Като цяло работата няма нищо общо с розата. Тя бе просто подарък за рождения ми ден вчера и невероятно много ме зарадва, защото обожавам рози.
Днес исках просто да напиша поредната история, която ме развълнува.
Тя обаче започва много отдавна. Всъщност ето тук и надявам се да не свърши никога. Защото две години образа на това момче живя в главата ми. Това изречение се превърна в мантра, която ту забравях, ту неспирах да си го повтарям. Някъде там, обаче, по пътя между тогава и сега се залутах. Изгубих му нишката. Забравих го напълно. Описанието се превърна в бледа следа. Разказа продължаваше да лежи в папката.
"... достатъчно висок, с красива тъмно черна коса ... облечен добре
за момче на неговата възраст ... КРАСИВИ ЗЕЛЕНИ ОЧИ..."
Но по Коледа отново го сънувах. Този път се представи и дори си поговори с мен, не избяга както предишния път. Инес дори предложи, че е по добре следващия път като го сънувам да го попитам за адреса, за да не се измъчвам повече.
Вчера, обаче, получих продължението. Двамата главни герои вече живеят заедно. Имат тайни един от друг, но са щастливи и са заедно. Четох, четох, четох, четох и не спрях. Вече си нямам и на идея колко пъти прелиствах страниците и се взирах в съдържанието. Цялата история си беше пропита с това,което обожавам да намирам в една книга - любов, загатка, раздвоение на личността, оръжия и отново любов.
Искам да попитам (като разбира се се надявам да получа отговор) някой да познава момче с подобно описание? Трябва ми и вече не мога да го чакам сам да се появи. Започвам настъпление. Ако се наложи да стоя и да сънувам още малко ще стане така, че лежа по цял ден докато ме осени идеята, че ми стига толкова (а тя никога досега не ми е идвала в главата).
Чакам и се надявам. Стоя и се взирам. И пак нищо. Ако все пак съществуваш бих се радвала на поне един SMS или коментар или поне една роза ...
