За екзотичния 3 март

Първо Честит 3 март българи! Надявам се предстоящата година да бъде малко по-патриотична от предишната, въпреки че българското у мен тихо надава гласче и ме кара да се съмнявам жестоко в предположението си.
Би трябвало да сме българи всеки един ден от годината, а не само да една дата (която всъщност е била на 19.02, но със смяната на календара става 03.03). Аз живея в България, дишам в България, храня се в България, разхождам се в България и уча в България. Защо да я почитам само на един ден!? Не си заслужава да хабя останалите 365 дни, правейки се че не е така. Затова и денят не трябва да е различен.
Днес просто не е нещо особено. Станах по обед (както винаги), отидох до автогарата (според плана от вчера) и прекарах половин час на слънце и вятър, правейки компания на една колежка, после отидох до магазин от голяма верига, от които си купих саксии и семена, а накрая влязох и в супермаркета, от където се сдобих с вечеря и кокосов орех.
После посадих петуниите в двете сандъчета, пробих кокосовия орех, изпих сока и тряснах черупката в пода, където се разби и остана само вкусната сърцевина.
Сега се дрогирам с домашни кокосови стърготини и чувствам стомаха ми тежък като наковалня, но продължавам да се тъпча с бялото чудо.
Ето това е моята представа за 3 март. Все още мога да се предвижа до стария град и да гледам "Звук и Светлина", но се чудя колко още хора са решили да го направят!? Може би не само очакваните пришълци от Северна България, но и (като за цвят) южняци.
Е отново Честит празник и да не забравя Честит Тодоров ден!