За последните две (ЛУДИ) съботи!

За две седмици могат да се случат мнооооого неща. При мен обаче не беше така. Първо на първо аз не правя нищо особено, за да си заслужа приключението. Или както казва капитан Скръц неприключението си живее в хармония с мен. Та въпреки това тези 14 дне не бяха пълна скука. Имаше два момента, които си заслужиха вниманието ми, а както ставя ясно и на Вас.
Момент №1!
Всичко се случи на 19.06.2010 година. Времето беше не много горещо, но не е прекалено хладно. Пеех в хора на училището и се наложи да отида на училище в събота, за да изпълня моята част от репертоара си. След монотонното клатене и провикване останах в задушливата стая, за да доизгледам церемонията, от която ми хареса една реч състояща се от думите: "Хайде най-накрая да започваме!" Та след това излязох с колежката да се поразходим из розариума. Да, обаче този розариум се намира на другия край на града и се поналожи да се разходим доста свястно. Стигнахме и се очаровахме от цялата нацъфтяло-почти прецъфтяла феерия от рози. Времето беше чудесно, птичките пееха, черниците тъкмо бяха узрели. Невероятен ден (развален по-късно от други събития свързани с косачка за трева, моите ръце и една доста пообрасла морава).




Реших да се похваля и за вчера (26.06.2010)!
За 3 дни в Русе беше направен Еньовденски карнавал с маски, който събра доста народ на площада пред Съдебната палата. Хора облечени като клоуни, римски легионери и граждани, Зоро и Катрин-Зита Джоунс, гигантски цигари, паляцовци на кокили и дори кокер шпаниол-камилата Абдула. Какво повече можеш да искаш от един ден! Танци, музика, конкурси за костюми, бате Енчо (които явно обича луканка), народ докъдето ти стигат очите и мнооого забавление. Е не спечелих от конкурса за костюм, но аз мнооого се гордея с него, защото сама си го лепих (буквално, ама не с лепило. Споко само малко подлепваща лентичка). Наглади от общината се раздаваха и от томболата с маските раздавани на публиката, която много се радваше на всичко костюмирани деца и възрастни. Какво друго да кажеш освен да покажеш казва баба Данга! Ето за това още малко снимков материал.

Отдавна не съм писала. Вярно е че обещах и отново не изпълних обещанието си, но все пак съм зает човек (само да подчертая дебело, че в момента се смея с глас на себе си). Работата си върви добре, училището също, а аз се трепя по пътищата в тоя топлик. Между другото това е любимата ми температура. Чувствам се чудесно и чак се чудя как съм издържала цяла зима в тоя кучешки студ!
Бях решила да пиша още миналата събота обаче какво стана не знам. Все отлагах и накрая чак днес реших,че вече няма отърване. Муза обаче не ми липсва. Седя си аз в автобуса и ми просветват толкова много неща, че вече си ги записвам в бележките на телефона. Кога обаче ще седна да напиша нещо сериозно и аз се чудя. Може би скоро, може би не - кой знае. Сега ви оставям на хубавото време и отивам да се пека на слънце, защото съм по бяла от сметанов сладолед през зимата.

Къде съм

Къде съм, къде съм. Ами на училище съм. Нямам време да пиша следобед. Няма време, казваше и едно човече от едно култово българско предаване. Като по-малка много го харесвах. Вече нещо ми е много скучно. Дали заради вързастта, дали заради тематиката, но не ме влече така както преди.
Както и да е.Реших да пиша защото имам малко свободно време. Освободиха ме от химия и сега ще диктувам разни точки някъде, на някого.Изобщо нямам идея къде, защо и как. Въпроса е че нямам химия. Не, че не харесвам химия, но не ми се слуша за алкални и алкалоземни елементи за пореден път. Нещо взе да ме изнервя цялото това повтаряне.
И така, работата върви добре, у дома нещата също са добре, малко съм изморена, но ще се оправя. Искам малко почивка, но явно ще я получа най-рано довечера. Ще си легна рано и утре ще спя до 12.30. АААААА добре ще ми се отрази.
Е свърши ми времето. Трябва да се заемам с работа. Ще се чуем скоро.

Хейййй здрасти, отдавна не сме се чували или писали или виждали или каквато и да е друга комуникация. Както и да е. От време на време се сещам за вес. Наистина не се шегувам! Просто напоследък нямам много време. Реших обаче, че никого няма да изоставям и ще продължавам да ви пълня главите с нови неразбории и теории.
О, да се похваля. Днес започнах работа. Е, не е кой знае какво, но на мен ми харесва. Пък и за тинейджър, обичащ да чете книги, нямащ собствен доход беше доста трудно.
Е ариведерчи! Ще се чуваме май. (или поне така се надявам, защото забелязах, че мойте обещания вятър работа)Остатъка от статията тук