Towel Day - Don't Panic

събота, 25 юни 2011 г.

Романтика - пфу!

Цял живот съм мечтала да дойде мига, в който ще открия истинската любов. Сигурна съм, че някй ден ще се смея на собствените си думи, но искам нещо необикновено. Искам нещо просто да се случи, а аз да не го очаквам. Просто смятам, че така ще е по-интересно. Искам да че връхлети и да не отминава.
Понякога се чувствам изключително глупава и то точно заради тези мисли. Кой нормален човек, който ме познава ще ме открие неочаквано, ще ме притисне до себе си и ще ме целуне въпреки публиката!? Искам някой които да ме държи в ръцете си и просто да ме подкрепя. Не желая подаръци. Не искам и голям красавец. Просто мечтая за ръцете и топлината. За подкрепата, за уважението, за добротата, за любовта. Понякога обаче си мисля, че искам прекалено много. От къде ще се намери такъв човек? Та дори и в мойте глупави романчета мъжете или се дърпат и не си признават чувствата, или са толкова лигави, че чак ми се доповръща. А в реалния живот е още по-зле. Всичко е с краката на горе, а аз искам малко любов.
Последните два дни са прекалено странни дори за мен. Всеки път, когато някой отвори вратата, аз очаквам нахълтване, на някой които търси мен. Той просто би могъл да дойде, да ме целуне и да си тръгне. Не искам нищо повече от него. Аз ще го последвам. Не трябва и да се съмнява. Въпроса обаче не е в самата мечта, а в реализацията. Колко от хората които познавам биха направили подобно нещо? - Не много! Колко биха направили подобно нещо с мен? - Николко!!! Става ми жал за самата мен. Чувствам се леко отритната и дори позабравена. Трагедия...
Как ми се иска да си имам някого. Как ми се иска да споделя тази “мечта“ с някого и той да ме разбере, да ми се усмихне мило и да каже, че просто трябва да почакам и всичко ще се сбъдне, не да ми се изсмее злобно и да започне да ми се присмива. Е, живота е тежък. Тежки са и проблемите свързани с него. Не, че това моето може да се нарече проблем, де. Въпреки това продължавам да се надявам на чудо. Дори и да спра да желая този фарс да се случи, не мисля, че ще мога току-така да спра да очаквам нещо, когато вратата се отвори.