Длъжна съм

Ама изобщо не се оправдавайте с това, че неможе да пишете! Това не ми пречи да го правя и то с удоволствие. Време е да се събудите от зимния си сън. Навън е топло и приятно Мечки! Та мое задължение е ОТНОВО да Ви поканя в Nuervi. Просто напоследък често не присъствам в ефира и когато се добера до него осъзнавам, че не правя нищо особено. Затова реших и аз да прикоткам (накратко зарибя) някой нов автор или поне гост автор. Търсим си авториии или гост авториии! За повече информация моля да си направите труда да посетите страницата, която само междо другото е доста приятна.

Стрували ли си?

Струва ли си да кажеш "Обичам те!"? Струва ли си да излееш душата си пред някого без да знаеш дали той ще ти отвърне? Струва ли си да говориш на някой, който не те слуша? Струва ли си да уважаваш някой, който не дава пет пари за теб? Струва ли си да бъдеш красив за някой, който няма да забележи? Струва ли си да бъдеш себе си? Струва ли си да живееш? Струва ли си целия този труд? Струва ли си да бъдеш самостоятелна личност? Струва ли си да искаш да бъдеш различен? Струва ли си да знаеш какво искаш от живота? Струва ли си за помогнеш на някого в беда? Струва ли си да похарчиш всичките си пари в една безумна покупка? Струва ли си да искаш да бъдеш обичан? Струва ли си да постъпваш неразумно и прибързано? Струва ли си да си играеш с огъня? Струва ли си да протегнеш ръка? Струва ли си да даряваш пари?
Странна работа! На всички тези въпроси отговарям с "Да". Независимо от последиците винаги има смисъл от действията ти. Може би не сега или утре, но някой ден последствията ще излязат на яве и ще се наложи да ги приемеш такива каквито са, без да можеш да избягаш от тях. Ето за това обичам да задавам такива въпроси. Те просто съдържат отговора в себе си. Те са тези неминуеми въпроси, пред които всеки от нас се изправя.
Има ли смисъл в тях това е ясно. Такъв не ти и трябва за да продължиш да живееш. Смисъла няма да ти осигури щастие, любов, късмет, усмивки, приятели или семейство. Всичко това зависи единствено от теб и то в настоящия момент.
Не отлагай днешната работа за утре, не защото тя ще се натрупа и ще стане повече, а защото така отлагаш своята съдба. Оставяш на страна и забравяш за ценностите и съкровищата, които се крият сред уморителното ежедневие. Загубваш нишката на пълноценния живот. И накрая просто загубваш себе си и забравяш защо си се изправил пред света с вдигната ръка и настояваш за истина.
Не се крии зад другите. Излез пред всички и настоявай за твоето изконно право - да бъдеш щастлив с тези хора, с които желаеш, сега и завинаги.
(Един съвет за неразбралите - Не се оставяйте на течението, а действайте. Така подобрявате шанса си за успех!)

