От известно време се крия от света и това някак си ми харесва. Крия се като последния страхливец и отказвам да разкрия местоположението си на заинтересувалите се хора.
Избягах от онзи мой свят, в който живееха онези еднорози и русалки, там където се подвизаваха мечтите и лудите ми сънища, и там където просто стоях и тихо съзерцавах, сякаш застанала в поза лотус в средата на плитко и спокойно езеро. Избягях и сякаш го изоставих някъде далеч в миналота си.
Избягях и от близките срещи с познати и приятели. Избягах от удоволствието да седна, когато си поискам и да гледам невъзможно глупав филм. Избягах от възможността за избор. Избягах от себе си.
Превърнах се в онези омразни, иначе роботи, способни да стоят на бюрото си по 8 часа на ден, пътуват с градския транспорт до жилището си, гледат тъпи сериали вечер и накрая заспиват рано, защото на следващия ден отново са на работа.
Ето това е ежедневието ми. И въпреки всички сиви моменти и всички така скучни нещо, които върша, аз не се чувствам скучна и сива.
Ноктите ми са лакирани ярко розово, нося късо потниче с огромен синеок жираф отпред, и слушам БГ радио по радиото в офиса. Избягах от един спокоен, но измислен свят и влязх в нов и непознат за мен, забързан, разпокъсан, жесток, строг и отдалечен свят. Влязох там и знаете ли какво? Не ми се излиза от там! Въпреки напрежението, умората и недоспиването аз се забавлявам точно толкова, колкото и преди.
Чувствам се добре. Чувствам се странно. Чувствам се някак пълна с живот.
Последните няколко седмици бяха трудни. Смених професията си около 7-8 пъти и пак бях удовлетворена. Превърнах се в професионален пловец, ветеринарен доктор, счетоводител, дарител на кръв, слънчасал летовник, фотограф, навигатор, възглавница и какво ли още не.
Мисля си, че живота ми отново се нуждае от промяна. Май е време за обединение. И както се пееше в саунтрака на моята най-любима анимация
Избягах от онзи мой свят, в който живееха онези еднорози и русалки, там където се подвизаваха мечтите и лудите ми сънища, и там където просто стоях и тихо съзерцавах, сякаш застанала в поза лотус в средата на плитко и спокойно езеро. Избягях и сякаш го изоставих някъде далеч в миналота си.
Избягях и от близките срещи с познати и приятели. Избягах от удоволствието да седна, когато си поискам и да гледам невъзможно глупав филм. Избягах от възможността за избор. Избягах от себе си.
Превърнах се в онези омразни, иначе роботи, способни да стоят на бюрото си по 8 часа на ден, пътуват с градския транспорт до жилището си, гледат тъпи сериали вечер и накрая заспиват рано, защото на следващия ден отново са на работа.
Ето това е ежедневието ми. И въпреки всички сиви моменти и всички така скучни нещо, които върша, аз не се чувствам скучна и сива.
Ноктите ми са лакирани ярко розово, нося късо потниче с огромен синеок жираф отпред, и слушам БГ радио по радиото в офиса. Избягах от един спокоен, но измислен свят и влязх в нов и непознат за мен, забързан, разпокъсан, жесток, строг и отдалечен свят. Влязох там и знаете ли какво? Не ми се излиза от там! Въпреки напрежението, умората и недоспиването аз се забавлявам точно толкова, колкото и преди.
Чувствам се добре. Чувствам се странно. Чувствам се някак пълна с живот.
Последните няколко седмици бяха трудни. Смених професията си около 7-8 пъти и пак бях удовлетворена. Превърнах се в професионален пловец, ветеринарен доктор, счетоводител, дарител на кръв, слънчасал летовник, фотограф, навигатор, възглавница и какво ли още не.
Мисля си, че живота ми отново се нуждае от промяна. Май е време за обединение. И както се пееше в саунтрака на моята най-любима анимация
Огледай се около теб,виж отвъд,
можеш да направиш неразривна връзка,
света около теб не е такъв какъвто изглежда,
душите разкриват неща отвъд най-дивите ти мечти
Толкова неща, които никога няма да видя
Толкова избора, които трябва да направя
Това може да е моята съдба
....
Ако духа ти е силен
можеш да бъдеш избрания
Мога да гледам света
и под друга светлина
Знам какво се иска
за да постъпя правилно
И НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА ДА СЕ БОРЯ
(разбира се много груб и изрязан превод)
Реших да напиша всичко това просто като предупреждение. Преди известно време взех решение да събера двата свята (звуча като Хана Монтата). Събирам и после край !!! каквото се получи. Ще си ям кашата такава каквато я харесвам, а не такава каквато ми я направят. Слагам точка, край или каквото там се иска от мен. Може би скоро пак ще се чуем, може би не. Незнам , скоро ще разберем.