Празници

Днес бях решила да не пиша, но просто накрая не издържах! Това е просто, защото не разбирам смисъла от всичкото това суетене към чуждия празник! Това няма значение сега. Причината да престъпя решението си беше, че днес освен борещите се за предимство Св. Валентин и Трифон Зарезан се празнува и Сирни Заговезни. Като начало само да спомена на надяващите се, че от тук нататък няма да говоря за любов, вино, валентинки или лозя единственото, на което ще се отдам е обяснението ми за празнуването на Сирни Заговезни в гр.Мартен обл. Русе.
От сега да ви предупредя, че няма да споменавам за конеца, халвата, яйцето или други подобни, защото те са разпространени абсолютно на всякъде в страната и сигурно вече ви е писнало да слушате за тях. Затова и реших, че традицията в това малко градче, в което живея е доста по-интересна.
Та подготовката за празника започва около месец преди самия ден. Тя включва събирането на децата от квартала и обсъждането на плана за действие по нататък. В следващите 3 седмици те т.е. децата обикалят абсолютно целия град и чукат по вратите на абсолютно всяка къща (само да предупредя че градчето е малко и имаме единствено 5 блока с по 4-5 етажа) и от там събират следните материали : слама, стъбла на царевица, гуми (автомобилни, велосипедни, на трактор или др.), празни дезодоранти и дървени колове.
В последната седмица от подготовката събраните "неща" се донасят до определената за квартала голяма поляна и там се сглобяват в къща в височина 2 метра и размери около 2на 3 метра. Тя се пълни със всички останали материали и се затваря с изработена за целта врата. През следващата седмица "Чардака", както е името на къщичката се охранява ДЕНОНЩТНО. Има случай на деца които спят в чардаците си за да ги предпазят от посегателствата на децата от съседния квартал. Тези посегателства се проявяват в кражба на гуми и материали, разрушаване на чардака и дори по-ранното му запалване, което е един вид край на веселбата.
В самия ден на празника всички се събират около къщичката и децата мятат клечки кибрит към чардака като го запалват. Това се случва точно по здрач. След великото запалване всички са ДЛЪЖНИ да се нацапат с пепел за здраве. Известна е и играта да нацапаш всички други с възможно най-много пепел. Колкото по-оцапан толкова по-здрав казват старите хора от града.
Има поверие което казва, че тези огньове се палят за да се изгорят всички болести и лоши духове събрали се около хората през зимата, а цапането е един вид за да се сплашат вампирите (ох, да знам, че напоследък съм малко обсебена, но сега не беше нарочно) и вещиците и да избягат от населеното място.
Преди да си тръгнеш има още една важна традиция за изпълнение, която е задължителна за момчетата и препоръчителна за момичетата - огъня трябва да се прескочи отново за здраве и по-точно когато минаваш над огъня той изгаря всичко лошо по теб и то пада в пепелта и умира.
Днес децата, които изграждат чардаците със сигурност не знаят всички тези "бабини" глупости, но те винаги са ми били интересни. Ааа и още нещо. Днес по повод на празника се опитах да потърся нещичко в нета за празнуването на празника в моя край, но нищо не изскочи. Жалкото беше не това, а че не успях да намеря снимки, защото наистина си заслужава да се види. Вечер е още по красиво, защото над градчето се носи аромата на изгоряла слама и гуми, чува се гърмежа на дезодорантите хвърлени в огъня и радостта на децата при вида на чардака, който гори до сутринта на следващия ден, а щом погледнеш от по високо можеш да видиш и огнените езици на чардаците от другите махали.
Ето така празнуваме края на зимата и началото на пролетта в Мартен. Макар и тази година малко по-рано от обикновено надявам се всичко да мине както винаги - с викове и много пепел по лицето (която, вярвайте ми, се мие мноооого трудно).

По стъпките 2?

Сигурно ви се е случвало да преживеете дежавю. Не всъщност съм 100% сигурна, че сте изживявали такова поне няколко дузини пъти. Е този път на мен ми се случи нещо малко по-различно, но с привкус на дежавю.
Връщах се аз от училище и отново се намесиха тротоарите. Все още затрупани от големите преспи те бяха почти непроходими или както обичам да казвам трябва да си цирков артист с голям коефициент на интелигентвост, за да оживееш след опита си да отидеш до кварталната бакалия, намираща се на 20 метра от входа. Беше около 19.25 и аз отново бързах за скапания автобус, който щеше да закъснее заради преспите.
Та пред мен се виеше абсолютно същата улица, която ме накара да забавя крачката си и предния път. Единствената разлика сега беше в това, че беше тъмно и високият мъж го нямаше.Тръгнах по тротоара като само вътрешно подозирах, че ще се случи нещо познато и така и стана.
След първите десетина крачки пред мен изведнъж изникна двойка държаща се за ръце. Въпреки тясната пътечка те успяваха да стоят един до друг и да се поддържат в хлъзгавия момент. И двамата облечени в черно от главата до петите се открояваха на фона на ярко белия сняг, който отразяваше уличните лампи и мръсния сив сняг избутан от снегорините буквално върху остатъка от тротоара.
Колкото и банално и изтъркано да звучи точно над светещият знак на Глобул стоеше оранжевата пълна луна и сякаш осветяваше пътя им. Казват, че за влюбения няма непреодолими препятствия, но едва когато видиш нещо подобно пред теб усещаш колко е истинско. Хванати за ръка те бяха по близко един до друг, от колкото биха били прегърнати. Връхните дрехи явно не им пречеха да се чувстват удобно.
Под ботушите на момичето се чуваше хрущенето на все още сравнително пърхавия сняг.
Студа, снега, дрехите, тесния тротоар, нищо не им пречеше да се чувстват влюбени. Нямаше значение кои върви зад тях или пред тях те просто бяха заедно, те бяха едно неразделимо цяло. Дългата до кокалчетата пола на момичето из шумя, когато се отърка в пряспата. Ето отново успяха да ме накарат да вървя бано. Просто нямаше начин да прекъсна точно тези хора, за да бързам за някъде, където няма да намеря нищо. Те просто се обичаха независимо от обстоятелствата и сигурно ще го правят още дълго.
Просто се чудех какво ли следва за тях? Явно си личеше, че не бяха повече 2 максимум 3 години по-големи от мен. Това значеше само, че живота е пред тях, но дали те щяха да останат такива каквито са сега? Дали ще го изживеят заедно или пътищата им ще се разделят и никога няма да се пресекат отново. Отговор няма да получа никога. Светофара светна зелено и аз продължих да вървя последните 15 метра с тях. Успях да се изравня и винях лицата им. Те не говорех, но се усмихваха, бяха щастливи. За тях нямаше значение какво ще се случи след 10 години, 10 дни или дори 10 час. Важното е че бяха заедно. Отново светна зелено и този път щом стигнахме от татък те продължиха напред, а аз свих на дясно към "любимата" ми спирка. Качих се в автобуса вече премръзнала и видях същите намусени физиономии както всеки ден. Тези хора не бяха като двойката отвън.
Те просто не разбираха света както трябва. За тях той беше само илюзия, нещо което не спира, само екран. За влюбените той беше нещо красиво, не само фон на който се играе, а част от пиесата, отделен актьор с отделна роля.
Ето това исках да кажа. Не знам може би просто ми хареса да виждам истината в непокворените очи на момчето и момичето, вместо лъжите на другите, които ме гледаха надменно и сякаш искаха нещо от мен. Обичам да преживявам подобни неща просто заради чувството, с което оставаш след като приключиш.
Аааа и един съвет за хората на които всичко това по-горе им се струва безсмислено. Когато живота Ви предлага да изживеете нещо с някого на когото държите никога не отказвайте. Когато живота Ви предлага да изживеете нещо с някого когото не познавате никога не отказвайте. Когато живота Ви предлага да изживеете нещо с някого когото не понасяте никога не отказвайте. Просто никога не се знае какво е намислила за вас съдбата.

Отдавна обещана + Любимец 13 от 9А

Как да започна историята без тя да ви се стори изтъркана, вече доста пъти преговаряна или просто досадна? Доста трудно ще стане признавам си. Няма да е лесно да се говори за следващите същества без да се появят поне една-две недоволни и още една-две ентусиазирани физиономии (ако изобщо имам толкова читатели напоследък :). И това разбира се по простата причина, че напоследък с думата "вампир" доста се парадира. Дааа и аз като всички луди и доста често глупави тинейджърки (ако така могат да се нарекат всички 13-14 годишни момичета, а и моля без обидени) от известно време харесвам "такива" работи.

Интересното при мен е че моят интерес датира от ... ами от доооста отдавна. Може да се каже, че има няма десетина години са минали. И не, не съм гледала "Дракула 2000" или Интервю с вампир", което е странно защото това са истинските класики в жанра.
Та цялата тази работа с "не-мъртвите" се получи след манията ми да чета детски приказки (и не ме питайте как са свързани приказките с вампирите, защото и аз не знам), които разбира се бяха доста често свързани с митологията. Май вече съм споменавала за тази моя наклонност, но сега е време да затвърдим знанията си! Та от митология, на митология достигнах и до славянската митология. Мххм точно нашите прадеди са измислили тези същества, не както сигурно предполагате някой малоумен западно европейски народ.
Стига с далечната история. Преди една година. Да, отново точно преди една година без да исках разбрах за нова продукция която нашумя доста бързо, заради невероятно секси вампира - Едуард Кълън. Мхххм говоря точно за "Здрач". Та на рожденият си ден получих книга № 1 и от тогава не ми върви.
Що бе? Що не ти върви? (Този въпрос е истински и зададен от братовчедка ми преди време) Ми не ми върви, защото сънувам. Ама сънувам странни неща - Вампири, Хана Монтана, Вампири, Зомбита, Вампири.

Мина пролетта ура
и аз забравих веднага!

Радвайте се на успеха докато е забележим!

И отново е февруари. Имам рожден ден точно след една седмица, а на лице е новата драма в живота ми! Този път тя носи името "Дневниците на вампира". Започнах със сериалка с българската "Бела" и завърших с "Ох, мамо, Стефан ме гони да ме яде!" и две от пет книги, които очакват да бъдат прочетени до два дни.
Лично аз се изморих да бъда като "глупава разгонена 13 годишна пуберка", но в този случай съм безсилна, защото не аз избирам маниите си, а те избират мен.

P.S искам да поздравя "Любимец 13" от 9а клас, защото цял ден не ми излиза от главата този рус пич дето ме гледа като, че съм умопобъркана идиотка викаща след него, че света ще свърши утре и затова трябва да си купи Библия и да влезе в моята секта, която смятам да основа на небето след като мине Страшния съд, разбира се.

Смешка

Какво стана с великия екип, който се заформи преди около 2 седмици?
Ами нищо особено освен, че замалко да се разпадне и всички членове се изпокарахме типично в български стил. Да, въпреки, че мислех, че това няма да се случи при нас, защото сме приятели.Е да и отново сгреших!Тааа мина определения от учителката срок и АЗ останах сама да свърша всичката работа, защото другите двама изчезнаха от хоризонта и решиха да ми се оправдаят с болест.
Свърши ли всичко? Дааа, най накрая свърши. Привърши мъчението на душата ми точно преди около половин час. Двамцата ми другари се сетиха преди ... ами единия снощи, а другия преди около 1-2 часа (сами разбирате, че вече беше ТВЪРДЕЕЕЕ КЪСНООО).
И накрая, да имаме шестици! Колкото и смешно да звучи (а също и невъзможно) получи се и колкото и странно да се бяха стекли нещата аз се радвам, че въпреки перипетиите всичко мина като по вода.

Информационно табло

Е беше време както се казва. И каква беше ТОЗИ път причината да не пиша? Пак красива накратко! За седмица и половина останах с екранна клавиатура като единствено средство за писане. Красиво е, особено в скайпа. Накратко аз се завърнах (и се надявам ТОЗИ път да се задържа малко повече в ефира).
Та какво ново освен клавиатурата?
Ами освен нея получих и огромно количество сняг, което ме задържа последните два работни дни у дома. На пръв поглед весело, но като се вгледаш по-задълбочено предпочитам да ходя на училище. Мхххмм и не, не съм луда, просто да стоиш в къщи с родителите си цели два дни, заринат от сняг не е чак толкова весело. На това отгоре още утре трябва да стана в 05.30 часа (да, сутринта) за да си хвана автобуса и да стигна до даскало, избирайки най-безопасния маршрут (които не съществува, защото ИМА снягггг!).
Освен неприличното количество сняг стоварило се върху Русе и околностите май интересни неща не са се случвали освен ... а затова утре! Знам, че съм гадна, но още обмислям как да съобщя на света за новата си прищявка (спокойно нищо лошо, просто нещо ми се стовари на главата внезапно и не говоря за тухла или керемида).
Та лека нощ народе! Вие ще будувате, а аз ще хъркам на топло, а котката ще мърка в краката ми. Хак ви сега на вас които не харесвате котки :)